Името на българския град Девин може да бъде регистрирано като марка на Съюза за минерална вода. Това се казва в огласено днес решение на базирания в Люксембург Съд на Европейския съюз (СЕС).

Според решението географското наименование остава на свободно разположение на третите лица не само за описателно използване като рекламата на туризма в този град, но и като отличителен знак в случай на основателна причина и на липса на вероятност от объркване.

Какво се случва

През януари 2011 г. дружеството „Девин“ АД получава от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) регистрация на словната марка на ЕС Devin („Девин“) за безалкохолни напитки. През юли 2014 г. Хасковската търговско-промишлена палата подава до EUIPO искане за обявяване на недействителност на оспорваната марка.

С решение от 2 декември 2016 г. EUIPO констатира по същество, че Девин е познат на широката общественост в България и на значителна част от потребителите в съседните страни като Гърция и Румъния най-вече като известен балнеологичен курорт и че заинтересованите среди свързват името на този град с категорията стоки, обхванати от оспорваната марка, по-специално от минералните води. В резултат EUIPO обявява марката за изцяло недействителна.

„Девин“ сезира Общия съд на ЕС с искане за отмяна на решението на EUIPO. С постановеното сега решение СЕС отменя решението на EUIPO.

Мотиви

Според Общия съд макар българският потребител да разпознава думата „Девин“ като географско наименование, изглежда съвсем неправдоподобно марката да не е придобила в България поне нормален отличителен характер, без дори да се разглежда въпросът за нейната репутация.

Колкото до средния гръцки и румънски потребител, Общият съд констатира, че наличието на „туристически профил в интернет“ само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, че съответните потребители в чужбина познават даден малък град. Фактът, че град Девин има „мащабна туристическа инфраструктура“, не е основание за извода, че такъв потребител би могъл да познава града извън границите или да направи пряка връзка с него.

Като се съсредоточава неправилно върху чуждестранните туристи, по-специално гръцки или румънски, които посещават България или Девин, EUIPO не е отчела, че става дума предимно за средния потребител от Съюза, по-специално от тези две страни. Съдът смята, че средният потребител на минерална вода и напитки в ЕС няма тясна специализация по география или туризъм. И съответно няма конкретно доказателство, въз основа на което да направи извода, че той възприема думата „Девин“ като географско място в България.

По отношение на възможността третите лица свободно да ползват географското наименование Общият съд констатира, че съгласно законодателството и съдебната практика е допустимо описателното използване на наименованието „Девин“, за да се рекламира градът като туристическа дестинация. И поради това оспорваната марка няма как да препятства икономическите усилия, положени с цел репутацията на термалните води на града да се повишава и отвъд границите на България.

Общият съд припомня също, че правото на ЕС предвижда в самата дефиниция на предоставеното с дадена марка изключително право предпазни механизми. Целта на тези механизми е да защитят интересите на третите лица. От една страна, защитата на функцията на означение за произход на марката обхваща само използването ѝ за идентични или сходни стоки или услуги и изисква да е налице вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители. Такова нещо се предполага в случай на двойна идентичност на знаците и на стоките.

От друга страна, защитата на рекламната функция на марката с репутация обхваща и стоки, които не са сходни. Но тя изисква да е налице вероятност от размиване или паразитизъм. Освен това тя не се отнася до случаите на използване, за което има основателна причина.

Следователно в настоящия случай името на град Девин остава на свободно разположение на третите лица не само за описателно използване, като рекламата на туризма в този град, но и като отличителен знак в случай на основателна причина и на липса на вероятност от объркване.

По тази причина общият интерес да се запази възможността за свободно ползване на географско наименование като това на балнеоложкия град Девин може да бъде защитен чрез допускането на описателно използване на такива наименования и чрез предпазните механизми, ограничаващи изключителното право на притежателя на оспорваната марка, без да е необходима отмяната на тази марка.

Според Общия съд именно този необходим баланс между правата на притежателите и интересите на третите лица позволява регистрацията на марки с произход от епонимно географско наименование при определени условия. Такъв е случаят с други марки минерална вода като „Виотел“ и „Евиан“.

Какво заключава Общият съд

EUIPO не е доказала, че средният потребител от ЕС, по-специално гръцкият или румънският, разпознава в достатъчна степен град Девин.

Частта от потребителите, които познават град Девин, трябва да се счита за незначителна. От това следва, че EUIPO е допуснала грешка в преценката, като е заключила, че оспорваната марка е описателна за географски произход, що се отнася до средния потребител от Гърция и Румъния, както и от всички останали членки на ЕС.

Днешното решение може да се обжалва само по правните въпроси пред Съда в срок от два месеца, считано от съобщаването му.