След като вечеря със Си Дзинпин, лидера на Китай, покрай срещата на Г-20 (форум между представители на 20-те най-развити страни), Доналд Тръмп обяви, че е постигнато развитие по въпроса за търговията между Вашингтон и Пекин.

"Китай ще се отваря. Китай ще изостави митата", заяви преиздентът. "Това е невероятна сделка...ако се получи, ще влезе в историята като една от най-великите сделки правени някога".

Но това няма да е заключението, до което ще стигне Пекин, където на споразумението ще се гледа като на умел ход за премахване на американските мита и начин да се предотврати втори мандат на Тръмп. Китай вярва, че ако президентът на САЩ отстъпи по толкова ключов външнополитически въпрос, то той ще загуби изборите през 2020 г.

Администрацията на Тръмп твърди, че Китай се е съгласил на голямо, но неуточнено закупуване на стоки от Америка. Пекин също е обещал да забрани фентанила, вещество, което се изнася от Китай за САЩ и задълбочава зависимостта на милиони американски граждани към опиата. И двете страни се съгласиха на още една лошо определена рамка за диалог за търговия, чиито граници ще се "опитат" да уредят през идващите 90 дни.

В замяна на този пожелателен списък, Америка се е съгласила да отложи митата за внос от Китай, които щяха да се увеличат от 10 на 25 процента през януари. Не се говори вече и за другата половина от вносните стоки на Пекин, които не са засегнати от санкциите.

Поддържането на митата на 10 процента постига същия ефект, както поддържането им на нула процента. Китай обезцени валутата си с осем процента през последните шест месеца, което означава, че засегнатите продукти ще струват само с два процента повече. Китайските износители за Америка са в почти същото положение.

Обещанието да се закупят американски стоки е също стар, но надежден трик на Китай. Лесно е, както и често срещано за лидер на Поднебесната империя, да събере група от вносни стоки в общ пакет - особено такива, които така или иначе са щели да бъдат закупени, и да ги представи величествено пред гостуващите чуждестранни лидери.

Китайците се опитаха да приложат същия похват пред Тръмп миналата пролет. Тогава предложиха да закупят повече стоки от Америка, като в замяна предоставиха неясен ангажимент към реформи. Това убеди министъра на финансите на САЩ Стив Мнучин да обяви следното нещо по телевизията.

"Слагаме на "пауза" търговската война. В този момент сме постигнали съгласие временно да отменим митата, докато се опитаме да изпълним реформите".

Но Тръмп осъзна, че се опитват да му погодят номер и не ги премахна. Какво е различното днес?

Най-очевидният пропуск на сделката е липсата на сериозно задължение от Пекин, че ще започне да уважава чуждата интелектуална собственост и че ще спре да принуждава американските компании в Китай да предават технологиите си. Този проблем се отличава от останалите. Той бе основната причина за увеличаването на митата и оплакването е споделяно от Европа, Япония, Тайван и други високотехнологични икономики, които търгуват с Китай. Тези действия на Пекин подпомогнаха рязкото модернизиране на армията на държавата.

Колкото до обещания диалог, може да ви се прости усещането за "дежа вю". В началото на президентството си Тръмп покани Си на среща в "Мар-а-Лаго" (частна резиденция на Тръмп), където двамата се съгласиха да започнат "Подробен диалог Съединени щати-Китай" - "амбициозен дневен ред и график за срещи, чрез които да се покаже напредък и да се демонстрират смислени резултати". Единият от четирите стълба на споразумението бе посветен на търговията. Това е последният път, в който някой спомена за този диалог. 

Нещо повече, сделката в Буенос Айрес идва с допълнителна цена: подкопава опитите на САЩ да задържи Китай, особено що се отнася до военното и икономическо разширяване на Пекин, в Индо-тихоокеанския регион. Задържането на Китай до този момент се крепеше на речта на вицепрезидента Майк Пенс пред института "Хъдсън" през октомври. Почти всеки дипломат и журналист от региона, с когото разговарях след това, попита дали това е промяна на курса на Америка или е просто еднократен жест. Сега изглежда повече като второто.

В действителност, като изключим речта на Пенс, администрацията на Тръмп се провали в опитите си да изрази или да поддържа дълготрайна политика спрямо Китай, която американските граждани и съюзниците на САЩ да разбират - изключително важна крачка, ако Вашингтон желае да получи тяхната подкрепа. Самият Тръмп многократно е заявявал, че възприема военните и икономическите действия на Китай като заплаха, но последвалите мерки на администрацията му винаги бяха аматьорски. Тръмп издейства много висок военен бюджет от Конгреса, но това все още не е довело до ясно увеличаване на военните сили на САЩ в Тихия океан. Единствено придвижването на развитата защитна ракетна система в Южна Корея привлече вниманието на Китай, но то бе започнато от администрацията на Обама. В същото време Министерството на финансите и Националният икономически съвет твърдо се противопоставят на търговската политика на САЩ, като вместо това подкрепят интересите на Уолстрийт.

Всъщност, именно Уолстрийт остава най-доволин от изхода на срещата на Г-20, а не тези, които разчитаха на Тръмп да изпълни обещанието си да възстанови американското производство. Остава да разберем дали тези, които спечелиха от развитието на Китай и подкрепиха противниците на Тръмп, сега ще помогнат за преизбирането му. След посочения 90-дневен период за преговори може да наблюдаваме "срутването" на Тръмп.

Крисчън Уитън е автор на книгата "Smart Power: Between Diplomacy and War" и старши сътрудник в "The National Interest", където е публикуван този анализ.