Ad Config - Website header

 

Article_top

Краят на декември е. Печката гори, ухае на мандарини, а вие сте облекли елека от баба ви, с който ви е срам да водите социален живот и затова го наричате „домашен“.

Единственото нещо, което ви липсва в момента, е текст за спортните събития през почти изтърколилата се 2018 година. И чай. Е, не мога да ви помогна с чая, затова ще ви изчакам 4-5 минути да отидете да си направите. Тъкмо да си налея и аз.

Искаше ми се това да бъде „Топ 10 на българските постижения в спорта за 2018 година“, но би било като да направим списък „Топ 10 костенурки нинджа“ или „Топ 10 на тримата мускетари“. И да запълним местата от 4-то/5-о нагоре с някои от приятелите ви, които не можете да победите на FIFA, и двама-трима от смелчаците, извадили кръста на Йордановден миналия януари.

Въпреки това по-рано през седмицата видях Стефка Костадинова да се хвали по телевизията колко хубава в спортно отношение година изпращаме. Явно е много добра на FIFA. 

Тъй че класацията надолу ще включва всякакви събития. Нека я наречем „Топ N спортни събития за 2018 година“, пък да видим докъде ще я докарам.

Радослав Янков беше една от надеждите ни за медал в Пьончан.

Зимната олимпиада в Пьончан

Олимпийските игри ги отбелязвам от кумова срама. За трети пореден път изпращаме и посрещаме спортистите си по един и същи начин на зимна олимпиада - без медали. Отличията в Южна Корея обраха норвежци, германци, канадци и разни други нации.

Едно е сигурно обаче - догодина ще спечелим точно толкова медали от олимпиади, колкото и уж признатите за спортни сили страни.  

Роджър Федерер или тенисът като цяло - години наред двете неща са синоними

Швейцарецът сам си е събитие. През август навърши 37 години, което изобщо не го спря по пътя към 20-а титла от Големия шлем, завоювана в края на януари в Австралия. По-късно през годината Маестрото не успя да защити трофея от "Уимбълдън", но през 2019 г. ще се пробва отново да си го върне. Великият тенисист е като виното и като Гошо Петков и с течение на времето качеството му се повишава.

Новак Джокович и Роджър Федерер.

Светът на тениса видя и завръщането на Новак Джокович, който доминираше всички в тура през втората половина на сезона и изпраща щастлив 2018-а с купите от "Уимбълдън" и US Open. Надал пък в познат стил прегази всичко на любимия си клей и за 11-и път стана шампион на "Ролан Гарос".

Догодина тримата отново ще се борят за големите купи и най-вероятно отново ще си ги разпределят, а младите тенисити са горе-долу като новата вълна в рап музиката и (с малки изключения) не могат да се сравняват по никакви показатели с представителите на старата школа.

„Реал“ (Мадрид) превъртя Шампионската лига

Кристиано Роналдо и компания успяха да защитят титлата си отново, с което напрактика върнаха футбола през 70-те. По онова време за последно даден отбор успява да спечели Купата на европейските шампиони в 3 поредни години - тогава това правят последователно „Аякс“ (1971-1973 г.) и „Байерн“ Мюнхен (1974-1976 г.). По пътя си към титлата „белите" отстраниха първенците на Франция (ПСЖ), Италия („Ювентус“) и Германия („Байерн“), а на финала победиха „Ливърпул“ и прибраха рекордна 13-а титла в най-престижната клубна надпревара в света.

"Ножицата" на Гарет Бейл.

Турнирът ще се запомни и с двата гола със задна ножица, които футболистите на Кралския клуб отбелязаха. Първо, Роналдо го направи в Торино срещу „Ювентус“ и явно толкова му хареса да вкарва на този стадион, че през лятото премина в състава на „Старата госпожа“. А във финала на Шампионската лига и Гарет Бейл се отчете с уникално изпълнение и напрактика уби всякакви надежди на ливърпулци да триумфират.

На „Реал“ помогна и тогавашният вратар на англичаните Лорис Кариус, който подари останалите два гола за крайното 3:1. В момента Кариус яде баклава и решава лесно судоку в Турция, но футболът му все още не се получава добре. Питайте някой фен на „Бешикташ“.

Футболът почти се прибра у дома

Само дето по пътя от Москва към Лондон му бе устроена засада в Загреб, ръководена от генерал Лука Модрич, но за него след малко.

Казано с други думи - това бе най-успешното за Англия световно първенство от 1990 г. насам, когато „Трите лъва“ отново завършиха на 4-то място. Ако бях англичанин, след подобно класиране щях да тичам гол в Кройдън и да слушам дъбстеп. Макар че това едва ли щеше да ме отличи много от живеещите в споменатия квартал местни, което не следят футбол.

Англия беше близо до финала на Световното.

Та, Мондиал 2018 в Русия ни предложи доста изненади, но в крайна сметка шампионът беше очакван. Суперотборът на Франция премина с досада през груповата фаза, а в елиминациите не остави съмнение в превъзходството си. По пътя към златния трофей „петлите“ надделяха над Аржентина, Уругвай, Белгия и Хърватия. В процеса звездата на Килиън Мбапе изгря в пълна сила, а пазарната му цена набъбна толкова, че вече може да погаси външния ни дълг.

"Златната топка" не бе спечелена от Роналдо или Меси

Дори да не добавим никакви детайли към горното събитие, то пак щеше да заслужава мястото си в годишния обзор. Но името на Лука Модрич заслужава да бъде споменато. Затова и го правя за втори път само в рамките на този текст. Хърватинът е важна част в отбора на „Реал“ (Мадрид), с който отново спечели Шампионската лига, а усилията му на Мондиала изведоха родината му до знаменито второ място.

Лука Модрич със "Златната топка".

В сякаш паралелен свят (т.е. родната Първа лига) формата на Валери Божинов се подобрява с всеки изминал мач, а головете му с екипа на „Ботев“ (Враца) през есента заваляха като екваториален дъжд. Така че нека стискаме палци догодина сред номинираните за "Златната топка" отново да имаме наш представител.

Георги Петков

Подобно на Федерер, той сам си е събитие. За него 2018-а е специална година. Георги Петков спечели Купата на България със „Славия“, след като във финала спаси общо 3 дузпи - 1 в редовното време и още 2 след края на 120-те минути. Напрактика сам печели купата срещи бившия си отбор „Левски“. През есента Георги Петков получи повиквателна за националния отбор след пауза от 9 години и игра пълни 90 минути срещу Кипър и Словения.

Георги Петков има и сериозен шанс да стане футболист №1 на България за 2018 г., но дори и да не стане, 100% ще завърши в тройката, редом до Тодор Неделев и Кирил Десподов, който могат да му бъдат деца. Освен всичко това Георги Петков е на 42 години.

Представете си сега следната алтернатива, ако най-хубавият автомобил, произведен до ден-днешен в България, е от 1976 г. Усещането за ретро лукс би било неповторимо, но какъв сигнал би дало това на останалия свят, който вече е вперил поглед към космоса. В този ред на мисли, ако Георги Петков бъде избран за футболист на България, бих се зарадвал за него, но и бих се понатъжил в същото време.

Георги Петков влезе в историята като най-възрастният европеец, играл в официален мач.

Все едно да изям 14 парчета торта наведнъж - първоначално си казвам #HUBAVOE, но започне ли да се усеща послевкусът на депресия, отчаянието е непреодолимо.

Чаят ми свърши, което предопределя и края на текста. Получиха се 6 неща дотук в класацията, но „Топ 6 събития на годината“ звучи някак неловко, затова нека си я наричаме „Топ N“.

Толкова за тази година. Пожелавам ви специална като Жозе Моуриньо 2019-а, но без да ви уволняват. Не дръжте приятелите си само в социалните мрежи, грижете се за здравето си и се обичайте. Останалото е само фон.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Краят на декември е. Печката гори, ухае на мандарини, а вие сте облекли елека от баба ви, с който ви е срам да водите социален живот и затова го наричате „домашен“.

Единственото нещо, което ви липсва в момента, е текст за спортните събития през почти изтърколилата се 2018 година. И чай. Е, не мога да ви помогна с чая, затова ще ви изчакам 4-5 минути да отидете да си направите. Тъкмо да си налея и аз.

Искаше ми се това да бъде „Топ 10 на българските постижения в спорта за 2018 година“, но би било като да направим списък „Топ 10 костенурки нинджа“ или „Топ 10 на тримата мускетари“. И да запълним местата от 4-то/5-о нагоре с някои от приятелите ви, които не можете да победите на FIFA, и двама-трима от смелчаците, извадили кръста на Йордановден миналия януари.

Въпреки това по-рано през седмицата видях Стефка Костадинова да се хвали по телевизията колко хубава в спортно отношение година изпращаме. Явно е много добра на FIFA. 

Тъй че класацията надолу ще включва всякакви събития. Нека я наречем „Топ N спортни събития за 2018 година“, пък да видим докъде ще я докарам.

Радослав Янков беше една от надеждите ни за медал в Пьончан.

Зимната олимпиада в Пьончан

Олимпийските игри ги отбелязвам от кумова срама. За трети пореден път изпращаме и посрещаме спортистите си по един и същи начин на зимна олимпиада - без медали. Отличията в Южна Корея обраха норвежци, германци, канадци и разни други нации.

Едно е сигурно обаче - догодина ще спечелим точно толкова медали от олимпиади, колкото и уж признатите за спортни сили страни.  

Роджър Федерер или тенисът като цяло - години наред двете неща са синоними

Швейцарецът сам си е събитие. През август навърши 37 години, което изобщо не го спря по пътя към 20-а титла от Големия шлем, завоювана в края на януари в Австралия. По-късно през годината Маестрото не успя да защити трофея от "Уимбълдън", но през 2019 г. ще се пробва отново да си го върне. Великият тенисист е като виното и като Гошо Петков и с течение на времето качеството му се повишава.

Новак Джокович и Роджър Федерер.

Светът на тениса видя и завръщането на Новак Джокович, който доминираше всички в тура през втората половина на сезона и изпраща щастлив 2018-а с купите от "Уимбълдън" и US Open. Надал пък в познат стил прегази всичко на любимия си клей и за 11-и път стана шампион на "Ролан Гарос".

Догодина тримата отново ще се борят за големите купи и най-вероятно отново ще си ги разпределят, а младите тенисити са горе-долу като новата вълна в рап музиката и (с малки изключения) не могат да се сравняват по никакви показатели с представителите на старата школа.

„Реал“ (Мадрид) превъртя Шампионската лига

Кристиано Роналдо и компания успяха да защитят титлата си отново, с което напрактика върнаха футбола през 70-те. По онова време за последно даден отбор успява да спечели Купата на европейските шампиони в 3 поредни години - тогава това правят последователно „Аякс“ (1971-1973 г.) и „Байерн“ Мюнхен (1974-1976 г.). По пътя си към титлата „белите" отстраниха първенците на Франция (ПСЖ), Италия („Ювентус“) и Германия („Байерн“), а на финала победиха „Ливърпул“ и прибраха рекордна 13-а титла в най-престижната клубна надпревара в света.

"Ножицата" на Гарет Бейл.

Турнирът ще се запомни и с двата гола със задна ножица, които футболистите на Кралския клуб отбелязаха. Първо, Роналдо го направи в Торино срещу „Ювентус“ и явно толкова му хареса да вкарва на този стадион, че през лятото премина в състава на „Старата госпожа“. А във финала на Шампионската лига и Гарет Бейл се отчете с уникално изпълнение и напрактика уби всякакви надежди на ливърпулци да триумфират.

На „Реал“ помогна и тогавашният вратар на англичаните Лорис Кариус, който подари останалите два гола за крайното 3:1. В момента Кариус яде баклава и решава лесно судоку в Турция, но футболът му все още не се получава добре. Питайте някой фен на „Бешикташ“.

Футболът почти се прибра у дома

Само дето по пътя от Москва към Лондон му бе устроена засада в Загреб, ръководена от генерал Лука Модрич, но за него след малко.

Казано с други думи - това бе най-успешното за Англия световно първенство от 1990 г. насам, когато „Трите лъва“ отново завършиха на 4-то място. Ако бях англичанин, след подобно класиране щях да тичам гол в Кройдън и да слушам дъбстеп. Макар че това едва ли щеше да ме отличи много от живеещите в споменатия квартал местни, което не следят футбол.

Англия беше близо до финала на Световното.

Та, Мондиал 2018 в Русия ни предложи доста изненади, но в крайна сметка шампионът беше очакван. Суперотборът на Франция премина с досада през груповата фаза, а в елиминациите не остави съмнение в превъзходството си. По пътя към златния трофей „петлите“ надделяха над Аржентина, Уругвай, Белгия и Хърватия. В процеса звездата на Килиън Мбапе изгря в пълна сила, а пазарната му цена набъбна толкова, че вече може да погаси външния ни дълг.

"Златната топка" не бе спечелена от Роналдо или Меси

Дори да не добавим никакви детайли към горното събитие, то пак щеше да заслужава мястото си в годишния обзор. Но името на Лука Модрич заслужава да бъде споменато. Затова и го правя за втори път само в рамките на този текст. Хърватинът е важна част в отбора на „Реал“ (Мадрид), с който отново спечели Шампионската лига, а усилията му на Мондиала изведоха родината му до знаменито второ място.

Лука Модрич със "Златната топка".

В сякаш паралелен свят (т.е. родната Първа лига) формата на Валери Божинов се подобрява с всеки изминал мач, а головете му с екипа на „Ботев“ (Враца) през есента заваляха като екваториален дъжд. Така че нека стискаме палци догодина сред номинираните за "Златната топка" отново да имаме наш представител.

Георги Петков

Подобно на Федерер, той сам си е събитие. За него 2018-а е специална година. Георги Петков спечели Купата на България със „Славия“, след като във финала спаси общо 3 дузпи - 1 в редовното време и още 2 след края на 120-те минути. Напрактика сам печели купата срещи бившия си отбор „Левски“. През есента Георги Петков получи повиквателна за националния отбор след пауза от 9 години и игра пълни 90 минути срещу Кипър и Словения.

Георги Петков има и сериозен шанс да стане футболист №1 на България за 2018 г., но дори и да не стане, 100% ще завърши в тройката, редом до Тодор Неделев и Кирил Десподов, който могат да му бъдат деца. Освен всичко това Георги Петков е на 42 години.

Представете си сега следната алтернатива, ако най-хубавият автомобил, произведен до ден-днешен в България, е от 1976 г. Усещането за ретро лукс би било неповторимо, но какъв сигнал би дало това на останалия свят, който вече е вперил поглед към космоса. В този ред на мисли, ако Георги Петков бъде избран за футболист на България, бих се зарадвал за него, но и бих се понатъжил в същото време.

Георги Петков влезе в историята като най-възрастният европеец, играл в официален мач.

Все едно да изям 14 парчета торта наведнъж - първоначално си казвам #HUBAVOE, но започне ли да се усеща послевкусът на депресия, отчаянието е непреодолимо.

Чаят ми свърши, което предопределя и края на текста. Получиха се 6 неща дотук в класацията, но „Топ 6 събития на годината“ звучи някак неловко, затова нека си я наричаме „Топ N“.

Толкова за тази година. Пожелавам ви специална като Жозе Моуриньо 2019-а, но без да ви уволняват. Не дръжте приятелите си само в социалните мрежи, грижете се за здравето си и се обичайте. Останалото е само фон.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?