Доклад на международната неправителствена организация "Хюман райтс уоч", носещ името "Световните автократи се сблъскват с нарастваща съпротива", посочва България, Унгария, Хърватска, Полша, Испания и Гърция като страни, които "в някои случаи насилствено" депортират кандидати за убежище в страни извън ЕС. 

Подобни действия попадат в категорията "ксенофобски реакции срещу имиграцията".

Ежегодният отчет на организация бе представен в Берлин от нейния директор Кенет Рот. Основен мотив е нарастващата съпротива срещу популизма и автократичните режими. Докладчиците споделят мнението, че през изминалата година в това направление е постигнат съществен напредък. 

Освен за отношението към мигрантите, името на България се споменава на още две места в рамките на общия преглед за състоянието на човешките права и свободи в Европейския съюз - в частите "Дискриминация и нетолерантност" и "Върховенство на закона".

В "Дискриминация и нетолерантност" е изброена след държавите, които са отказали да се присъединят към Истанбулската конвенция срещу насилието над жени.

Посочено е решението на българския Конституционен съд, който я определил за "несъвместима с конституцията".

Според авторите на доклада отказът на държавите да подпишат споразумението демонстрира, че "дискриминацията на полова и сексуална основа остава масово разпространена".

България споделя компанията и на редица държави членки, в които са "констатирани случаи на расова нетолерантност и насилствени престъпления от омраза". 

В раздела "Върховенство на закона" са изброени имената на трима убити журналисти в ЕС: Дафне Каруана Галиция от Малта, Ян Куцияк от Словакия и българската телевизионна журналистка Виктория Маринова.

Според "Хюман райтс уоч" това пораждало значими въпроси за защитата на медийната свобода.

В предговора към доклада дирекорът на организацията изразява позицията, че повсевместно нараства съпротивата срещу световния популизъм.

"Същите популисти, които разпространяват омраза и нетолерантност, предизвикват съпротива, която печели важни битки и активизира глобалната защита на човешките права", отбеляза по този повод директорът на организацията Кенет Рот. 

Като положителен пример е посочен отказът на някои европейски държави да финансират военната кампания на Саудитска Арабия в Йемен, след разкритията за хуманитарната криза в региона и убийството на журналиста Джамал Хашоги.

 

Посочени са и масовите протести в страни като Полша и Унгария срещу "нелибералната демокрация" на Виктор Орбан и "ограничаванията в съдебната система" от неформалния лидер на Варшава Ярослав Качински. 

 

На междинните избори в САЩ Демократическата партия спечели мнозинство в Камарата на представителите, с което избирателите отхвърлиха "нагнетяването на страх" от президента Доналд Тръмп.

"Хора от всички щати и дузини компании протестираха срещу политиката на Тръмп за насилствено разделяне на деца от родители им", се чете в доклада.

"Да си автократ, това е много удобна позиция да нарушаваш човешките права - това е начин да се задържаш на власт, да пълниш банковите си сметки, да се отплащаш на своите протежета и приятели", подчертава Кенет Рот. 

Той обаче добави, че ролята на правозащитните движения е да повишават цената, която автократите и другите нарушители плащат за цената на тези нарушения на човешките права.

"Това не се постига лесно, изисква се време, но ние знаем, че ако повишим цената на посегателствата, правителствата в крайна сметка ще разберат, че това им излиза скъпо и ще започнат да се пазят от такива нарушения", отбеляза Рот.