На първо място става дума за договор на фирма от Панама за продажба на 20 000 облекла – костюми, якета, палта. Нищо необичайно, обикновен договор. Второ – погрешно са номерирани отделните клаузи на договора. Трето – цените са нереални. Така например дамски жилетки от кагерория “delux” са шест пъти по-евтини дори от стандартен вариант.

И четвърто – сумата по договора възлиза на седем милиона евро. В действителност обаче по сметката в женевската банка “Credit Agrocole” постъпват 12 милиона евро.

Изводът е: договорът изглежда такъв, като че ли съществува с единствената цел да въведе в заблуда банката. Все едно, че става дума за нормална сделка.

При това странният договор изобщо не е единственото насочващо обстоятелство за нещо гнило. Купувачите на облеклата са се прикрили зад пощенска кутия на Сейшелите. Тя е само част от верига фирми, прехвърляли милиарди и то от съмнителни руски източници. Парите са пристигали чрез литовската банка “Ukio Bankas”. Отдавна прибалтийските държави са известни със съмнителни трансфери на руски пари. През 2013 г. литовската Централна банка закри “Ukio Bankas” поради подозрение за пране на пари в особено големи размери.

Два милиарда в Швейцария

Съгласно разпоредбите швейцарските банки са длъжни да проверяват легалността на постъпления в значителни размери, ако са налице рискови фактори. Целта е да се предотврати възможността в страната да пристигнат мръсни пари, като печалби от измами или корупция. Но явно “Credit Agrocole”  не съзира нищо нередно в съшития с бели конци в Панама договор за продажба на облекла за 12 милиона евро, преведени на 80 транша по банковите сметки на двама руснаци.

Да приемаш по този начин пари, е крайно опасно. Защо е така, е видно от детайлите на въпросния договор за облекла. Документът и извършените плащания се появиха след журналистическо разследване от последните месеци. То беше координирано от OCCRP (Organized Crime and Corruption Reporting Project). Данните вадят на светло две неща.

Първо – договорът от Панама не е единичен случай. В периода между 2005 и 2013 г. над два милиарда долара са постъпили в десетки швейцарски банки от литовската банка “Ukio”. Транферите също така са били легитимирани чрез фалшиви договори. Има грешки в общата сума, сбъркани валути, също купувач и доставчик.

Второ – данните вадят на светло как паричните потоци са били направлявани. Близо една четвърт от двата милиарда идват от един и същ руски източник. Разследващият журналистически екип му дава наименование “Troika Laundromat”, в превод буквално “Салон за пране Тройка”, по-точно пералня. Става дума за мрежа от 70 анонимни фирми пощенски кутии, изградена от руската инвестиционна банка “Тройка диалог”. По това време зад банката стои олигархът Рубен Варданян, доверено лице на руския президент Владимир Путин.

Трите етапа на пералнята

Но как функционира пералнята? По същество системата е от три стъпки:

Предпране

По сметките на фирмите перачници в банка “Ukio” постъпват пари, най-верятно чисти. Между отделните тразакции обаче постъпват големи суми, придобити чрез престъпления. Разследващите журналисти идентифицираха редица фирми, заподозрени в печалби, придобити чрез престъпна дейност. Въпросните фирми са внесли над четвърт милиард долара в “салона за пране”. Най-известният пример е отромна измама, при която от руската държавна каса изчезват 230 милиона долара. Специалистът в областта на данъчното право Сергей Магнитски, който съобщи за случая, през 2009 г. почина в руски затвор вследствие на мъчения. От 2011 г. случая разследва и швейцарската Главна прокуратура.

Основно пране

Години наред по сметките на фирмите от “салона за пране” постъпват както чисти, така и мръсни пари. Така не може да се установи откъде първоначално идват сумите. В случай, че все пак някой поставя въпроси, налице е било допълнително подсигуряване – подставени лица, които на хартия са собственици на фирми и банкови сметки. Отчасти тези хора са били в неведение, просто им е била открадната идентичността. Разследващите журналисти са попаднали на такъв случай – открили са управител на голяма фирма от “салона за пране” в олющен жилищен блок в арменския град Ванадзор. Когато журналистите са му задавали въпроси в жилището му, е бил облечен в износено военно яке и кепе. Казал е, че е бил сезонен работник. В Москва е работил по строежи. Бил е стъписан, когато узнал, че подписът му е върху документи, благодарение на които милиони долари са били превеждани по цял свят. Никога не бил чувал за подобно нещо.

Центрофугиране

Парите от “салона за пране” поемат към трети банки. Така, както12-е милиона евро от странния договор за доставка на облекло постъпват в женевската “Credit Agricole”. Все още не е доказано съмнението, че хората, които стоят зад “салона за пране”, са фалшифицирали договора. Документи от балтийски банки, които по-рано разследващите журналисти бяха оповестили, показват, че банкови клиенти са получавали точни напътствия как да съставят фалшиви договори, че и западни банки безсъмнено да ги приемат.