В неделя по обяд американският президент Доналд Тръмп съобщи на света, че цел номер едно на всички разузнавателни служби - лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади, е ликвидиран. "Умря като куче - цвилейки и плачейки", присмя се Тръмп в типичния си стил и обяви края на проекта за "халифат" на терористите.

Съобщения за смъртта на Халифа се появяваха често през годините, нито едно от тях обаче не беше доказано. Този път обаче изглежда истина - Абу Бакр е мъртъв. През годините, в които беше начело, обаче успя да създаде брутална смъртоносна машина, подчинена на изкривено разбиране за следването на политическия ислям. Салафит и убиец, имам и терорист, Багдади показа качества, които никой преди него, освен може би Бен Ладен, не можа да демонстрира.

Той не просто създаде "Ислямска държава" такава, каквато я познаваме, но и заложи в нейното сърце мита за невъзможното й поражение. Днес физическите граници в Ирак и Сирия на групировката са обезличени, но командирите на организацията изграждат своите центрове из цяла Северна Африка и Средна Азия. Битката за сърцата и умовете не е приключила и въпреки смъртта на Багдади той ще продължава да я води. Кой беше този човек, как и кога се е радикализирал и защо намрази света? Отговорите четете надолу.

Люлката в Самара и бащата 

Ибрахим Ауад Ибрахим ал Бадри, както е истинското име на Багдади, е роден през 1971 година в Самара - древен иракски град в източната част на т.нар. от специалистите Сунитски триъгълник, северно от Багдад. Баща му бил благочестив човек, който работел като рецитатор на Корана в местната джамия. Ибрахим израства като тихо и мълчаливо дете. Свидетели, които си спомнят за него през тези детски години, го описват като прекалено спокоен. Момче, чийто глас едва се чувал дори когато говори. През тези години той развива своята любов към футбола, който ще остане любимият му спорт дори когато се превърне в масов убиец.

Детските му снимки обаче, намерени по-късно от американските служби за сигурност, показват и другата му страна: светещи, будни и тъмни очи, скрити под дебелото му, вечно намръщено чело. Погледът му, запазен от ранните години, ще остане същият, а стоицизмът няма да помръква дори когато нарежда убийствата на малки деца и групови изнасилвания на заловените им майки.

Вероятно под влиянието на баща си малкият Ибрахим прекарвал по-голямата част от времето си в местната джамия, забил поглед в религиозните текстове. Някъде по това време той получава и първия си прякор - Вярващия. Според сведения на един  от неговите братя - Шамси, дори когато се прибирал вкъщи, следял изкъсо дали някой от семейството няма да наруши правилата на ислямското право. Част от религиозната гордост на семейството се крие в предполагаема родствена връзка на Ал Бадри с курейш - племето на самия Мохамед.

Това са и годините, в който Ибрахим малко по-малко започва да изучава тънкостите на рецитала, ораторското майсторство, задържането на вниманието - всички тези качества, които по-късно ще го направят неоспоримия лидер на ИДИЛ. Свидетелски показания, публикувани от вашингтонския мозъчен тръст "Брукингс есей", твърдят, че е прекарвал стотици часове в упражнения и изговаряне на удължените гласни на официалния арабски език. 

Години по-късно Ибрахим ал Бадри ще се нарече Ал Багдади (от Багдад) и отново ще бъде Вярващия, този път обаче като предводител на смъртносна орда, която носи на мечовете си изкривените послания на Мохамед. "Командир на вярващите" го наричат последователите му, титла, запазена само за халифите - върховните политически и духовни водачи на ислямската империя от средните векове. Малкият Ибрахим управляваше собствено царство, разпореждаше се с животите на милиони. Някои го следваха фанатично. Други от страх. Светът го търсеше трескаво. Той се роди в Самара един път, втори път - в затвора "Бука".

Далеч назад при Саддам

Въпреки че голяма част от членовете на семейството по това време са религиозни, част от тях - като двама от чичовците на Багдади, се записват в партията на "Баас" на Саддам Хюсеин. Организацията е по-скоро с марксистка идеология, която мечтае за създаването на панарабски свят. Самият Саддам често е толерирал и дори подкрепял тоталното отдаване на религията, но генерално партията се плаши от прекаления активизъм заради страховете, че той може да застраши властта му. 

Така разделено, семейството на Багдади представлявало умален модел на диаметрално противоположните настроения, обхванали Ирак по времето на баасистите. От страна на религиозните му роднини обаче можем да намерим първата стъпка към радикализирането на Ибрахим. Баща му, вероятно и двама от неговите чичовци са били предполагаеми салафити - екстремистка сунитска секта, която призовава за следването на т.нар. чист ислям от времето на праведните предци - ас салаф ас салих. Повечето салафити се кълнат, че ще следват ислямските лидери дори да не ги смятат за добри, но Саддам в типичния си страх от преследване ги смята за опасни, защото отричат секуларизма и държат на шариатското право. 

В средата на 70-те години салафитите в Ирак започват да се организират, да се събират и да пропагандират собственото си разбиране за исляма. Изплашен от възможните последици, Саддам започва да ги преследва и да ги хвърля в затвора. В началото на 90-те обаче и особено след войната с шиитски Иран президентът решава, че има нужда от религиозните сунитски водачи на своя страна, за да консолидира властта си. Така решава  да създаде и да нарече скром на себе си Университета за ислямски изследвания "Саддам Хюсеин". През 1993 година дори започва свой собствен религиозен поход - затваря нощните клубове, забранява алкохола и налага сурови наказания, кореспондиращи с текстове от Корана. Например рязане на ръце или крака.

Точно по времето, в което Саддам отваря религиозния университет, Багдади трябва да кандидатства за влизане в университета. Целодневните му занимания с Корана обаче са повлияли много на оценките му по другите предмети в училище и мечтата му да стане юрист се изпарява - няма достатъчно 6-ици по арабски, английски и хуманитарните науки. Така, принуден от обстоятелствата, той се записва в новия ислямски университет. Междувременно неговите роднини в баасистката партия успяват да го уредят в една от по-елитните паралелки. Той завършва университета с дипломна работа, която коментира един неясен средновековен текст, отнасящ се към Корана. Перфектен проект за един догматик, лишен от въобръжение, но строго следващ написаните правила.

Влиянието на "Мюсюлманско братство"

Докато е в университета, Багдади започва да се привързва към един от своите чичовци - Исмаил ал Бадри, който започва да обработва младия ислямист да се присъедини към "Мюсюлманско братство" - международна организация, отдала себе си на създаването на държави, конструирани върхи идеята за ислямското право. В началото в Багдад се намирали само от т.нар. салафити - квиетисти - убедени салафити, но мирни, по-скоро само политици и теоритици. Бързо обаче Багдади е завладян от екстремисткото крило на Братята - джихадо-салафитите. Под влиянието на екстемистите той става все по-нетърпелив към "мекия поток" в братството, който според него е съставен от "хора на думите, а не на действието".

До началото на новото хилядолетие Абу Бакр ал Багдади е вече готов да сее омраза и да води кръвопролитни битки.

Дните преди затвора "Бука"

Всъщност към момента се знае твърде малко за дейността, която Багдади е извършвал между началото на 2000 и 2004 година. Ясно е, че се е оженил - имал две жени и общо шест деца. Първата му жена - Асма, е родната дъщеря на негов чичо. С Исра - втората му съпруга, се запознава след американската инвазия в Ирак. Никой досега не е успял да разбере повече за семейството на Багдади, който като повечето ултраконсервативни ислямисти пази близките си ревностно. Смята се, че по това време е живеел в малък апартамент близо до джамията "Хаджи Зайдан" в един от най-бедните квартали на Багдад.

Според анализаторите през по-голямата част от времето Багдади е проповядвал сред малките деца в района, като се е опитвал да влияе и на техните родители. Сигурно е обаче, че се е отдавал и на отколешната си страст - футбола. Джамията има и до днес собствен футболен отбор - аматьорски, където се събират местните да играят. Негови съотборници си спомнят години по-късно през Brooklen essay, че са го наричали "нашия Меси", сравнявайки го с великия аржентинец. Сред тези спомени се откроява една малка подробност - от малкото спокойно момче няма и помен и Багдади често си изпускал нервите по време на играта.

Че Багдади вече е променен говори и негов съсед от това време. Пред британския "Гардиън" той споделя, че си спомня как Багдади избухнал по време на сватба, защото мъжете и жените танцували заедно. Кризата на младия ислямист стигнала дотам, че гостите наистина му угодили и спрели забавлението.

Затворът

Иронично, но всъщност Багдади попада в затвора не защото американците са го идентифицирали като ислямист, а защото отива на посещение при свой приятел във Фалуджа. Този конкретен приятел обаче бил в американския списък за издирвани личности и така двамата се озовават в затвора "Бука". Документите от задържането му показват, че то е определено като "граждански арест" и в досието му няма и дума за екстремизъм.

10-те месеца от 2004 година, през които остава в затвора, обаче променят всичко. Багдади започва да разпространява заразата.

"Беше тих човек, но имаше невероятна харизма. Само като го видиш и разбираш, че е важен човек", спомня си години по-късно един от съкилийниците му пред "Гардиън".

Води петъчните молитви, чете от Корана, извършва религиозните обреди и дава съвети. Добрите му отношения със затворниците и надзирателите му позволяват да се превърне в нещо като медиатор между тях, преговарящ, който знае как се решават проблеми. Създава поредния футболен отбор. Този път става известен с името на друг велик аржентинец - Марадона.

Огромна част от затворниците в "Бука" са бивши членове на армията на Саддам. Всички са сунити, които са били свалени грубо от власт от американците, които отгоре на всичко дават властта в ръцете на шиитите. Много от тях не са джихадисти, преди да влязат в затвора. Когато там обаче пристига оратор със смъртносния талант на Багдади, повечето излизат като готови бойци.

До последно някои от най-приближените командири лидера на "Ислямска държава" бяха негови приятели от затвора "Бука". 

Джихадистката пропаганда в тези съоръжения е толкова яростна, че днес повечето анализатори смятат, че ако американците не бяха създали тези затвори за политически и военни затворници, днес никой нямаше да знае нищо за "Ислямска държава". Тя просто нямаше да съществува.

Абу Бакр излиза от затвора на 8 декември 2004 г. Как се свързва обратно с другарите си от затвора? Джихадистите са написали личните си телефони по ластиците на бельото на другите.

"Ал Кайда"

Останалото е известна история. Лидерите на "Ал Кайда" решават да създадат свой клон в Ирак. Начело застава йорданецът Абу Мусаб ал Заркауи, който е достатъчно далновиден, за да привлече до себе си Багдади. По това време в редицата на групировката се образува вакуум за образовани в дебрите на теологията учени и Багдади бързо става важен фактор. Той е изпратен в Сирия, за да добие магистърската си степен, и впоследствие върнат като управител по религиозните въпроси в някой иракски провинции, където групировката действа. Около 2007 година дори се появява публично най-спокойно, за да защити докторската си дисертация.

Малко по-малко Багдади се издига в организацията, след като Заркауи обявява намерението си да превърне "Ал Кайда" в Ирак в "Ислямска държава". Той не успява - убит е в началото на юни на 2006 г., но желанието му е изпълнено от неговия наследник Абу Аюб ал Масри. След неговата смърт в началото на май 2010 година шурата - върховният орган на "Ислямска държава", назначава Абу Бакр ал Багдади за нов лидер на организацията. Възходът на групировката и на нейния брутален, безскурпулен и мразещ всички "неверници" халиф започва. 

Халифатът

След Арабската пролет в Сирия и Ирак надеждите на хората, че демокрацията може да пусне своите корени из пустините на Близкия изток, са попарени от възхода на групировката, която си проправя път чрез масови екзекуции, масирани атаки и всяване на чист, непринуден ужас у своите противници. Победите на "Ислямска държава" й печелят все повече земя, която да управлява, и все повече хора. От целия свят започват да се стичат джихадисти, които се кълнат във вярност на Багдади.

Паричните потоци от завладените петролни полета, плячкосани скъпоценности и исторически артефакти захранват групата с оръжие. "Ислямска държава" започва да издържа цели семейства, да насърчава присъединяването на жени и да плаща заплати на своите членове. Създава свои правила - наказателен кодекс, съдилища, училища и други институции. Рака - столицата на чистото зло, се превръща в бастиона на смъртта, ръководен лично от някогашния малък Ибрахим ал Бадри.

След като овладява огромни територии, Ал Багдади обявява на света "завръщането на Божието кралство на земята", халифат, а лидерът е определен за Халиф. Получава името Халиф Ибрахим.

Краят

Всичко това приключи през тази седмица. Американските специални части откриха и на практика ликвидираха лидера на "Ислямска държава", който, бягайки, се самоуби, използвайки самоубийствен колан. Заедно със своя живот Багдади отне и този на три от децата си. Човекът, който създаде най-голямата терористична организация в света, разполагаща със собствена територия, умря като обикновен терорист самоубиец. За нас. За неговите фанатични последователи, той ще се превърне в мит, в легенда, в мъченик, който е загинал за "правата" вяра. 

Новото начало

Значи ли това, че краят на "Ислямска държава" е близо? Не. Преди смъртта си Багдади успя да дислоцира свои командири в обширни части на Северна Африка и Средна Азия, които продължават да изграждат мощни структури на местно ниво. Групировката продължава да извършва атентати, направи го и в Афганистан в същия ден, в който Тръмп обяви ликвидирането на лидера. Освен това "Ислямска държава" беше така структурирана теологически, че някои от постулатите й позволяват продължението на дейността й.