СИМОНА РУСЕВА

Владимир Путин не се бои от НАТО, а от собствения си народ. Тази теза излага Юлиан Ханс в коментар, публикуван във в. “Зюддойче цайтунг”.

“Да погледнеш сериозно на стаховете на другите, първо трябва да си наясно с тях”, пише авторът.

Той припомня скорошния призив на 60 германски политици и интелектуалци, сред които ексканцлерите Хелмут Кол и Герхард Шрьодер, които призоваха да се прояви по-голямо разбиране към страховете на Русия и да се смени подходът към Кремъл.

“За жалост, текстът на призива е доказателство, че авторите изобщо не познават страховете на Русия”, пише Ханс и цитира част от него: “Необходимостта от сигурност за руснаците е точно толкова легитимна, както за германци, поляци, за населениието на Прибалтика и за украинци. Длъжни сме да осъзнаем страха на руснаците, след като през 2008 г. членки на НАТО поканиха Грузия и Украйна в пакта.”

Юлиан Ханс обаче контрира с аргумента, че нито НАТО като цяло, нито отделни нейни членки могат да поканят държава за членка на отбранителния съюз, а самата тя трябва да поиска това.

“Понякога страховете са ирационални”, коментира Ханс и припомня социологическо проучване на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) от 2008 г., направено в навечерието на срещата на върха на НАТО в Букурещ. 

На въпрос кой заплашва съществуването на Русия едва 3 на сто са посочили приемането на Грузия и Украйна в НАТО. Военна заплаха от страна на САЩ, НАТО и Запада са посочили 11 на сто от запитаните. Цели 70 на сто обаче са съзрели опасност в рязкото падане на жизнения стандарт и настъпване на глад. По други въпроси процентът също е голям – страх от тероризъм са изразили 67 на сто, от природни катастрофи – 59 на сто. Едва 17 на сто са се бояли от война срещу западни държави, почти толкова, колкото са съзрели заплаха от комети – 15 на сто.

Авторът припомня и скорошно социологическо проучване, при което руснаците вече не се бояли толкова от икономически срив, а от опасността китайците да вземат връх над руснаците. На второ място идва страхът от терор, а на последно – война със Запада – 13 на сто от запитаните. Доста повече – 21 на сто, са посочили като заплаха разцепление на руския управленски  елит и последваща изострена битка за власт.

Ханс се спира и на изявления на Путин пред западни политици и дори в скорошно интервю за германскатка обществена телевизия А Ер Де, според което НАТО се стремяла да хване Русия в клещи с непрестанното си разширяване на Изток. В самата Русия обаче пропагандата разпространява съвсем друго – руската армия била толкова мощна, че била в състояние да превърне Америка в радиоактивна пепел.

Значи, не можело да се говори за страх от Запада, а за нарастваща вражда. Според направено преди 10 години социологическо поручване на института "Левада център" 41 на сто от запитаните руснаци смятали, че отношенията със САЩ са нормални, а 11 на сто дори ги определили като приятелски.

И то в годината, когато в НАТО бяха приети България, трите прибалтийски републики, Румъния, Словакия и Словения.

До януари 2014 г. този висок процент се запазва – над 35 на сто не се страхуват от НАТО. С началото на антизападната пропаганда в Русия през март т. г. процентът пада на 16 на сто, припомня авторът. През септември едва два процента от руснаците вече са смятали отношенията със САЩ, както и с ЕС, за нормални.

“Заплахата, за която Кремъл бие камбаната в страната, не е военна, тя  свидетелства за накърнено честолюбие. Преди седмица Путин каза, че САЩ използвали кризата в Украйна, за да обезличат надигащата мощ Русия. Точно на това вярват 79 на сто от руснаците, според проучване на “Левада център”. За всеки втори руснак днес е по-важно страната му да е велика сила, отколкото да живее в благоденствие. Владимир Путин използва тези настроения, тъй като самият той се страхува. Антизападната реторика започна през 2012 г., след като стотици хиляди руснаци протестираха срещу фалшифицираните избори. Тази пропаганда беше радикално обострена по време на събитията на киевския  Майдан. В действителност Путин не се бои толкова от НАТО. Той се страхува от собствения си народ”, заключава Юлиан Ханс.