Империята отвърна на бунта. След края на т.нар. гражданска война режимът на Владимир Путин се постара да не остави съмнение кой държи властта в Русия.

С Евгений Пригожин е свършено. Допреди няколко месеца популярният военноначалник се шегуваше, че ще стане президент на Украйна през 2024 г. В действителност множество международни експерти му предричаха блестяща политическа кариера, благодарение на успехите, които извоюва на фронта (най-вече в Бахмут, макар и с цената на хиляди жертви) и добрите връзки, които изгради с политическия, икономическия и военния елит на Русия.

Звездата на Пригожин обаче заляза също толкова бързо, колкото и изгря. Днес бунтът му може да се разглежда като отчаяна демонстрация пред Кремъл, че руският народ стои твърдо зад бизнесмена и го подкрепя в битката му срещу ръководителите на руската армия - военния министър Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Седмица след бунта Пригожиновите медии мълчат, а кремълските продължават рутинно да отразяват "участията" на Шойгу във войната. Пригожин може само единствено да се надява, че Путин ще удържи на думата си и няма да му потърси сметка за нахлуването, което повече от всякога изобличи крехкостта на т.нар. Руска федерация. 

"Вагнер" ще съхрани частица от предишната си мощ. Руски независими медии съобщиха, че е започнало изграждането на база за "музикантите" в Беларус, който по всичко личи ще се превърне в "Св. Елена" за шефа им Евгений Пригожин. По данни на "Медуза" едва 1000 "вагнеровци" са решили да последват военноначалника си - малка част от 8000-те участници в т.нар. "поход за справедливостта" към Москва.  

Очаква се значителна част от бойците на Пригожин да минат на служба на руската армия.

Путин изглежда не е толкова благосклонен към руския генерал Сергей Суровикин, който застана начело на армията в най-тежкия момент от началото на войната за Русия: октомври 2022 г. - януари 2023 г. Малко преди издигането му украинците бяха организирали светкавична контраофанзива в Харковска област и постепенно изтласкваха окупаторите от десния бряг на Днепър, край Херсон. Но т.нар. Генерал Армагедон овладя редиците на руската армия и изигра ключова роля за изграждането на солидните отбранителни линии в Южна Украйна.

Приносът му обаче не е достатъчен, за да умилостиви Путин. По данни на американските спецслужби, генералът не само е бил наясно, но е и подкрепил метежа на Пригожин. Затова не е изненадващо, че по данни на "Файненшъл таймс" Суровикин е бил арестуван като част от чистката срещу бутновниците в руските служби за сигурност и силови ведомства. 

Наглостта на Запада

Украинската котраофанзива започна едва преди няколко седмици, но редица представители на западни държави вече критикуват украинците заради липсата на "бърз" напредък на фронта. Това стана ясно след едно от редките интервюта на украинския генерал Валерий Залужни.

В случая Украйна е жертва на собствените си успехи. При споменатата вече контраофанзива в Харковска област украинците освободиха близо 3000 кв. км. площ за по-малко от две седмици, при изключително малък брой жертви. Пропуска се обаче фактът, че те сполучиха благодарение на предварително изиграния "финт" срещу руснаците - украинските сили организираха атаки в Херсонска област, което пък провокира Кремъл да запуши пробойните, като пренасочи бойци от редиците си в Северна Украйна.

Днес фронтът е много по-тесен, особено след терористичното унищожаване на Каховската ВЕЦ, което де факто блокира възможността за нахлуване през долното течение на Днепър.

Руснаците разполагаха с повече от година да построят най-солидните отбранителни линии в Европа от Втората световна война насам. Трябва да се спомене и умението на окупаторите все по-добре се адаптират към ракетните системи като HIMARS. Те се научиха да поддържат повече на брой логистични депа, в които да държат по-малко запаси от оръжия, петрол или други суровини. Украинците все по-често трябва да си задават въпроса дали си струва да хабят скъпите ракети в името на унищожаването на даден руски склад.

Наглостта на Запада може да бъде простена, ако иманентното му колебание да се бори активно срещу агресивни държави като Русия не тровеше инициативата да се осигури качествено оръжие в достатъчно големи количества на украинските защитници. Едва година след началото на войната Украйна започна да получава западни танкове. Американците все още отказват да изпратят две от най-ценните си оръжия, които разполагат с висок потенциал да нанесат непоправими поражения върху руските редици - изтребителите Ф-16 и ракетите с голям обсег ATACMS. 

"Това не е шоу, което целият свят гледа и залага или нещо подобно. Всеки ден всеки метър се дава с кръв", каза Залужни. "Без пълно снабдяване тези планове като цяло са невъзможни, но се изпълняват. Да, може би не толкова бързо, колкото биха искали участниците в шоуто, наблюдателите, но това са техни проблеми", добави той.

Рашисти на седмицата

Време е да наградим прославилите се през изминалите седем дни "рашисти на седмицата".

"Бронзов медал" получава генералният директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Той вярва, че Русия може да използва "Вагнер" за една по-различна "специална военна операция".

"Вече сте обсъждали този въпрос - дали ЧВК "Вагнер 2" може потенциално да стигне до Варшава. До Варшава няма да стигне. А до Вилнюс? Може би ще успее. Нека си представим, че няколко хиляди войници, които не принадлежат към никоя държава, се появят в Литва. Да приемем, че Литва пита Лукашенко: "Война ли ни обявявате?" Лукашенко ще отговори: "Не знам, това не са мои войници. Моите войници са си в казармите. А кои са тези? Не знам. Разберете се с тях. Нямам нищо общо с това". Когато се занимавате с "хаотизация" на мира, трябва да осъзнавате, че тази "хаотизация" ще обхване и вас".

"Сребърният медалист" е депутатът от Държавната дума Олег Морозов, който предлага особено "руски" прочит на историята.

"Знаете ли, когато у нас имаше "приятелство и мир", разведряване, заради политическата коректност си мълчахме за много неща. Но днес няма какво да крием. Точно обратното, трябва да говорим за тях с цяло гърло. Например, за това, че всички европейски страни, с изключение на две, застанаха на страната на Хитлер. Не само застанаха, но войниците на тези страни воюваха срещу Съветския съюз заедно със силите на "Вермахта". Ще спомена само една цифра, защото тя е показателна. Както знаете, в списъка с победителките, ратифицирали акта за капитулация, е Франция, за която години наред, като си спомняме за Великата отечествена война, говорихме най-вече за това как френските летци от "Нормандия Неман" са се били на наша страна, за правдата и славата на тези герои. (...) Сега е абсолютно доказано, че 12 пъти повече французи са се били на страната на "Вермахта".

Със "златен медал" награждаваме телевизионния водещ Сергей Мардан, който предлага оригинален начин Русия да противодейства на Запада.

"Можехме ли да вербуваме Грета Тунберг?", пита той по адрес на климатичната активистка, която на 29 юни се срещна със Зеленски в Киев. "Това е реторичен въпрос, не знам на кого мога да го задам. Не можехме ли да измислим алтернативна Грета Тунберг? Някъде, не знам къде, в повече или по-малко неутрална или приятелска страна. Макар че къде са там (на Запад) приятелските страни? Унгария, например, или Аржентина. Харесва ми идеята за Аржентина. Тя е далече, но е в пълния смисъл на думата страна, която е част от нашата западна християнска цивилизация. Имаме еднакъв културен код. Разбираме се помежду си. Можехме да измислим една аржентинска Грета Тунберг и да я популяризираме. Скъпо? Боже Господи, толкова пари изхарчихме за неща, които меко казано бяха със съмнителна целесъобразност. Не, такава идея не е хрумнала на никого".