Ad Config - Website header

 

Article_top

Борислав Кръстев

Тази седмица президентът Росен Плевнелиев внесе в Народно събрание предложение за провеждане на национален референдум едновременно с местните избори през октомври. Трите въпроса на държавния глава са пряко свързани с Изборния кодекс. Те са следните:

1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

3. Подкрепяте ли  да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  

По всичко личи, че шансовете да бъде попитан народа по тези въпроси този път, за разлика от миналата година, е голям. Управляващите в лицето на ГЕРБ и партньорите им вече изразиха съгласие с идеята. И не само – този четвъртък те приеха поправка в Закона за пряко участие на гражданите в държавното власт и местното самоуправление, която прави провеждането на референдум с местните избори – идея на държавния глава – не препоръчително, а задължително. Освен това, българите в чужбина вече ще могат да гласуват в националните допитвания. До момента от ГЕРБ не са внесли други поправки за улесняване на организирането на референдум, но такива може би предстоят.

Защо местни избори и референдум заедно?

Основният довод на президента за това е чисто финансов – така ще се спестят средства, а изборите са скъпо удоволствие. Последният неуспешен референдум през 2012 г. ни струваше близо 14 милиона лева. Местните избори тази година пък ще са над 18 милиона. Ако се проведат заедно, основното перо, което ще се плаща отделно за двата вота, ще е печатането на бюлетините. Те струваха около 1,5 милиона на последните избори, което означава, че в действителност ще спестим доста пари от бюджета.

Друг довод, който изказват някои е, че така ще се повиши активността и за местните избори, и за референдума – хората, които биха отишли само за единия вот, вероятно ще гласуват и на другия, след като така и така са си направили разходката до урните. Така има малък шанс кметският вот да „издърпа“ референдума над нужния праг, заложен от последните избори. През 2011 г. за местни управници гласуваха 48,53 %, спрямо 48,66 % на парламентарния вот през 2014 г. А референдумът от 2013 г. събра скромните 20,22 на сто.

Три ли са референдумите, или един с три въпроса?

На теория могат да се проведат три референдума с по един въпрос, но в случая предложението на президента предполага едно допитване с три въпроса. Това е допустимо от закона, където в добавка разумно е написано, че гласоподавателят не е длъжен да отговори на трите въпроса. Което ще рече, че ако нямате желание да заемате позиция за въпрос 1 и 3 и ги оставите неотговорени, бюлетината ви пак ще е валидна.

Тук обаче следва интересен въпрос – какво става с въпрос 3, ако не е събрал достатъчно гласове, за да мине бариерата от предишните избори, но въпрос 1 и 2 са? Вървят ли въпросите в комплект или не?

Ако на референдума вземат участие повече от 48,66 % от гласоподавателите, и поне половината плюс един са отговорили с „да“ на който и да е въпрос, той се признава за валиден.

В закона обаче е написано, че ще бъде валидно „предложението“ за референдум. А в едно предложение може да има няколко въпроса, както иска сега президентът. Какво става в случай, че на един въпрос не са отговорили нужния брой хора, не е разяснено.

Тълкуванието на бившия премиер и конституционалист проф. Георги Близнашки е, че не само предложението трябва да е минало законовия праг, но и всеки от въпросите да е получил отговор "да", за да е валиден.

А след това?

Това е един от ключовите въпроси. Ако цялостното предложение бъде признато за валидно, и на трите въпроса е отговорено с „да“, кога ще бъде вкарана народната воля в действие? И как?

До 7 дни след обявяването на официалните резултати от ЦИК те могат да бъдат оспорени пред Върховния административен съд, който пък трябва да реши до 14 дни след това. Което означава, че дори при подобни забавяния, ако резултатите бъдат признати и на това ниво, председателят на Народното събрание има 3 дни да ги обнародва в „Държавен вестник“. Общо 24 дни след обявяването решението влиза в сила.

Това обаче прави официален само факта, че референдум е проведен и е признат. След това Народното събрание трябва да приеме акт, необходим за изпълнение на това решение. В закона обаче не пише „НС е длъжно да приеме до три месеца акт“. Чл. 9, ал. 7 е много по-неясна:

(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Това означава, че, например, ако народните представители не направят промени за мажоритарен вот в Изборния кодекс, след три месеца не могат да се провеждат избори по правилата в него.

Тук обаче идва и големият проблем – как ще се прилагат решенията?

Топ-юристът на ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов обяснява, че управляващите нямат намерения да променят въпросите на президента. Ако наистина те се запазят в този си вид, с два от тях ще има очевидни проблеми.

Най-ясен е въпросът за електронното гласуване – но колко време ще трябва, за да се приложи, е мистерия. Самият държавен глава в своето предложение признава това.

По-сериозен проблем е предложението за мажоритарния метод. Нищо не гарантира на гласоподавателя, че като даде вот „да“, ще получи този тип мажоритарно гласуване, който си е представял. От Народното събрание ще зависи дали ще избираме 10 или 120 депутати мажоритарно.

И не само – макар Конституционният съд да е длъжен да одобри референдума преди неговото провеждане, той може напълно законно да блокира акта на парламента след това, ако прецени, че противоречи на върховния закон.

Задължителното гласуване също зависи много от последвалия закон, в който трябва да го облече НС. От месеци се обсъжда дали да се налага глоба, да има поощрения, или да се вземат някакви други мерки. Точно преди година писахме подробно по този въпрос, разглеждайки различните подходи на други държави в ЕС и по света, в които гласуването е задължително – и там, където мерките са адекватни, активността се вдига. На много места обаче разходката до урната е задължителна само на хартия.

В крайна сметка, решението дали да отговорим с „да“ или „не“ зависи само от нас, гражданите. Но в сегашния вид на въпросите и закона за пряко участие във властта как точно ще се изпълнят тези идеи зависи в голяма степен от управляващите - и референдумът може да бъде валиден, но практически да си остане само красиво пожелание на хартия.

 
На предишния референдум президентът обяви, че е важно дори само провеждането му. Този път обаче всички знаем, че е важен и резултатът. Снимка БГНЕС

Тази седмица президентът Росен Плевнелиев внесе в Народно събрание предложение за провеждане на национален референдум едновременно с местните избори през октомври. Трите въпроса на държавния глава са пряко свързани с Изборния кодекс. Те са следните:

1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

3. Подкрепяте ли  да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  

По всичко личи, че шансовете да бъде попитан народа по тези въпроси този път, за разлика от миналата година, е голям. Управляващите в лицето на ГЕРБ и партньорите им вече изразиха съгласие с идеята. И не само – този четвъртък те приеха поправка в Закона за пряко участие на гражданите в държавното власт и местното самоуправление, която прави провеждането на референдум с местните избори – идея на държавния глава – не препоръчително, а задължително. Освен това, българите в чужбина вече ще могат да гласуват в националните допитвания. До момента от ГЕРБ не са внесли други поправки за улесняване на организирането на референдум, но такива може би предстоят.

Защо местни избори и референдум заедно?

Основният довод на президента за това е чисто финансов – така ще се спестят средства, а изборите са скъпо удоволствие. Последният неуспешен референдум през 2012 г. ни струваше близо 14 милиона лева. Местните избори тази година пък ще са над 18 милиона. Ако се проведат заедно, основното перо, което ще се плаща отделно за двата вота, ще е печатането на бюлетините. Те струваха около 1,5 милиона на последните избори, което означава, че в действителност ще спестим доста пари от бюджета.

Друг довод, който изказват някои е, че така ще се повиши активността и за местните избори, и за референдума – хората, които биха отишли само за единия вот, вероятно ще гласуват и на другия, след като така и така са си направили разходката до урните. Така има малък шанс кметският вот да „издърпа“ референдума над нужния праг, заложен от последните избори. През 2011 г. за местни управници гласуваха 48,53 %, спрямо 48,66 % на парламентарния вот през 2014 г. А референдумът от 2013 г. събра скромните 20,22 на сто.

Три ли са референдумите, или един с три въпроса?

На теория могат да се проведат три референдума с по един въпрос, но в случая предложението на президента предполага едно допитване с три въпроса. Това е допустимо от закона, където в добавка разумно е написано, че гласоподавателят не е длъжен да отговори на трите въпроса. Което ще рече, че ако нямате желание да заемате позиция за въпрос 1 и 3 и ги оставите неотговорени, бюлетината ви пак ще е валидна.

Тук обаче следва интересен въпрос – какво става с въпрос 3, ако не е събрал достатъчно гласове, за да мине бариерата от предишните избори, но въпрос 1 и 2 са? Вървят ли въпросите в комплект или не?

Ако на референдума вземат участие повече от 48,66 % от гласоподавателите, и поне половината плюс един са отговорили с „да“ на който и да е въпрос, той се признава за валиден.

В закона обаче е написано, че ще бъде валидно „предложението“ за референдум. А в едно предложение може да има няколко въпроса, както иска сега президентът. Какво става в случай, че на един въпрос не са отговорили нужния брой хора, не е разяснено.

Тълкуванието на бившия премиер и конституционалист проф. Георги Близнашки е, че не само предложението трябва да е минало законовия праг, но и всеки от въпросите да е получил отговор "да", за да е валиден.

А след това?

Това е един от ключовите въпроси. Ако цялостното предложение бъде признато за валидно, и на трите въпроса е отговорено с „да“, кога ще бъде вкарана народната воля в действие? И как?

До 7 дни след обявяването на официалните резултати от ЦИК те могат да бъдат оспорени пред Върховния административен съд, който пък трябва да реши до 14 дни след това. Което означава, че дори при подобни забавяния, ако резултатите бъдат признати и на това ниво, председателят на Народното събрание има 3 дни да ги обнародва в „Държавен вестник“. Общо 24 дни след обявяването решението влиза в сила.

Това обаче прави официален само факта, че референдум е проведен и е признат. След това Народното събрание трябва да приеме акт, необходим за изпълнение на това решение. В закона обаче не пише „НС е длъжно да приеме до три месеца акт“. Чл. 9, ал. 7 е много по-неясна:

(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Това означава, че, например, ако народните представители не направят промени за мажоритарен вот в Изборния кодекс, след три месеца не могат да се провеждат избори по правилата в него.

Тук обаче идва и големият проблем – как ще се прилагат решенията?

Топ-юристът на ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов обяснява, че управляващите нямат намерения да променят въпросите на президента. Ако наистина те се запазят в този си вид, с два от тях ще има очевидни проблеми.

Най-ясен е въпросът за електронното гласуване – но колко време ще трябва, за да се приложи, е мистерия. Самият държавен глава в своето предложение признава това.

По-сериозен проблем е предложението за мажоритарния метод. Нищо не гарантира на гласоподавателя, че като даде вот „да“, ще получи този тип мажоритарно гласуване, който си е представял. От Народното събрание ще зависи дали ще избираме 10 или 120 депутати мажоритарно.

И не само – макар Конституционният съд да е длъжен да одобри референдума преди неговото провеждане, той може напълно законно да блокира акта на парламента след това, ако прецени, че противоречи на върховния закон.

Задължителното гласуване също зависи много от последвалия закон, в който трябва да го облече НС. От месеци се обсъжда дали да се налага глоба, да има поощрения, или да се вземат някакви други мерки. Точно преди година писахме подробно по този въпрос, разглеждайки различните подходи на други държави в ЕС и по света, в които гласуването е задължително – и там, където мерките са адекватни, активността се вдига. На много места обаче разходката до урната е задължителна само на хартия.

В крайна сметка, решението дали да отговорим с „да“ или „не“ зависи само от нас, гражданите. Но в сегашния вид на въпросите и закона за пряко участие във властта как точно ще се изпълнят тези идеи зависи в голяма степен от управляващите - и референдумът може да бъде валиден, но практически да си остане само красиво пожелание на хартия.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета