“Сигурно ще дойде време, в което АБВ ще постави ултиматум да няма повече ултиматуми – така не се управлява.” - лидерът на АБВ Георги Първанов на 5 юли 2015 г.

Конктретният повод тогава е порция искания на Патриотичния фронт към ГЕРБ и останалите партньори в управлението. А залогът – хипотетично и закономерно неслучило се и до момента оттегляне на подкрепата за кабинета от патриотите. Ставаше дума за ограда на границата, ревизии в енергетиката, още малко подробности по политиките на правителството и неофициално – тук-там за някое не дотам съществено назначение по по-ниските етажи на властта.

“Искам да заявя най-категорично, че неясната позиция и евентуалното грешно решение на българското правителство по въпроса с кандидатурата на България за генерален секретар на ООН, може да радикализира поведението на АБВ по външната политика на правителството и това е един от проблемите, които могат да доведат до крайни решения относно участието ни в управлението.” - пак Георги Първанов, но този път датата е 14 януари 2016 г.

ПЪРВАНОВ С УЛТИМАТУМ: ИЛИ НОМИНАЦИЯ НА БОКОВА, ИЛИ СТАВАМЕ ОПОЗИЦИЯ

Някой да видя ултиматум към правителството? В никакъв случай! Нали с ултиматуми не се управлява...

Излиза, че когато АБВ и Първанов говорят предупредително за излизането си от властта, това не са заплахи. Това е “загриженост” за дипломацията на България, чиято световна репутация, видите ли, зависи от това дали и кога отдавна несимпатичното на Първанов Министерство на външните работи ще номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Темата с евентуално родно председателство на най-голямата международна организация е подходяща дъвка за вътрешнополитическа употреба. Някак си “патриотично” звучи, “надпартийно” и “международно”. И е чудесен параван за други, по-дребнички ултиматумчета – като назначение на генерален консул в Санкт Петербург, например. Посочен от АБВ. Има си и име – изгоненият заради минало в тоталитарните служби бивш главен секретар на МВнР Георги Димитров, който обаче спечели дело за уволнението си. Преди това беше съветник на Първанов на “Дондуков” 2, а сега му се търси ново място под дипломатическото слънце. “Говоря ти за Бокова, сещай се поне за Димитров” е положението.

КАЛФИН: ИМАМЕ ШАНСОВЕ ЗА БОКОВА, НО ТЕ НЕ СА ГОЛЕМИ

Хората на Първанов далеч не за първи път плашат да излязат в опозиция, докато не одобряват ултиматумите (ако ги дава някой друг). Даже те самите щяха да са си в опозиция в този мандат, ако има коалиция ГЕРБ-РБ-ПФ. Думите са на зам.-председателя на АБВ Ивайло Калфин от 24 октомври 2014 г. Около 2 седмици след това изявление той стана... вице на премиера Бойко Борисов и социален министър в описаната от него “нестабилна” управленска формула.

АБВ щеше да напуска властта и заради “Южен поток”, чието спиране било “победа на Вашингтон и Брюксел над Русия”. Бюджет 2016 също аха да извади АБВ от властта, но не би – останаха си, в името на социалните благини, които Калфин и партията му осигуряват на народа...

Защо никой ултиматум от АБВ не се сбъдва ли?

Не, не е защото с ултиматуми не се управлява. Нито защото всичките им искания “минават”, ако изключим социалната реформа “Калфин”, въпреки че Бойко Борисов проявява завидно търпение по отношение само на този си партньор във властта. Ултиматумите от Реформаторския блок и Патриотичният фронт винаги карат премиера да ги “ошамари” публично. Дали той смята АБВ за не достатъчно важни, за да се занимава с тях или политическото му приятелство с Първанов и Калфин има скрито от публичността обяснение – ще се разбере.

Ултиматумите от АБВ идват най-често в моменти, когато формацията усеща, че участието в управлението на ГЕРБ пречи на политическото им порасване и дори бъдеще. Особено в посоката, която те самите искат - като алтернатива на БСП в левицата. Този страх силно се обостря, щом замирише на избори. Дори и предсрочен вот през 2016-а да се размине, предстои избор на президент – към момента единственият терен, който може да даде някакъв заряд на партията, след като едва прескочи 4-те процента за вход в Народното събрание, а в кметската надпревара миналата есен не показа кой знае каква виталност. Скок на АБВ в опозиция би бил оправдан, само ако гарантира изборно бъдеще. Дотогава ще гледаме ултиматуми с цел ПР и реклама. Докато минава.