Между 240 хил. и 300 хил. българи са продали гласа си на отминалите местни избори. Това показват изчисленията на политолога от Софийския университет Стойчо Стойчев на базата на национално представително изследване. То е проведено след изборите от студенти от СУ. 

От реално гласувалите българи 15,1% казват, че им е бил упражнен натиск. От тях над половината - 54,5% признават, че са се подали на този натиск и са дали контролиран вот. 18 на сто формално са се съгласили, но после в тъмната сгаичка са действали, както си решат. 

Изчисленията, базирани на тези данни, сочат, че този недоброволен вот на отминалите местни избори, е бил около 8%. Повечето наблюдатели още тогава смятаха, че той се движи около 10 на сто, добави Стойчев. Става дума основно обаче за купен вот, контролираният вот много по-трудно може да се регистрира, защото по време на анкетите хората са били много предпазливи и не са споделяли охотно дали са били обект на корпоративен или насилствен вот, уточни политологът.

Така на базата на 3-3,5 млн. гласували се получава, че между 240 и 300 хил. избиратели са упражнили купен вот. 

Цената му е доста скромна. Средно това са 41 лв. на глас. Най-често предлаганата сума обаче е още по-ниска - 30 лв. В по-богатите общини вероятно са плащали повече - общините по морето, планинските курорти, там, къедто има някакви концесии и т. н.

По-податливи гласът им да бъде спазарен са жените, представителите на турското и ромското малцинство, хората без образование и жителите на селата и малките градове.

От данните излиза, че за партиите е по-изгодно да купуват гласове, отколкото да влагат пари в предизборната си кампания, обясни Стойчев.

Той даде пример, че някои наблюдатели обяснявали, че изкривяване на изборните резултати реално няма, защото големите партии купували повече от малките.

"Дори и така, големият проблем е, че политиката се превръща в бизнес. Не става дума за пазарна демокрация, а за покупко-продажба", каза още Стойчев.

От хората, които признават, че им е бил упражняван натиск как да гласуват на местните избори, три четвърти казват, че става дума за пари. Много по-неохотно се обсъжда корпоративният вот (разпространен в малките общини), насилственият, който е много съществен при гласуването в ромските махали. "Съществува определен страх у хората да споделят подобни практики", отчете Стойчев. Най-големият комформизъм е в малките населени места, където кметът и свързаният с него бизнес дава работа на огромна част от хората- чрез поръчки, в общинските фирми и т. н. 

Два са основните начини за контролиране дали вотът е реализиран, според предварителното задание.

Едното е снимка на бюлетината в тъмната стаичка, която удостоверява "правилното" гласуване. Другото е проверка чрез определено преференциално гласуване. Задаваш кой номер трябва да се отбележи и след това се брой, разказа Стойчев. Той обясни, че се е получил своебразен парадокс. Преференциалното гласуване е важен инструмент на демокрацията, но реално помага и на брокерите да осъществяват контрол, каза Стойчев.

Две трети от българите смятат (64%), че купуването на гласове влияе по принцип върху изборния резултат. Тези данни от друго национално изследване на социологическата агенция МАРКЕТ ЛИНКС, проведено в средата на декември сред малко над 1000 души, представи Добромир Живков. На въпрос чия е отговорността - на институциите или гражданите, над 60 на сто от хората отговарят, че институциите трябва да се оправят с този проблем.  Една трета все пак смятат, че и гражданите също трябва да положат усилия. 

За българите 40 на сто от местния вот са били повлияни от купени гласове.

"Запитахме българите какъв дял от гласовете и резултатите от изминалите избори са повлияни от купения вот и най-често споменаваният дял беше 50 на сто. Средната стойност обаче е точно 40 на сто", каза Живков. Това е доста завишено спрямо реалната ситуация, обясни той. Темата присъства непрекъснато в медиите, говори се много за проблема и той влиза във фокуса на общественото внимание. 

Купеният вот - 240-300 хил. души, които на практика са изключени от изборния процес, изкривява като цяло българската гражданска култура, смята социологът.