Той е президент само от 100 дни, но въпреки това някои се питат дали Доналд Тръмп отново ще си върне нивата на одобрение, на които се радваше седмица преди встъпването си в длъжност. Организираната от него среща „Made In America“, в заскрежения Бял дом на 27 януари, зарадва народа – това показаха проучванията, въпреки че събитието напомни на критиците на президента мероприятие, което е по-подходящо за руския президент Владимир Путин.

Тръмп се накрещя на двайсетина босове от бизнеса на живо по телевизията, нарече ги „алчни измамници“ и поиска от тях да обещаят още на момента, че ще затворят разните си фабрики в Китай в рамките на първия му мандат и ще върнат производствата си в Америка. На следващия ден се появиха снимки на Тим Кук, шефът на Apple, и на Денис Мюленберг, шефът на Boeing, които мръзнат по ризи пред северния вход на Белия дом и чакат шофьорите им да ги вземат, след като са отказали да поемат такъв ангажимент и са били изгонени от срещата.

Привържениците на Тръмп приеха с радост назначението на Джо Арпайо – суровият шериф на Марикопа Каунти, Аризона, за председател на специалното звено към президента за изграждане на стена по границата с Мексико до три години, което ще се нарича „Да направим Америка сигурна отново“. Третата новина бе приета по-сдържано: първото задгранично пътуване на президента ще бъде в Москва, за да обсъдят с Путин общи действия в борбата срещу ислямския тероризъм.

Наистина, Тръмп обеща да сключва „само най-трудните сделки, най-умните сделки или ставам от масата“. Но тази бърза оферта за среща с руския президент напомни на много американци – и то неприятно – за тъмния шпионски скандал, който изигра значителна роля в отстраняването на Хилъри Клинтън.

През октомври в интернет се бяха появили секретни файлове, вероятно откраднати от хакери от личния имейл на Клинтън, докато тя е била държавен секретар, които разкриват агенти на американското разузнаване в Русия и Украйна. Скоро след това израелско-руски бизнесмен бе открит мъртъв в хотел в Женева. Хилъри Клинтън продължава да отрича да знае за изтичането на документите. Нейният съпруг, бившият президент Бил Клинтън, отново влезе в заглавията с несдържано интервю през март, в което каза, че „мръсните номера на Кремъл“ обърнаха изборите през 2016 година.

СИБИРСКИЯТ КАНДИДАТ

Сто дни след началото на ерата на Тръмп, това пътуване до Москва все още е в бъдеще време. Както всичко друго, то също е отложено заради дипломатически, военни и търговски ходове на Китай, Мексико и Русия, които бяха определени от сенаторката Линдзи Греъм от Южна Каролина като „превантивен удар от външния свят“ срещу програмата на Тръмп „Америка преди всичко“.

Няма все още дата и за извънредното пътуване на Тръмп до Пекин, обявено от него в туитър преди няколко седмици, но вече приемано просто „като предположение“ на говорителя на Белия дом Шон Хенити. Няма намек все още за среща с лидера, който с радост се обяви за противник на Тръмп – президента на Мексико Енрике Пеня Нието.

Отношенията с Русия обаче притесняват най-много специалистите по национална сигурност във Вашингтон. Президентът е затрупван с въпроси за мистериозното изчезване на естонски военен хеликоптер над Балтийско море на 1 март, на фона на обвиненията, че това е причинено от обстрел от руски военен кораб. Тръмп е под натиск и заради информацията, че е казал в телефонен разговор на естонския президент, че неговата малка балтийска република, член на НАТО, трябва да „поумнее и да млъкне“, защото националният интерес на Америка изисква сътрудничество с Русия и Сирия, а не защита на европейските съюзници. Тръмп отказа да коментира тази информация, но пък използва една пресконференция в Белия дом, за да се оплаче от медиите, от изтичането на информация и от нелоялността на Пентагона, където „има много генерали, които трябва да бъдат уволнени, вярвайте ми“.

КАК ДА ГОВОРИМ КАТО ТРЪМП

На икономическия фронт инвеститорите бяха паникьосани от действия на китайските власти срещу американски компании. Първата ударена фирма беше Boeing, само дни след като Тръмп определи като „просто отвратително“ намерението на авиогиганта да отвори ново произвоство в Китай. Китайските държавни медии широко отразиха изявление на авиационния регулагор, според който продажбата на стотици самолети на Китайските авиолинии трябва да бъде преразгледана, „ако някои партньори не са надеждните дългосрочни доставчици, за каквито се представят“.

Скоро след това китайските офиси на технологичната Apple и фармацевтичната Pfizer бяха обискирани от антимонополните служби на Държавната администрация за индустрия и търговия. Нищо че двете фирми твърдят, че спазват напълно антимонополното законодателство. В началото на март Министерството за защита на околната среда обяви, че най-продаваните модели на General Motors и Ford в Китай ще трябва да преминат нови тестове за отделяните емисии. Неглижирайки уверенията на американските производители на автомобили, че емисиите им са в съответствие с китайските закони, министерството предупреди китайските потребители да бъдат внимателни и да изчакат резултатите от тестовете, преди да изберат да си купят американска кола. Редакционен коментар в държавния вестник Global Times бе доста по-образен и описа „решителните мерки“ на Китай срещу „един арогантен чужд лидер, който плямпа като поп за честност, докато крие под расото си открадната гъска“.

В Мексико президентът Пеня обяви през февруари, че е „силно разгневен“ от получените доказаталества, че американските агенти за борба с наркотиците действат незаконно на територията на Мексико и така нарушават правилата на Инициативата Мерида, споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността, подписано от президента Джордж Буш Младши. Пеня оттегли подписа на Мексико от споразумението и нареди на американските офицери за свръзка да напуснат страната незабавно.

В средата на март той направи ново изявление: Мексико няма повече да депортира непридружени деца от Централна Америка обратно към техните раздирани от насилие страни. Въпреки че президентът Пеня нарече това просто хуманитарен жест, Мексико досега си създаваше регионални политически проблеми, за да помага на САЩ за спиране на потоците мигранти от Централна Америка. До края на март 500 непридружени деца мигранти се озоваха на границата с Тексас и потърсиха убежище. Департаментът за вътрешна сигурност се подготвя за десетки хиляди до края на лятото.

Иронията е, че Тръмп някакси не успя да изпълни точно програмата, която обещаваше преди изборите. Той не наложи наказателни мита върху китайските стоки. Той не забрани на мюсюлманите да влизат, защото не може по закон (въпреки че бе спрял притока на бежанци от няколко страни в Близкия изток). Неговите планове за „прекрасна“ стена по границата бяха прехвърлени към новосформираното звено на Арпайо. Тръмп отмени няколко акта на Обама, които закриляха мигрантите без документи от депортация, въпреки че процедурите на тези хора вече са в съда. Работата по далеч по-голямата задача – плановете за масова депортация на всички чужденци без статут – едвам започва.

Помислете сериозно за новия подход „Америка преди всичко“ във външната политика, голяма част от който е онази - специално репетирана за пред телевизиите - твърдост. Уви, когато американският президент избухва в самохвалства, това може да породи реални последици по света. Бяха необходими само 100 дни, за да бъде преподаден този урок на Тръмп. Американците могат само да разсъждават над това в следващите три години и девет месеца, както и да се надяват, че техният президент няма да научи твърде късно урока. 

...

Коментарът е от The Economist. Преводът е на Клуб Z.