Международните спорове заради територия могат да бъдат ужасно занимание. Нерядко заради тях се разгарят кървави конфликти с много жертви.

Съвсем различен начин за уреждане на спора обаче са намерили Канада и Дания, пише в. "Ню Йорк таймс". Двете държави претендират за необитаемия арктически остров Ханс. Но съперничеството им прилича по-скоро на изискан обяд. Всичко в него се свежда до едно единствено правило - "Донеси своята бутилка". На английски език то е известно като B.Y.O.B., или Bring Your Own Bottle.

И затова тук не говорят оръжията, а... канадското уиски и датският шнапс.

Спорът датира още от 1973 г. Тогава Канада и Дания не успяват да прокарат междудържавната граница по протока Нейърс. Причината е, че насред него се намира остров Ханс. Той влиза в 12-милната морска зона на териториалните води и на двете държави. Всъщност става дума за Канада и Гренландия. Островната държава обаче е автономна територия, управлявана от Дания. И затова делата й се решават от родната на Хамлет.

Остров Ханс е незначително парче суша. Снимка Уикипедия

През 1984 г. първи не издържат нервите на Канада. Втората по територия държава в света праща на Ханс свои войски, които издигат националния флаг, но също така поставят до пилона бутилка канадско уиски.

Дания решава да отвърне на удара. Само след два месеца министърът по делата на Гренландия нарежда войски на страната му да пристигнат на островчето. Те заменят канадския флаг с датски, а бутилката уиски - с шише шнапс

През 2005 г. правителствата в Отава и Копенхаген се договарят за процеса за определяне на статута на остров Ханс. Оттогава насам обаче дипломатите са напреднали много малко. С надеждата да ускорят преговорите миналата година учени от двете страни предложиха в реалната политика да бъде използван инструментариумът на агентите на недвижими имоти. Те издигнаха идеята парчето земя да стане кондоминиум, т.е. съвместно владение на Дания и Канада. И предложиха това да стане под двете знамена и дори под двете бутилки, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Напредък обаче няма. Спорът остава, макар и безкръвен.