Владимир Путин винаги се е славил с умението си да се възползва от взривовете. И го прави толкова ефективно, че неволно предизвиква съмнения, че е свързан с тяхното авторство.

В действителност с такива съмнителни експлозии започна неговото управление: на улица „Гурянов“, на Каширското шосе, във Волгодонск, в Буйнакск...

Преки улики така и не бяха открити. Но след „рязанската захар“¹ остана лош привкус. А главните обвинители на Путин - Александър Литвиненко и Борис Березовски, ни напуснаха много преди определеното им време.

Но дори и онези, които са склонни да видят злодея в Путин, не могат да не признаят: винаги се е държал юнашки. Рязко скачаше на коня и не цепеше басма на никого. Даже след Беслан, когато и камъните плачеха. Още не бяха погребали убитите деца, а той вече имаше под ръка готов пакет с „антитерористични мерки“. А главната беше превръщане на федерализма, гарантиран от Конституцията, във фикция.

Не можем да кажем, че всеки взрив по време на путиновото управление, ни е давал основание да го гледаме накриво. Обект на терористични атаки често ставаха военните в Северен Казвказ. Автомобили бомби се блъскаха в полицейски участъци, а екстремисти си устройваха улични боеве. Цялата тази рутина от тлеещи конфликти не предизвикваше въпроси: винаги беше ясно кой, кого и защо взривява.

Нещо съвсем друго са автобусите, влаковете, подлезите, търговските центрове, метрото и всякакви граждански обекти в столицата и другите градове. Мотивите за тях са непонятни.

А отговорност поемат виртуални организации-еднодневки с оперетни названия. На подсъдимите скамейки сядат някакви случайни хора. И само Владимир Путин е винаги на коня.

По странно стечение на обстоятелствата активността на терористите замря, точно когато Путин за пореден път бе обиден на Запада, а в Русия успя да закопае в асфалта последните си противници.

В Русия се проведе среща на високо равнище на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество. И Олимпиада. Човек би си помислил, че ще има атентати – нищо подобно! Нула внимание. Война в Грузия – нито една извънредна ситуация. Повече от три години война на територията на Украйна – пак нищо. Година и половина бомбардировки в Сирия – на територията на Русия нито един терористичен акт. При това в Северен Кавказ продължава т.нар. контратерористична операция. Автомобили с тротил, обстрели, залавяне на заложници. И нито един взрив на „голямата земя“.

Експлозиите са регулярни, когато са необходими на Путин. А щом няма нужда от тях – спират. Удивително му върви на тоя човек! Любимец е на боговете!

Този път обаче те сякаш са отвърнали глави от него. Макар почвата да бе подготвена.

На първо място съществуват легендарните „украински диверсионно-разузнавателни групи“. Путин не веднъж и дваж е съобщавал за „кървавите планове на киевската хунта“. Украински „терористи“ вече бяха залавяни в Крим и в Москва, а някои даже вече са осъдени. Ако на мястото на взрива в петербургското метро бяха открили визитка на лидера на „Десен сектор“ Дмитрий Ярош, никой нямаше да се учуди. От друга страна в Дагестан възникна патова ситуация, която поставя Кремъл пред сложен избор: или капитулация, или решително „прочистване“. Протестиращите в Кавказ няма да спрат, но гвардията и спецполицаите не се решават да ги разпръснат със сила. Само ги плашат, показвайки им отдалече вертолети и бронетехника. Когато в Петербург проехтя експлозията, първата възникнала мисъл бе именно за екстремистите от някакви въображаеми „дагестански клетки на „Ислямска държава“. Кой друг да взривява, ако не те!

С една дума от Путин се чакаше решителност, а той нищо не направи. На всичкото отгоре от петербургския взрив спечели преди всичко Медведев. Той сякаш едва дочака експлозията, за да се пошегува, че обвиненията в корупция срещу него са създадени на принципа на „компота“ и да напомни, че наскоро е бил президент (и тогава не е имало терористични нападения). В друго време нямаше да му се размине. Но веднага след взрива на никого не му бе до „компота“, а когато димът се разсее, да се реагира вече ще е късно.

На фона на свежия Медведев объркването на Путин стана още по-видимо. Объркване с броя на взривовете (един ли, два ли). Трескави опити да бъде обявен за терорист първият срещнат. Киргизкият младеж, на когото в края на краищата се спряха поради липса на избор. Явно не можаха да намерят някой по-подходящ.

А по-красноречиви от всички думи бяха времето и мястото, избрани за взрива. Експлозия в Петербург, още повече в момента, когато там се провежда международна среща, е откровен шамар за Путин. Ако президентът не може да осигури безопасността на родния си град дори в такъв момент, как въобще смята да ръководи страната?

Като цяло Путин вече не е същият. Конят му накуцва. Сабята му е изтъпена и ръждясала...

За нас навън е пролет. А в календара на Путин е есен. Късна есен.

----

¹ През септември 1999 г. в Москва, Буйнакск и Волгодонск са взривени жилищни сгради. Но терористичният акт, който е щял да бъде най-тежък от всички, е предотвратен. На 22 септември с.г. е трябвало да избухне сграда в Рязан. Бдителен жител на блока обаче забелязва непознати, които вкарват чували за захар в мазето и алармира полицията. Оказва се, че те съдържат взривното вещество хексоген.

-----

* Владимир Голишев е руски публицист и драматург. Текстът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.