Ad Config - Website header

 

Article_top

Наближава моментът да завършите бакалавърска/магистърска програма в университет. Ако досега не сте си потърсили работа по специалността си, вече ви хрумва, че е време да го направите. Но започвате да се сблъсквате с реалността на пазара на труда – повечето работодатели искат да имате опит.

Във всеки сайт за обяви за работа възможностите за хора без опит или с малко опит са основно в областта на нискоквалифицирания труд или пък им се предлага сезонна работа. За току-що завършващи висше образование в много професионални направления се предлагат основно стажантски позиции (най-често с неуточнено заплащане и неособено ясна трудова характеристика). И дори за такива позиции се търсят хора с поне година-две опит.

В повечето сфери никой не желае тепърва да се занимава с обучение на кадри. А средното и дори висшето образование не подготвя готови квалифицирани кадри за нуждите на бизнеса.

Това е основен проблем за българските работодатели, разкриват форуми като кампанията „Да! На българската икономика“, първата дискусия от която бе проведена през юни 2017 г.

Последната анкета на Българската търговско-промишлена палата, проведена през 2017 г.,  показва, че в момента най-сериозният проблем на бизнеса е недостигът на квалифицирани кадри - за 91% от участниците в изследването. Подобни проучвания сред бизнеса показват също, че най-търсените специалисти в момента са със средна квалификация и с професионално образование. Точно тези, които не достигат.

Ключът за решението на този проблем е в професионалното образование, смятат представители на бизнеса. Тоест средното образование да произвежда готови кадри, които да могат да влязат в компаниите в деня след дипломирането си… А защо не и по-рано?

Дуалната система на обучение, която да съчетава теория с професионална практика, е отколешна мечта на индустрията у нас. Подобен метод на професионално средно образование би бил полезен и би решил в краткосрочен план проблема с липсата на “специалисти със средна квалификация и с професионално образование“.

През последните години започва въвеждането му на практика. Въпреки старанието да бъдат привлечени в професионите гимназии обаче все по-малко ученици избират да излязат от училище с професия.

В следващите 10 години хора с подобна квалификация ще бъдат ценни на пазара на труда и ще си намират лесно работа.

Какво обаче ще стане след това?

Първата индустриална революция оставя без работа стотици хиляди хора. Преминаването от ръчно към индустриално производство продължава повече от век и въпреки това много хора трудно успяват да се преквалифицират и да намерят нова работа.

Бързото развитие на технологиите днес обаче заплашва да остави без работа ниско- и средноквалифицираните кадри по-бързо, отколкото създава нови работни места. А идеята зад професионалното средно образование като такова е да произвежда готови кадри за индустрията… които обаче умеят да се справят със силно ограничен кръг от дейности, които много скоро могат да бъдат автоматизирани в много отрасли. Когато това се случи, какво ще стане с днешните младежи, които след години ще останат без работа? Вероятно ще разчитат на социалната система, докато работодателите отново ще са изправени пред глад за кадри.

В недоволството на бизнеса от неподготвеността на току-що дипломираните ученици или студенти прозира също и нежеланието да се отделя ресурс за тяхното обучение. Логично е придобилият степен бакалавър по инженерни науки студент да има широк кръг от знания и умения. Но без професионален опит ще му бъде трудно да започне да ги прилага безупречно на новото работно място от ден първи. Затова е необходимо работодателят да инвестира в обучението му.

От друга страна, гневът на бизнеса спрямо средното и висшето образование е донякъде оправдан. Остарелите програми често не предлагат адекватно на изискванията на съвременния пазар обучение. Друг проблем е (почти) пълната липса на практически ориентирани курсове най-вече в хуманитарните професионални направления.

Пример от скромния ми личен опит – в първия семестър от обучението ми в специалност “Журналистика“ научих близо 20 определения на понятието “новина“, както и какви видове може да бъде тя, какви са изискванията спрямо едно събитие, за да бъде то новина, как може да се построи текстът на една новина... Едва във втория семестър (тоест пет месеца по-късно) започнахме да намираме новини и да пишем текстове, и то в рамките на 2 часа седмично. За теорията бяха отделени два пъти повече.

При всички положения този и подобните му куриози обаче не изчерпват ролята на висшето образование. То трябва да подготви специалисти в дадена сфера, а не готови роботчета, които с дипломата под ръка да влязат в един офис, където да останат до края на живота си.

За работодателите е най-лесно да получат квалифицирани тесни специалисти, които са готови веднага да започнат работа. Средното и висшето образование в България обаче в най-добрия случай "произвеждат" млади хора с широка обща и специализирана култура, но с много малко умения да я прилагат на практика. Знанието само по себе си не е ценно на пазара на труда, ако не може да се прилага. Специализираните умения без фунадаментални знания пък отмират бързо.

Образователната система трябва да бъде реформирана и акцент да се постави върху придобиването на практически умения. Но мечтата от гимназиите и до голяма степен от университетите да излизат готови роботчета е неосъществима. Поне ако искаме след няколко години да не сме изправени пред същия проблем като днес.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Наближава моментът да завършите бакалавърска/магистърска програма в университет. Ако досега не сте си потърсили работа по специалността си, вече ви хрумва, че е време да го направите. Но започвате да се сблъсквате с реалността на пазара на труда – повечето работодатели искат да имате опит.

Във всеки сайт за обяви за работа възможностите за хора без опит или с малко опит са основно в областта на нискоквалифицирания труд или пък им се предлага сезонна работа. За току-що завършващи висше образование в много професионални направления се предлагат основно стажантски позиции (най-често с неуточнено заплащане и неособено ясна трудова характеристика). И дори за такива позиции се търсят хора с поне година-две опит.

В повечето сфери никой не желае тепърва да се занимава с обучение на кадри. А средното и дори висшето образование не подготвя готови квалифицирани кадри за нуждите на бизнеса.

Това е основен проблем за българските работодатели, разкриват форуми като кампанията „Да! На българската икономика“, първата дискусия от която бе проведена през юни 2017 г.

Последната анкета на Българската търговско-промишлена палата, проведена през 2017 г.,  показва, че в момента най-сериозният проблем на бизнеса е недостигът на квалифицирани кадри - за 91% от участниците в изследването. Подобни проучвания сред бизнеса показват също, че най-търсените специалисти в момента са със средна квалификация и с професионално образование. Точно тези, които не достигат.

Ключът за решението на този проблем е в професионалното образование, смятат представители на бизнеса. Тоест средното образование да произвежда готови кадри, които да могат да влязат в компаниите в деня след дипломирането си… А защо не и по-рано?

Дуалната система на обучение, която да съчетава теория с професионална практика, е отколешна мечта на индустрията у нас. Подобен метод на професионално средно образование би бил полезен и би решил в краткосрочен план проблема с липсата на “специалисти със средна квалификация и с професионално образование“.

През последните години започва въвеждането му на практика. Въпреки старанието да бъдат привлечени в професионите гимназии обаче все по-малко ученици избират да излязат от училище с професия.

В следващите 10 години хора с подобна квалификация ще бъдат ценни на пазара на труда и ще си намират лесно работа.

Какво обаче ще стане след това?

Първата индустриална революция оставя без работа стотици хиляди хора. Преминаването от ръчно към индустриално производство продължава повече от век и въпреки това много хора трудно успяват да се преквалифицират и да намерят нова работа.

Бързото развитие на технологиите днес обаче заплашва да остави без работа ниско- и средноквалифицираните кадри по-бързо, отколкото създава нови работни места. А идеята зад професионалното средно образование като такова е да произвежда готови кадри за индустрията… които обаче умеят да се справят със силно ограничен кръг от дейности, които много скоро могат да бъдат автоматизирани в много отрасли. Когато това се случи, какво ще стане с днешните младежи, които след години ще останат без работа? Вероятно ще разчитат на социалната система, докато работодателите отново ще са изправени пред глад за кадри.

В недоволството на бизнеса от неподготвеността на току-що дипломираните ученици или студенти прозира също и нежеланието да се отделя ресурс за тяхното обучение. Логично е придобилият степен бакалавър по инженерни науки студент да има широк кръг от знания и умения. Но без професионален опит ще му бъде трудно да започне да ги прилага безупречно на новото работно място от ден първи. Затова е необходимо работодателят да инвестира в обучението му.

От друга страна, гневът на бизнеса спрямо средното и висшето образование е донякъде оправдан. Остарелите програми често не предлагат адекватно на изискванията на съвременния пазар обучение. Друг проблем е (почти) пълната липса на практически ориентирани курсове най-вече в хуманитарните професионални направления.

Пример от скромния ми личен опит – в първия семестър от обучението ми в специалност “Журналистика“ научих близо 20 определения на понятието “новина“, както и какви видове може да бъде тя, какви са изискванията спрямо едно събитие, за да бъде то новина, как може да се построи текстът на една новина... Едва във втория семестър (тоест пет месеца по-късно) започнахме да намираме новини и да пишем текстове, и то в рамките на 2 часа седмично. За теорията бяха отделени два пъти повече.

При всички положения този и подобните му куриози обаче не изчерпват ролята на висшето образование. То трябва да подготви специалисти в дадена сфера, а не готови роботчета, които с дипломата под ръка да влязат в един офис, където да останат до края на живота си.

За работодателите е най-лесно да получат квалифицирани тесни специалисти, които са готови веднага да започнат работа. Средното и висшето образование в България обаче в най-добрия случай "произвеждат" млади хора с широка обща и специализирана култура, но с много малко умения да я прилагат на практика. Знанието само по себе си не е ценно на пазара на труда, ако не може да се прилага. Специализираните умения без фунадаментални знания пък отмират бързо.

Образователната система трябва да бъде реформирана и акцент да се постави върху придобиването на практически умения. Но мечтата от гимназиите и до голяма степен от университетите да излизат готови роботчета е неосъществима. Поне ако искаме след няколко години да не сме изправени пред същия проблем като днес.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

...

Така е. Много съществени реформи са нужни, вкл. и такава в образованието, но засега статуквото на прехода няма намерение да ги прави. Въпросът в такъв случай е какво искат избирателите и дали ще се преориентират при тези обстоятелства.
Svetoslav Pavlov's picture
Svetoslav Pavlov
Svetoslav Pavlov

Добра тема.

Цялото образование би следвало да се преправи. Трябва да се наблегне на това как да се научи нещо, която все още не знаем, а не да научим конкретно нещо. Конкретните неща ги пише в Google.
Трябва да се учи как да се решават проблеми. Конкретни факти и пасивно знание всеки си има в джоба.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията