Представете си, че уговорите дълго час изслушване на някаква важна личност. И че след встъпителни слова - 15 минути, имате 15 души с по 3 минути на въпрос. Колко ще остане на важната личност да отговори? 

Отговорът е: що-годе нищо. Така, по някаква необяснима причина представителите на всички европейци в парламента на ЕС се провалиха със задача, която би била елементарна и за младежите от VII., камо ли за тези от XII. клас.

Важната личност е Марк Зукърбърг, естествено, създателят на онова, през което две трети от вас са дошли тук. Викаме му Facebook, но спокойно може и да е "2/3 интернет", примерно.

Очакваше се този път Зукърбърг да се сблъска с по-тежки въпроси от лигавенето, ИТ въпросите на хора над 80, подмазването и другите особености на двете изслушвания в американския Конгрес. Поводът - това, че социалната мрежа събира данни от милиони потребители, които после някой си ползва като информация за таргетирането им.

И тежките въпроси бяха налице - след любезности, извинения и кратки встъпителни слова, представители на всички европартии се изредиха. Изредиха. Сиреч, те задаваха по 3-4-5-6 въпроса, с по 3 минути за всеки (вярно, влизаха в тях). И  Зукърбърг започна да отговаря 7 минути преди уречения край на срещата. 

При това интернет-геният говори още 15 минути, като много успешно не каза почти нищо, което не беше част от встъпителното му слово или което вече не беше казал в САЩ. Даже ползва като свои реплики на американски сенатор за това колко важно е да има "друг като вас, който да създаде втори Facebook в студентското си общежитие". 

В Европарламента е пълно със звезди на висота и звезди на пошлостта, но много все пак зададоха важните въпроси - някои съвсем кратко и просто. Малкото време обаче даде възможност на Зукърбърг да си подбере най-лесните питания, и да отговаря, повтаряйки едно и също по различен начин, на 10 минути по въпрос. Никой не го и спря, накрая просто президентът Таяни плесна с ръце и разтури седянката.

Така Зукърбърг надигра и американци, и европейци. Прехвърли отговорите на най-важните казуси на "техническия ми екип, който ще ви пише по-късно". Възползва се от алчността на тези от другата страна на океана, и на бюрокрацията и страха на тези от нашата страна.

Страх - защото те усетиха силата на Facebook. А и той деликатно ги предупреди: "Мога да помогна за комуникацията ви с избирателите". Но може и да не помогне...

Все пак някои евродепутати заявиха твърда позиция срещу пълната свобода на Facebook. От ЕНП предложиха да се разбие дейността на по-малки, независими компании - политика, която едни могат да нарекат антимонополна, други - груба държавна намеса в бизнеса. Но Facebook е огромна компания с огромно влияние на пазара - какво е оптимално за толкова всеобхватна колекция от услуги е трудно да се прецени.

От една страна с инструмент с подобна обществена сила трябва да бъде боравено внимателно... От друга, искаме ли повече регулации в интернет? Защото Facebook е 2/3 от интернет. Не буквално, не по всякакви мерки, но дори и по една - чакат ни главоболия.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".