Ad Config - Website header

 

Article_top

„Изядох един букет глухарчета. Целите. Марти ми беше казал, че така няма да мириша на вино и татко няма да разбере, че бяхме пили. Разбере ли,  пак ще ме накара да копая градината. За трети път тая пролет. Аз обаче не издържах и си признах. Това беше първата ми мъжка постъпка в живота. Бях на седем...”

Ако Васко беше роден в Норвегия, нямаше да има опасност да държи права лопата, преди да се е научил да чете.

Една безотговорност от страна на родители му, като това да не видят, че детето им има кариес например, и Васко пак щеше да е принуден да постъпва „по мъжки” на 7, но не като яде глухарчета, за да скрие мнимото си пиянство, а като расте далеч от родителите си. Заради прекомерната загриженост на службата за закрила на детото.

Не че защитавам методите за възпитание на съседите, но днес Васко е отговорен мъж, който  освен че никога не мирише на алкохол, знае как да си отгледа биодомати сам. Не знам дали баща му някога му е посягал или се е ограничавал само с наказанията на чист въздух в градината, но резултатите са впечатляващи.

Родителите ни имаха „късмета“ да живеят в доста объркани времена. Някои от тях ги прекараха в тъга по загубената сигурност, че след като завършиш техникума, ще имаш гарантирана работа веднага и ще можеш да отделяш от заплатата за москвич или лада. А други в борба да заличат спомена от това време и да се възползват от извоюваната свобода и демокрация. И мисля, че въпреки всички промени и неясноти те се справиха добре...

Разбира се, с всички условности, които генерализацията и обобщенията носят.  Децата на прехода имаме своите трески за дялкане, но се научихме да бъдем отговорни, да гледаме критично на нещата и да разчитаме на себе си. Научихме, че правата ни идват със задълженията. А нарушават ли се правата ти, когато знаеш, че ако не си напишеш домашното, те чакат доматите и можеш ли да пораснеш отговорна личност, ако знаеш, че всичко ти е позволено, защото съседите могат да видят, че майка ти ти се кара и някоя примерна служба веднага ще ти намери по-добри родители?

Децата не са собственост. Те са личности, чиито права и интереси трябва да се защитават, но не е ли в техен най-голям интерес да бъдат с родителите си?

Дамян ми беше колега в университета. Израснал в приемно семейство. „Мамо” и до днес нарича жената, която го е отгледала.

„Имам две майки, но първата не заслужава да я наричам така”, разказвал ми е самият той.

Описва детството си като „щастливо”. Поне по-щастливо от това, което би имал, ако беше останал с родната си майка:

„Не я беше грижа за мен и брат ми. Сега, ако мога да заделя пари, искам да ги дам за дома, където ме взеха.”

Домовете ни нямат нищо общо с Норвегия. Само преди няколко месеца, през януари, уволниха шефката на Агенцията за закрила на детото, защото не е реагирала с адекватни мерки срещу насилието в Дома за деца с увреждания в Габрово. И родителите тук нямат представа какво е да живеят в ужас като тези в Норвегия. Неслучайно българи се върнаха у нас от страх да не отнемат там децата им. Две крайности, които няма как да доведат до щастливо детство и безпроблемно навлизане в света на възрастните след това.

Не всички стават добри родители. И институциите трябва да се намесят, когато едно дете е застрашено. Но се чудя кой има по-щастливо детство -  Васко, който познава вкуса на глухарчетата, или Хелге, който може никога повече да не види майка си, ако съседката им види, че тя го кара да си напише домашното и така нарушава свободата му на избор?

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

„Изядох един букет глухарчета. Целите. Марти ми беше казал, че така няма да мириша на вино и татко няма да разбере, че бяхме пили. Разбере ли,  пак ще ме накара да копая градината. За трети път тая пролет. Аз обаче не издържах и си признах. Това беше първата ми мъжка постъпка в живота. Бях на седем...”

Ако Васко беше роден в Норвегия, нямаше да има опасност да държи права лопата, преди да се е научил да чете.

Една безотговорност от страна на родители му, като това да не видят, че детето им има кариес например, и Васко пак щеше да е принуден да постъпва „по мъжки” на 7, но не като яде глухарчета, за да скрие мнимото си пиянство, а като расте далеч от родителите си. Заради прекомерната загриженост на службата за закрила на детото.

Не че защитавам методите за възпитание на съседите, но днес Васко е отговорен мъж, който  освен че никога не мирише на алкохол, знае как да си отгледа биодомати сам. Не знам дали баща му някога му е посягал или се е ограничавал само с наказанията на чист въздух в градината, но резултатите са впечатляващи.

Родителите ни имаха „късмета“ да живеят в доста объркани времена. Някои от тях ги прекараха в тъга по загубената сигурност, че след като завършиш техникума, ще имаш гарантирана работа веднага и ще можеш да отделяш от заплатата за москвич или лада. А други в борба да заличат спомена от това време и да се възползват от извоюваната свобода и демокрация. И мисля, че въпреки всички промени и неясноти те се справиха добре...

Разбира се, с всички условности, които генерализацията и обобщенията носят.  Децата на прехода имаме своите трески за дялкане, но се научихме да бъдем отговорни, да гледаме критично на нещата и да разчитаме на себе си. Научихме, че правата ни идват със задълженията. А нарушават ли се правата ти, когато знаеш, че ако не си напишеш домашното, те чакат доматите и можеш ли да пораснеш отговорна личност, ако знаеш, че всичко ти е позволено, защото съседите могат да видят, че майка ти ти се кара и някоя примерна служба веднага ще ти намери по-добри родители?

Децата не са собственост. Те са личности, чиито права и интереси трябва да се защитават, но не е ли в техен най-голям интерес да бъдат с родителите си?

Дамян ми беше колега в университета. Израснал в приемно семейство. „Мамо” и до днес нарича жената, която го е отгледала.

„Имам две майки, но първата не заслужава да я наричам така”, разказвал ми е самият той.

Описва детството си като „щастливо”. Поне по-щастливо от това, което би имал, ако беше останал с родната си майка:

„Не я беше грижа за мен и брат ми. Сега, ако мога да заделя пари, искам да ги дам за дома, където ме взеха.”

Домовете ни нямат нищо общо с Норвегия. Само преди няколко месеца, през януари, уволниха шефката на Агенцията за закрила на детото, защото не е реагирала с адекватни мерки срещу насилието в Дома за деца с увреждания в Габрово. И родителите тук нямат представа какво е да живеят в ужас като тези в Норвегия. Неслучайно българи се върнаха у нас от страх да не отнемат там децата им. Две крайности, които няма как да доведат до щастливо детство и безпроблемно навлизане в света на възрастните след това.

Не всички стават добри родители. И институциите трябва да се намесят, когато едно дете е застрашено. Но се чудя кой има по-щастливо детство -  Васко, който познава вкуса на глухарчетата, или Хелге, който може никога повече да не види майка си, ако съседката им види, че тя го кара да си напише домашното и така нарушава свободата му на избор?

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

Текст достоен за руски

Текст достоен за руски пропаганден сайт.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията