Ad Config - Website header

 

Article_top

Този текст е създаден от един от авторите ни по проект „Генерация Z“ като отговор на материала „Пеевски и Тръмп? Клишета, с които ни плашат...“, написан от друг млад автор Константин Туманов. Верни на принципа си, че свободата на изразяване е едно от основните човешки права, ви представяме две (почти) противоположни гледни точки по една и съща тема. Защото вярваме, че някъде в спора и в сблъсъка на различните мнения ще се роди истината за поколението, което съвсем скоро предстои да поеме в ръцете си бъдещето ни. А нашите читатели ще успеят да видят как мислят младите хора в България.

***

Чета текста на колегата Туманов и се чудя - на базата на какво двама души с иначе близка биография развиват толкова различен поглед върху света?

Според него клишетата са отблъскващи. А мен ме притеснява, че са твърде привлекателни, особено ако ги маскираш добре.

Клишетата станаха водещи в политическия дискурс и по света, и у нас. От "Америка на първо място", до "България над всичко", през "Ще построя стена на границата с Мексико" и "Истанбулската конвенция ще узакони джендърите", до "Винаги съм бил на мнение, че хората трябва да са напълно наясно кои са реалните собственици на вестниците, интернет сайтовете, радиата и телевизиите…"

Политиците открай време общуват с избирателите си с клишета. Това е донякъде неизбежно - хилядите послания на една партия се дестилират във всяка кампания в няколко ключови фрази, които и самите политици рядко знаят какво значат. Общуването с клишета е лесно. То е разбираемо, ясно, просто и обикновено... безрезултатно. Освен че носи гласове в урните.

Но това е и целта на политическата кампания, не на общуването. Целта на общуването е да се постигне разбиране между две страни. А такова липсва.

Последният цитат по-горе е на Делян Пеевски. Репликата съпровождаше новия му законопроект за собствеността на медиите, чиято ефективност ще е кажи-речи нулева.

Клишето "Кой?" отдавна не е въпрос за това кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Или пък кой стои зад блестящата му кариера на политик бизнесмен. Защо? Защото знаем отговорите и на двата въпроса от години. Те нямат никакво значение.

"Кой" е клише, да - и също като другите по-горе, не обяснява нищо. "Кой" просто ни казва, че има няКОЙ, който не иска ние да живеем като нормални хора. Който не иска в България да има свобода на медиите. Който не се интересува, че потъваме по този показател от години - факт, който за жалост вече се превърна в клише.

Сравнението между Тръмп и Пеевски е забавно и не съвсем непривлекателно. Трудно се преценява за кого е комплимент и за кого - обида. Факт е, че някои медии и някои политици - по ирония на съдбата десни у нас и леви в САЩ - превърнаха тези имена в клишета, в олицетворение на злото, когато за всеки със здрав разум е ясно, че никога няма един злодей, който да стои зад всичко, освен в криминалните романи с меки корици.

И в някои медии това се казва от години – че Пеевски е пример как ни „действа“ държавата, че Тръмп е просто олицетворение на американското отвращение към политическите елити. Че всички се връзваме на грозотията във витрината и забравяме, че манекените не се редят сами.

Но кой ти слуша - далеч по-лесно е да слушаш клишета и псевдофакти.

Като например твърдението, че Тръмп е осъществил голям външнополитически пробив, като се е срещнал с Ким Чен Ун. Това е като да заявиш, че Бойко Борисов е преборил дъжда, защото, като е пристигнал на морето, е спряло да вали. Северна Корея от години знае, че е на ръба и трябва да спре да си играе с нервите на Запада. Това, че първата стъпка диктаторът Ким направи по време на мандата на Тръмп, не е по никакъв начин негов успех.

Друга теза, с която Тръмп ни замеря - как безработицата паднала до рекордно ниски нива след година и малко в неговия мандат. Е да де, ама безработицата в САЩ пада плавно от вече 78 месеца - 6 години и половина. Спадът започва в първия мандат на Обама и продължава и през всички години на втория му.

А тезата, че била спаднала безработицата при чернокожите? Точно месец след като Тръмп се похвали с това, се оказа, че тя пак е скочила.

Фактът, че когато пада безработицата, се вдигат заплатите, е проста икономическа истина - компаниите знаят, че работниците имат избор на пазара, и се борят да ги задържат. Но всичко това отново по никакъв начин не е и няма как да е заслуга на Тръмп. Единственото, с което той може да се похвали, е, че засега не е успял да спре икономическия растеж, който започна при Обама.

И още нещо - Тръмп не допуска грешки. Тръмп всекидневно предизвиква катастрофи - и благодарение на американската система за контрол на държавния глава, която е заложена от десетилетия, светът още не е понесъл сериозен удар от тези катастрофи.

Пеевски не е просто клише, зад което стои една тъмна и мистична фигура, виновна за всичките несгоди на българина. Пеевски е народен представител, медиен олигарх и един от множеството инструменти на един порочен модел. Модел, който иска на нас да ни пука по-малко, да знаем по-малко и да сме готови да преглътнем повече утре, отколкото сме способни да понесем днес - повече наглост, повече кражби, повече корупция, повече шуробаджанащина, повече омраза. Да ги гълтаме, докато не стане всеки от нас един Пеевски - тлъст, известен в своята глава, популярен в своето село... И доволен.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
Делян Пеевски бе в добро настроение в първия ден на парламента. Снимка Веселин Боришев

Този текст е създаден от един от авторите ни по проект „Генерация Z“ като отговор на материала „Пеевски и Тръмп? Клишета, с които ни плашат...“, написан от друг млад автор Константин Туманов. Верни на принципа си, че свободата на изразяване е едно от основните човешки права, ви представяме две (почти) противоположни гледни точки по една и съща тема. Защото вярваме, че някъде в спора и в сблъсъка на различните мнения ще се роди истината за поколението, което съвсем скоро предстои да поеме в ръцете си бъдещето ни. А нашите читатели ще успеят да видят как мислят младите хора в България.

***

Чета текста на колегата Туманов и се чудя - на базата на какво двама души с иначе близка биография развиват толкова различен поглед върху света?

Според него клишетата са отблъскващи. А мен ме притеснява, че са твърде привлекателни, особено ако ги маскираш добре.

Клишетата станаха водещи в политическия дискурс и по света, и у нас. От "Америка на първо място", до "България над всичко", през "Ще построя стена на границата с Мексико" и "Истанбулската конвенция ще узакони джендърите", до "Винаги съм бил на мнение, че хората трябва да са напълно наясно кои са реалните собственици на вестниците, интернет сайтовете, радиата и телевизиите…"

Политиците открай време общуват с избирателите си с клишета. Това е донякъде неизбежно - хилядите послания на една партия се дестилират във всяка кампания в няколко ключови фрази, които и самите политици рядко знаят какво значат. Общуването с клишета е лесно. То е разбираемо, ясно, просто и обикновено... безрезултатно. Освен че носи гласове в урните.

Но това е и целта на политическата кампания, не на общуването. Целта на общуването е да се постигне разбиране между две страни. А такова липсва.

Последният цитат по-горе е на Делян Пеевски. Репликата съпровождаше новия му законопроект за собствеността на медиите, чиято ефективност ще е кажи-речи нулева.

Клишето "Кой?" отдавна не е въпрос за това кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Или пък кой стои зад блестящата му кариера на политик бизнесмен. Защо? Защото знаем отговорите и на двата въпроса от години. Те нямат никакво значение.

"Кой" е клише, да - и също като другите по-горе, не обяснява нищо. "Кой" просто ни казва, че има няКОЙ, който не иска ние да живеем като нормални хора. Който не иска в България да има свобода на медиите. Който не се интересува, че потъваме по този показател от години - факт, който за жалост вече се превърна в клише.

Сравнението между Тръмп и Пеевски е забавно и не съвсем непривлекателно. Трудно се преценява за кого е комплимент и за кого - обида. Факт е, че някои медии и някои политици - по ирония на съдбата десни у нас и леви в САЩ - превърнаха тези имена в клишета, в олицетворение на злото, когато за всеки със здрав разум е ясно, че никога няма един злодей, който да стои зад всичко, освен в криминалните романи с меки корици.

И в някои медии това се казва от години – че Пеевски е пример как ни „действа“ държавата, че Тръмп е просто олицетворение на американското отвращение към политическите елити. Че всички се връзваме на грозотията във витрината и забравяме, че манекените не се редят сами.

Но кой ти слуша - далеч по-лесно е да слушаш клишета и псевдофакти.

Като например твърдението, че Тръмп е осъществил голям външнополитически пробив, като се е срещнал с Ким Чен Ун. Това е като да заявиш, че Бойко Борисов е преборил дъжда, защото, като е пристигнал на морето, е спряло да вали. Северна Корея от години знае, че е на ръба и трябва да спре да си играе с нервите на Запада. Това, че първата стъпка диктаторът Ким направи по време на мандата на Тръмп, не е по никакъв начин негов успех.

Друга теза, с която Тръмп ни замеря - как безработицата паднала до рекордно ниски нива след година и малко в неговия мандат. Е да де, ама безработицата в САЩ пада плавно от вече 78 месеца - 6 години и половина. Спадът започва в първия мандат на Обама и продължава и през всички години на втория му.

А тезата, че била спаднала безработицата при чернокожите? Точно месец след като Тръмп се похвали с това, се оказа, че тя пак е скочила.

Фактът, че когато пада безработицата, се вдигат заплатите, е проста икономическа истина - компаниите знаят, че работниците имат избор на пазара, и се борят да ги задържат. Но всичко това отново по никакъв начин не е и няма как да е заслуга на Тръмп. Единственото, с което той може да се похвали, е, че засега не е успял да спре икономическия растеж, който започна при Обама.

И още нещо - Тръмп не допуска грешки. Тръмп всекидневно предизвиква катастрофи - и благодарение на американската система за контрол на държавния глава, която е заложена от десетилетия, светът още не е понесъл сериозен удар от тези катастрофи.

Пеевски не е просто клише, зад което стои една тъмна и мистична фигура, виновна за всичките несгоди на българина. Пеевски е народен представител, медиен олигарх и един от множеството инструменти на един порочен модел. Модел, който иска на нас да ни пука по-малко, да знаем по-малко и да сме готови да преглътнем повече утре, отколкото сме способни да понесем днес - повече наглост, повече кражби, повече корупция, повече шуробаджанащина, повече омраза. Да ги гълтаме, докато не стане всеки от нас един Пеевски - тлъст, известен в своята глава, популярен в своето село... И доволен.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Ivan Mirchev's picture
Ivan Mirchev
Ivan Mirchev

Много добър текст

Поздравления за автора!

...

Мерси!
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

А какво щеше да стане, ако.........

Сравнението между Тръмп и Пеевски е интересно, но мен ме насочи в малко по-друга плоскост.
И двамата в личен план са изключително противн пиерсонажи. Измеренията са толкова много, но сега не е въпроса до тях.

А задавали ли сте си въпросите:
Каква ли щеше да е реакцията, ако Пеевски изглеждаше като Брад Пит?

Как ли щеше да се възприема, ако Тръмп провеждаше същите безумни и вредни политики, но го правеше със спокоен и възпитан тон, държейки се прилично, говорейки завлядяващо и убедително като Кенеди или Мартин Лутър Кинг?

В случая - благодаря на Съдбата, че и двамата са такива отврати.

Важно разсъждение

И ние в редакцията сме мислели по този въпрос. От него следва и въпросът кой чаровен и симпатичен образ е всъщност не по-различен от тези двамата в друго отношение?

Клишета

Браво Боре! Показа точно грешките на Туманов! Но той е още млад в професията, има още да учи! Не че това е лошо...
Жени's picture
Жени
Жени

да

наистина чудесен текст! Някои пасажи са направо за наизустяване... Добре де, поне мога да опитам :)

А какво да се прави?

Темата е интересна. Американците да се оправят с Тръмп. Но ние какво да направим, за да се отървем от Пеевщината? Ето за това да коментираме тук, в този сериозен форум. Иначе във Фейсбук, примерно, напоследък се води само хибридна война на троловете и се пълни с фалшиви новини.

До Борислав Кръстев

Тя и Северна Корея започва да изпада в международна изолация от 1990-та и е "на зор" но пробив се осъществява сега, затова не съм съгласен с оборването на тезата за исторически пробив на Тръмп на Константин Туманов, останалата част от статията и противоположното мнение ми допадна.И до един от коментиращите Тончо Иванов, г-н Туманов няма на какво да се учи от г-н Кръстев, защото ясно е написано че това са противоположни мнения, тук няма по-учени.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията