Девет години не стигат да се сложи край на възможността за съмнително застрояване на територията на общините, които все още нямат общи устройствени планове (ОУП). Това става ясно от промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), внесени от депутати от ГЕРБ. Единственото, което се променя - удължава се срокът, в който е позволено застрояването на места без приет ОУП до 2021 г. 

Това е третото поред удължаване на срока. През 2012 г. по време на първото управление на ГЕРБ се прие, че най-късно през 2012 г. всички общини в България трябва да имат приет ОУП. Целта тогава - да се спрат безконтролнии и скандални застроявания по морето в неурбанизирани територии, както и практиката с частични изменения на подробни устройствени планове в големи градове, които нямат ОУП. Срокът, разбира се, не беше спазен, затова беше удължен - до 2016 г. С наближаването му последва ново удължаване - до 1 януари 2019 г. Сега е дневен ред нова дата - 1 януари 2021 г. 

Според вносителите - петима депутати от ГЕРБ - новото отлагане на срока е защото все още има общини, които нямат общи устройствени планове.

"Вината" за това е вменена на първо място на обжалването на обществените поръчки за изпълнител на процедурите за ОУП, става ясно от мотивите към законопроекта. Освен това "затруднено е набавянето на необходимите за изработването на ОУП изходни данни и информация, свързана с устройството на дадена територия". Обяснено е, че част от данните ги има в общините, но друга част е в други институции. Какво създава пречка за събирането на информацията от тях - не става ясно от мотивите.

И още нещо - забавянето се дължи на "значителните по своята продължителност процедури за обществено обсъждане", както и съгласуванията с министерства. Най-често се бавели процедури, свързани със Закона за културното наследство, Закона за опазване на околната среда и този за биологичното разнообразие. В третия аргумент отново се намесват "обжалванията" - този път на екооценките. 

Не става ясно от мотивите на вносителите защо от 2012 г. насам не е направено кой знае какво, за да се разрешат изброените спънки, пречещи на изработването на ОУП на общините. Известно е обаче, че дори кадастърът ни е непълен.

Миналата седмица министърката на регионалното развитие Петя Аврамова отговори в парламентарния контрол, че има общини, които са поискали отсрочка за изработване на ОУП, защото не могат да спазят срока 1 януари 2019 г., както и такива, които тепърва искат финансиране за целта. От отговора й стана ясно още, че от 265 общини в страната 75 разполагат с приети и актуални общи устройствени планове (ОУП) за цялата си територия. През 2015 г. са сключени 34 споразумения с общини със срок на изпълнение края на 2018 г. През 2016 г. са сключени 113 споразумения със срок – края на бюджетната 2018 г. Други 4 са сключени през 2017 г. със срок за изпълнение края на 2019 г. и 6 са сключени през тази година със срок – края на 2020 г.

Сметките показват, че при това положение към момента има 33 общини, които не са стартирали изобщо процедурите за изработване на ОУП. А практиката досега и "скоростта", с която тече процесът показват, че е малко вероятно всички общини да са си свършили работата до началото на 2021 г. 

Точно седмица след отговора на Аврамова депутатите от ГЕРБ решават проблема - с трето удължаване на срока. Така въвеждането на контрола, замислен през 2012 г., ще отнеме девет години. Поне... Мотивите на депутатите - съвсем същите, като споделените от министърката. 

През годините проблем за изготвянето на ОУП на малките общини беше и липсата на достатъчно финансиране. За тази година са отпуснати 4,1 млн. лв. от държавния бюджет за целта. 

Резултатът, ако поправките в ЗУТ бъдат приети, ще е, че до началото на 2021 г. ще продължи да може да се строи извън границите на населените места само въз основа на действащ план за застрояване след промяна на предназначението на земята. При липсата на ОУП, подробен устройствен план ще може да се прави и за територии, на които има национални обекти, както и такива от регионално и местно значение, от техническата инфраструктура и др.