Министерството на образованието публикува за обществено обсъждане стратегия за висшето образование, с която се предлага намаляване на срока за получаване на бакалавърска степен на 3 години за определени специалности.

В момента бакалавър в България се става за 4 години. В много държави в Европа, сред които Великобритания, Германия, Италия, Холандия, Франция, Дания, бакалавърът обичайно е три години, четири години продължава обучението само по някои специалности.

Стратегията анализира силните и слабите страни на висшето ни образование и посочва като една от слабостите, че в последните години силно се е увеличил броят на висшите училища. Отчетено е, че липсва механизъм, по който да могат да бъдат закривани университети, в които приемът е намален.

Посочено е, че няма мотивация за наемане на млади преподаватели и в момента хората над 60 години са около 23 на сто от преподавателския състав. В същото време заради недостатъчно заплащане младите хора, които завършват университет, нямат достатъчно мотивация да останат в него.

Иска се и по-голямо участие на бизнеса в учебните програми, както и даване на възможност той да финансира някои от научно-приложните изследвания, което за определени програми досега бе невъзможно.

Отбелязана е липсата на наши университети в международните класации, както и фактът, че много от преподавателите не знаят добре чужди езици и поради това не могат да участват в програми, които привличат чуждестранни студенти за дистанционно обучение.

Предвижда се промяна в начина на акредитиране на университетите, която да опрости и улесни този процес, записана е и отколешната мечта на не един министър преподавателите да не са „хвърковати чети“ - тоест един преподавател да акредитира само един университет, въпреки че това не се случва повече от десет години, когато го предложи Даниел Вълчев. Записано е все по-повсеместно въвеждане на онлайн обучение с гъвкеви програми спрямо индивидуалните нужди на студентите.