Article_top

Популярното мнение, че Ото фон Бисмарк е едва ли не главния виновник за разпокъсването на Санстефанска Балгария е невярно. Това каза пред БГНЕС историкът акад. Константин Косев.Той цитира документи, според които Бисмарк е бил пробългаркси настроен и е определял Санстефанския договор като справедлив.

"Още на навремето в българската и съветската историография битуваше мнението, че, като председател на Берлинския конгрес (1878 г.), Ото фон Бисмарк е главният виновник за разпокъсването на България. Това беше всеобщо убеждение и аз също бях подвластен на тази теза. Когато получих възможност да отида като стипендиант във Федерална република Германия през 1965 г., идеята ми беше покажа и докажа защо този човек се е отнесъл толкова жестоко към България. Изненадата ми беше голяма, когато видях, че това не е вярно. Още първите документи, които прегледах, ме учудиха много – отношението му към Санстефанския договор, негови речи пред Райхстага. Останах удивен! Абсолютно пробългарски. В една от речите си той дори наизуст е научил границите на България по картата на германския картограф Хайнрих Киперт и казва, че тя е най-достоверната в Германия. Определя Санстефанския договор като справедлив. Всички тези неща предизвикаха у мен голяма изненада, които ми даде подтик да проуча как се формира неговото отношение – дали е случайно, дали е моментно или нещо друго", коментира акад. Косев.

Историкът припомни, че кариерата на Бисмарк започва в края на Кримската война (1856 г.), а самият той е от онези държавници, чертаещи грандиозна програма за обединението на Германия, разпокъсана тогава на повече от 30 херцогства и малки държави.

"Всички те са под влияние на Хабсбургската империя, която доминира в региона. Бисмарк си поставя за цел да обедини Германия под върховенството на Прусия. Стратегия, която той следва през целия си живот. В тази връзка се поражда и интересът му към Източния въпрос, а причината е следната – той търси коя е силата в Европа, която може да помогне за обединението на Германия. Накрая се убеждава, че това може да бъде само Русия", смята акад. Косев.

Според него Бисмарк гледа на Източния въпрос като на компенсационно средство, възползвайки се от факта, че Русия е загубила Кримската война и е в тежко положение. Съгласно ограниченията от Парижкия мирен договор, тя лишена от възможността да бъде надежден съюзник на славяните и православните християни на Балканския полуостров.

"Той решава да съдейства на Русия да си възвърне предишните позиции, а тя него в предстоящите войни срещу Австрия, а след това и срещу Франция. Така се стига до създаването на голямата германска държава. В хода на работата ми разбрах, че интересът на Бисмарк към България и Балканите не е инцидентен, а въпрос на трайна стратегия. Той е изиграл една доста позитивна роля за национално-освободителното движение на България и специално за Руско-турската освободителна война", смята акад. Косев.

Когато получава телеграма от Русе за избухналото Априлско въстание, Бисмарк казва, че тази новина го е зарадвала. А след това казва на руския цар, че ако не започне веднага война, рискува да загуби авторитета си и му обещава подкрепа.

"Именно така Бисмарк на практика подтиква Русия да извади меча", смята акад. Косев.

"Железният канцлер" обаче е и автор на много фрази, които не дават добра оценка на Балканите. "Балканите на струват кръвта и на един германски гренадир", лазва Бисмарк в една от речите си.

"Да казал го е . Въпросът е обаче в какъв контекст. Той използва фразата, за да покаже, че Германия няма да участва пряко във войната", коментира акад. Константин Косев.

За водената от него Realpolitik историкът споделя:

"Бисмарк е изключително практичен. Той не разчита на нищо друго, освен на силата. Той се придържа към принципа, че с празни приказки по парламентарен път нищо не може да стане. Нямаш ли сила, всичко загива. Той го доказва".

 

Популярното мнение, че Ото фон Бисмарк е едва ли не главния виновник за разпокъсването на Санстефанска Балгария е невярно. Това каза пред БГНЕС историкът акад. Константин Косев.Той цитира документи, според които Бисмарк е бил пробългаркси настроен и е определял Санстефанския договор като справедлив.

"Още на навремето в българската и съветската историография битуваше мнението, че, като председател на Берлинския конгрес (1878 г.), Ото фон Бисмарк е главният виновник за разпокъсването на България. Това беше всеобщо убеждение и аз също бях подвластен на тази теза. Когато получих възможност да отида като стипендиант във Федерална република Германия през 1965 г., идеята ми беше покажа и докажа защо този човек се е отнесъл толкова жестоко към България. Изненадата ми беше голяма, когато видях, че това не е вярно. Още първите документи, които прегледах, ме учудиха много – отношението му към Санстефанския договор, негови речи пред Райхстага. Останах удивен! Абсолютно пробългарски. В една от речите си той дори наизуст е научил границите на България по картата на германския картограф Хайнрих Киперт и казва, че тя е най-достоверната в Германия. Определя Санстефанския договор като справедлив. Всички тези неща предизвикаха у мен голяма изненада, които ми даде подтик да проуча как се формира неговото отношение – дали е случайно, дали е моментно или нещо друго", коментира акад. Косев.

Историкът припомни, че кариерата на Бисмарк започва в края на Кримската война (1856 г.), а самият той е от онези държавници, чертаещи грандиозна програма за обединението на Германия, разпокъсана тогава на повече от 30 херцогства и малки държави.

"Всички те са под влияние на Хабсбургската империя, която доминира в региона. Бисмарк си поставя за цел да обедини Германия под върховенството на Прусия. Стратегия, която той следва през целия си живот. В тази връзка се поражда и интересът му към Източния въпрос, а причината е следната – той търси коя е силата в Европа, която може да помогне за обединението на Германия. Накрая се убеждава, че това може да бъде само Русия", смята акад. Косев.

Според него Бисмарк гледа на Източния въпрос като на компенсационно средство, възползвайки се от факта, че Русия е загубила Кримската война и е в тежко положение. Съгласно ограниченията от Парижкия мирен договор, тя лишена от възможността да бъде надежден съюзник на славяните и православните християни на Балканския полуостров.

"Той решава да съдейства на Русия да си възвърне предишните позиции, а тя него в предстоящите войни срещу Австрия, а след това и срещу Франция. Така се стига до създаването на голямата германска държава. В хода на работата ми разбрах, че интересът на Бисмарк към България и Балканите не е инцидентен, а въпрос на трайна стратегия. Той е изиграл една доста позитивна роля за национално-освободителното движение на България и специално за Руско-турската освободителна война", смята акад. Косев.

Когато получава телеграма от Русе за избухналото Априлско въстание, Бисмарк казва, че тази новина го е зарадвала. А след това казва на руския цар, че ако не започне веднага война, рискува да загуби авторитета си и му обещава подкрепа.

"Именно така Бисмарк на практика подтиква Русия да извади меча", смята акад. Косев.

"Железният канцлер" обаче е и автор на много фрази, които не дават добра оценка на Балканите. "Балканите на струват кръвта и на един германски гренадир", лазва Бисмарк в една от речите си.

"Да казал го е . Въпросът е обаче в какъв контекст. Той използва фразата, за да покаже, че Германия няма да участва пряко във войната", коментира акад. Константин Косев.

За водената от него Realpolitik историкът споделя:

"Бисмарк е изключително практичен. Той не разчита на нищо друго, освен на силата. Той се придържа към принципа, че с празни приказки по парламентарен път нищо не може да стане. Нямаш ли сила, всичко загива. Той го доказва".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?