Историята може и да има избирателна памет - в зависимост от това кой я чете, но фотографската памет няма това повратливо свойство. На пишещите братя в редакциите на вестниците едно време ни набиваха в главите, че една снимка струва колкото хиляда думи и това клише все още има силата на желязно правило, дори днес, когато могъщият вестник се разпространява от държавните пощи само и само да се разпространява. 

Това правило напомни за себе си по време на карантината, когато новинарският поток съществуваше само от и за коронавируса, а политическият живот бе сведен до санитарния минимум. Напомни го Веселин Боришев, докато търси снимка в натрупания си над две десетилетия архив и попада на главния благодетел и дарител на нацията, запечатан вместо с ръце в щедрите джобове – в носа. На 22 юли 2009 г., вторник, 10:47.

И в този момент, само че 11 години по-късно, на 5 май, Боришев ражда „О, спомняте ли си, госпожо“. Това не е просто фейсбук страница с фотоархива на нашия колега в Клуб Z, а „диалог между миналото и настоящето“, както го определя сам Боришев. Миналото, удобно забравено дори от участници в него, в което лицата от днешните новинарски емисии, брандирани с „пореден скандал“ – премиери, обвиняеми „свидетели“ от Дубай или „следващи“ такива, се намират в едни други конфигурации.

„Основната ми идея е миналото да кореспондира с настоящето. Това не е спомен за свидетелите на изминалите събития. Това е за дъщеря ми, за дъщеря ми, която е на 29 и не знае какво е ставало, а тя е връстник на цялата тази кочина. За всичките ми деца и внуци. За младите хора. За тях е. Просто е за тях“, казва Боришев.

На въпроса защо го правиш, Боришев отговаря така: "Аз мога да си го позволя, аз мога да го направя. Мога да го измисля". И всеки, който го познава, знае, че това е отговорЪТ.

Диалогът с миналото винаги е вграден с кратък коментар от автора, като понякога е достатъчно да погледнеш само датата. В случая по-долу препратката е ясна: отказът на БПЦ да затвори църквите за времето на карантината, в т.ч. за великденските и гергьовденски празници.

Идеята е проектът да не се изчерпа само до фейсбук страница, а да прерасне в книга, като за целта Боришев планира да открие дарителска сметка. Автор на текстовете към нея ще е писателят и журналист Емил Тонев. "Разбрали сме се всичко да е тотален пънк. И да няма свещени крави! Ама няма значение, че аз харесвам Костов. Няма свещени крави!" - са единствените "инструкции".

Самият Боришев признава, че често сам е забравил по какъв повод е заснета дадена снимка:

"Цялото това нещо е като поток на съзнанието. Вчера търсех нещо в папката от 2006-а и случайно намерих "Джон Байърли", "Вальо Топлото", "Станишев", "Тройна коалиция", "Цеца Величкович", "НСО - празник", "Оферти за боклука", "Иван Костов", "Просещи хора"...

"Бойко Борисов през 2006-а е карал Субару, каквото и ние сме можели да си позволим. През 2006 г. имам и снимка на Борисов с мачете в ръце. Подарили му го от "Сървайвър".

И преди, и сега Цветан Цветанов пак е невинен...

Преди не, но сега - да - Корнелия Нинова и Георги Гергов не биха могли да бъдат определени като съратници.

Една от най-емблематичните снимки на Боришев:

Спомен, но не от следствието...

"Някои неща много помня. Сега в момента търся снимка на Слави Трифонов и Бойко Борисов", продължава Боришев на тема помни ли сам поводите за снимките, като причината да търси точно тази снимка сега е регистрацията на партията на Трифонов преди ден.

Защо книга, а не изложба?  - "От изложбата няма смисъл. Минават 50 човека, 100, 200, изложбата се раздига и всичко е ОК, а книгата остава. Човек може да я разлисти, да се върне..."