Либералната демокрация "се радва" на не особено убедителна подкрепа в Централна и Източна Европа, сочат данните от проучване, проведено в 10 страни в региона, посочва "Политико"

Изследването, осъществено от тинктанка Globsec, стига до изводите, че в четири от държавите - Словакия, Латвия, Литва и България - по-малко от 50 на сто подкрепят либералната демокрация, която предполага регулярни избори и многопартийна система като най-добрата форма на управление.

В България 45 на сто от анкетираните смятат, че за предпочитане "е силен и решителен лидер, който не трябва да се безпокои от парламент или избори". 35 на сто са хората, които подкрепят либералната демокрация.

В Австрия е много по-различно съотношението. За управление от т. нар. силна ръка се обявяват едва 7 на сто, срещу 92 на сто, които са за либерална демокрация. В Унгария и Полша, които имат сериозни проблеми със засилващия се авторитаризъм на управлението си, както и с постоянните атаки срещу либералната демокрация, поддръжниците ѝ остават стабилно мнозинство - 81 на сто и 66 на сто съответно. За силен лидер се обявяват 20 на сто и 26 на сто от анкетираните - съответно в Унгария и в Полша.

Според данните от изследването най-доволни от начина, по който функционира демокрацията в тяхната страна са австрийците - цели 86 на сто от тях. На последното място с едва 18 на сто са българите.

Средно 91 на сто от хората в изследваните страни, които са доволни от начина, по който функционира демокрацията в тяхната държава, са доволни и от собствения си живот. 

Различия има и по отношение на нагласите към заплахите за националната идентичност и ценности. В Словакия 50 на сто от анкетираните смятат, че подобна заплаха представляват западните общества и техният начин на живот. В същото време в Австрия - 24%,, а в Унгария и Полша по 23 на сто, споделят това мнение. 

Мнозинството от анкетираните в Словакия - 72 на сто, Естония - 56%, Унгария - 52%, Чехия - 72 на сто - са убедени, че мигрантите заплашват тяхната идентичност и ценности.

Българите се страхуват от собствените си малцинства - 55 на сто от анкетираните, като в другите държави процент не надхвърля 50 на сто.

Интересни са и резултатите на въпроса за какво са готови да жертвата правата и свободите си анкетираните в 10-те държави. Словаци и българи изглеждат най-малко привързани към правата си. 

На графиката са отговорите на въпроса: "Кой за какво би заменил своободите си". В светлосиньо е "за по-добро финансово положение", в тъмносиньо - "за по-голяма сигурност", в лилавото - "за съхраняване на националните ценности".

Българите са доста склонни да жертват свободите си, ако получат по-голяма сигурност (57%). Тук най-голям е процентът при словаците - на подобна замяна са готови 69 на сто от тях. Българи, чехи и словаци са над 50 на сто и когато става въпрос за жертване на права и свбоди в замяна на финансово благополучие и бранене на национални ценности.

В 7 от 10-те страни мнозинството не вярва на традиционните медии

Степента на доверие в медиите също е различна в отделните изследвани държави. Според индекса за свободата на словото на най-предни позиции е Естония - 14 място, следвана от Австрия - 18-а. България, както е добре известно, от няколко години "гордо" удържа 111-ото място в света и последно в ЕС.

В Унгария 64 на сто от хората смятат, че правителството оказва влияние върху медиите, на това мнение са 62 на сто от анкетираните в Полша. 57 на сто от австрийците твърдят, че подобно влияние идва от "олигарсите и силните финансови организации".

Изследването е проведено през март в Австрия, България, Чехия, Унгария, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Слвакия с извадки от 1000 и малко над 1000 респонденти във всяка една от държавите.