Ще стане или няма да стане? И ако стане, как? Пазарлъкът се разгорещява седмица преди една ключова дата за оспорвания израелски проект да бъдат анексирани части от окупирания Западен бряг, който може да измести палестинския въпрос от центъра на международните дебати.

Както предвижда споразумението за формиране на коалиционно правителство, сключено с бившия му съперник Бени Ганц, израелският премиер Бенямин Нетаняху може би ще огласи на 1 юли своя стратегия, чрез която да бъде осъществен планът на администрацията на Тръмп за Близкия изток.

Този план предполага Израел да анексира долината на р. Йордан - широка ивица арабска земя, и стотина еврейски колонии на окупирания Западен бряг, също и да бъде създадена палестинска държава върху орязана територия и без Източен Ерусалим като нейна столица.

Според Нетаняху планът на Тръмп е "историческа възможност" за осъществяване на израелския "суверенитет" над части от "Юдея-Самария", библейското и официално название на Западния бряг, прието от еврейската държава.

Нетаняху разполага едва с неколкомесечен прозорец от възможности да действа, тъй като преизбирането на основния му съюзник Доналд Тръмп за президент на САЩ съвсем не е сигурно, отбелязват анализатори.

Въпреки че в сряда над 1000 депутати от 25 европейски страни призоваха към "решителни действия" за "осуетяване" на израелския проект, в полза на Нетаняху са разногласията в ЕС, най-големия икономически партньор на Израел, по въпроса за евентуални санкции, както и слабата мобилизация на палестинското население срещу този проект.

Слон

Това са три фактора, благоприятстващи една бърза анексия.

"В очите на Нетаняху задачата е да глътне слона; не се знае обаче колко голямо парче ще глътне той, тоест кои ще са анексираните територии", отбелязва западен дипломат, който следи отблизо деликатния проблем.

През последните седмици израелският премиер с рекордно дълъг престой на поста разговаряше все по-често с представители на над 450-те хиляди еврейски заселници, живеещи днес на Западния бряг наред с повече от 2,8 милиона палестинци. Два въпроса служеха за фон на тези срещи: откъде да започне и докъде да стигне?
Един максималистки сценарий предвижда едновременно да се анексират и селищата, и долината на река Йордан, а друг, по-минималистичен - да бъдат анексирани, поне за начало, селища или блокове от селища като Маале Адумим, Гуш Ецион и Ариел.

"Мащабът на анексията безспорно ще повлияе на силата на международната реакция", отбелязва Нимрод Горен, основател на Митив, институт за изследвания на Близкия изток, и преподавател в Еврейския университет в Ерусалим.

Според палестинците, "ако избухне насилие в ивицата Газа или на Западния бряг, това ще накара други страни да засилят своя отговор и може би да се ангажират още повече", казва той.

През последните години "Арабската пролет", появата на групировката "Ислямска държава" и нарасналата мощ на Иран на регионалната сцена допринесоха израелско-палестинският конфликт да бъде изтласкан на заден план сред приоритетите в Близкия изток.
Същевременно Израел, неподдържащ официални връзки с арабски страни, като изключим Египет и Йордания, потърси начин да установи контакти със сили от Залива, по-специално с Обединените арабски емирства.

"Безпрецедентна опасност"?

В средата на юни представител на ОАЕ публикува за първи път статия на иврит в израелски вестник, предупреждавайки за рисковете от евентуална анексия.

Тя "със сигурност ще сложи край на израелските надежди за по-добри отношения с арабския свят", написа посланикът на Емирствата във Вашингтон Юсеф ал Отайба в текста, поместен във всекидневника "Йедиот ахронот".

Освен сигналите, идващи от регионални сили, и възможните ответни мерки от страна на европейски държави премиерът Нетаняху трябва да прецени и подкрепата на САЩ за евентуални едностранни действия, тъй като планът на Тръмп предвиждаше анексия след дискусии.
Крайното решение - анексия или не - "принадлежи на израелците", подчерта в сряда шефът на американската дипломация Майк Помпео. Точно когато ООН и Арабската лига в един глас настояваха Израел да се откаже от плановете за анексия, които може "да сложат край на международните усилия за създаване на жизнеспособна палестинска държава".

Съседна Йордания пък предупреди преди няколко дни за "безпрецедентна опасност", която може да тласне Близкия изток към "продължителен и болезнен" конфликт.

В този контекст и в разгара на икономическата криза, предизвикана от пандемията от коронавируса, подкрепата на израелското общество за анексията се стопи, слизайки под 50 на сто, най-вече заради опасения от нова вълна на насилие.

БТА