Български учени са много близо до откриване на лекарство срещу COVID-19. Това съобщи здравният министър Кирил Ананиев на брифинг след среща на Националния оперативен щаб в Министерския съвет. В брифинга участваха още председателят на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски, доц. Ангел Кунчев, проф. Тодор Кантарджиев.

"През май стартира клинично изпитване с конкретен лекарствен продукт. До момента за него са набрани 30 пациенти. Изпитването се провежда в 9 болници в България", уточни директорът на Изпълнителна агенция по лекарствата Богдан Кирилов.

Той заяви, че през май у нас е стартирало клинично изпитване с лекарствен продукт "Ивермектин". Екипът, възложителят и компанията производител са български. 

Повод за идеята е публикуване на данни през април от изследователи от Австралия, които са наблюдавали резултати. България е била първата държава в ЕС, която стартира клинично изпитване, каза Кирилов. Малко след нас започнали изпитвания и в Испания САЩ, Бразилия.

"Надяваме се, че в края на месеца ще имаме първични резултати от тази група 30 пациенти. Към края на юли, началото на август ще има и повече информация", допълни Кирилов.

Ивермектинът е препарат с противопаразитно действие. 

Медикаментът е с познат профил на безопасност, твърди Кирилов. По думите му е важно да се знае, че подобни изпитвания се правят само в клинични условия и няма рискове. 

През април, когато дойдоха съобщенията от Австралия, от съюза на ветеринарите предупредиха, че при ползването на препарата, който е силно токсичен, лесно може да се предозира. 

Тогава - на 7 април - и ген. Мутафчийски заяви по време на брифинг, че в Австралия изследват ефекта на това лекарство. Проучванията обаче са в лабораторни условия на клетъчни култури, които са заразени с вируса: "Дадено е, че унищожава в голям процент вируса за 48 часа. Все още е в много начална фаза това проучване, за да се стигне до клиничната му употреба. Но ние много внимателно наблюдаваме, защото това лекарство е много масово. В целия свят го има, включително и в България има възможости за производство и то в много големи количества" .

България преди това започна да произвежда хлорохин фосфат за лечение на паценти с коронавирус. В последствие СЗО спря проучванията с антималарийното лекарство - последното съобщение за това бе на 18 юни. После във Великобритания бе одобрено ново клинично проучване - този път дали въпросните препарати могат да предпазват от заразата. 

На въпрос "какво ще правим с хлорокина", ген. Мутафчийски днес разясни, че по темата е имало много широки дебати. Той припомни, че данните за проблеми с препарата са се оказали непочиващи на клинични изследванията и научното списание "Лансет", в което първоначално имаше публикация, се е появило и опровержение. Освен това в редица страни и до ден днешен хлорокинът се използва и е част от медицинските протоколи - в Латинска Америка, в Африка, в някои европейски страни. И заяви, че дори лекарите в САЩ водят дела заради компрометирането на хлорокина, което според тях е некоректно и неиздържано по отношение на научните факти. 

"Хидроксихлорокинът не е отхвърлен като метод за лечение", заяви генералът, но припомни, че става дума само за лечение в болнична обстановка.

(Всъщност след публикацията на "Гардиън", показваща как анализираните данни са били изкривени, от СЗО на 3 юни обявиха, че подновяват отново клиничните изпитания на хидроксихлорохина. Две седмици по-късно обаче на 18 юни обаче от Световната организация отново обявиха, че спират проучванията, защото те показват, че хидроксихлорохинът няма доказан положителен ефект при третирането на тежки случаи на COVID-19. Последното научно съобщение е от Великобритания, че ще се правят клинични изпитания дали хидроксихлорохинът има превантивен ефект.)

Извънредна епидемична обстановка до края на юли

Извънредната епидемична обстановка заради разпространението на коронавируса се удължава с още 2 седмици - до края на юли, стана ясно още от думите на Ананиев днес. 

Целта на удължаването е да се запази възможността министърът на здравеопазването да издава заповеди за мерки срещу заразата. По думите на Ананиев щабът и министерството ще препоръчат на областните щабове за справяне с пандемията по-строг контрол на спазване на мерките. Една от препоръките ще е ограничаване на масови събития, както и въвеждане на регионални противоепидемични мерки според региона и разпространението на вируса в него. 

Днес или утре Ананиев ще издаде нова заповед за това гражданите от кои страни от ЕС, Шенген и трети страни ще могат да влизат в България свободно и кои ще подлежат на задължителна карантина. 

На въпрос за заболелите медици, здравният министър уточни, че в началото на появата на коронавируса заболеваемостта на медицински персонал у нас е била по-висока. 

Той беше категоричен, че центровете за спешна медицинска помощ са осигурени с всички необходими предпазни средства. Когато се отзоват на сигнал за пациент, за който има съмнение, че е заразен с коронавирус, те са задължени да са оборудвани, при други заболявания - не. Но винаги, когато се тръгва към съответно лице, тази информация е налична и се знае степента, в която дадения пациент е контактен на коронавирус.

Вече е назначена проверка за смъртта на лекаря от Спешна помощ в София, каза още министърът. 

Един положителен PCR тест значи, че носиш заразата

Не всеки положителен тест за коронавирус се регистрира като нов случай в информационната система. Това се разбра от уточняващите въпроси на брифинга за това как се води статистиката на новорегистрираните пациенти. Въвеждането става на базата на ЕГН на пациента - тоест един пациент влиза в системата за отчитане само веднъж и няма как да има дублиране, ако в последствие му бъдат направени още тестове и те също са положителни. 

Проф. Кантарджиев пък обясни какво значи, когато един и същи пациент има първо положителен, а после отрицателен PCR тест - сигнали за такива случаи се появиха в последните дни. 

"Ако днес си положителен, а утре отрицателен - важната е положителната, втората може да е отрицателна, ако не е бръкнато дълбоко в гърлото, недобре взета проба и или недобре съхранявана проба. Ако имаш положителен тест в регистрирана лаборатория, значи си заразен, ако имаш 5 други, резултатите нямат значение", информира той. 

"Заболяването не е толкова смъртоносно, зависи от приемника и придружаващите заболявания", поясни още професорът.

"Още февруари го казах: Когато един вирус мине от животно по хора очакваме две неща - първо да стане по-заразен за хората и по-лесно да се предава от човек на човек. И второ - да отслабне неговата сила, да се доведе до хронифициране на заболяването и не до бърза смърт. Това беше мнението на повечето учени, които преди февруари бяха чували за корона и други вируси. Какво стана от тогава? Появи се една мутация в свързващите протеини, която го направи няколко пъти по-прилепчив. И тази мутация се разпространи най-масово в Европа. В момента нашата страна от тези 35 щама, само 2 нямат тази мутация. 33 имат тази мутация и вирусът е по-прилепчив. Второ - засега има наблюдения, няма медицински доказателства, че вирусът е станал по-слаб, предизвиква по-леко заболяване и води до намаляване на смъртността. Медицински наблюдения на голям брой пациенти няма", обясни още проф. Кантарджиев. 

И за пореден път разясни, че как протича заболяването зависи най-вече от общото състояние на пациента. По думите му това е един от първите принципи на епидемиологията - колкото по-леко заболяване причинява даден вирус, той е по-лесно изменчив и той не може да причини клинична картина, еднаква за всички.