Деца от приюта на отец Иван ще се обучават в Германия

Най-талантливите и ученолюбиви деца, живеещи в приюта на отец Иван в Нови хан и в Монтанското село Якимово, ще получат стипендии от фондации, за да се изучат в Германия.

Това съобщи пред Клуб Z българинът от Хамбург д-р Христо Алексиев, който организира и частично финансира пребиваването на авторитетни германски журналисти в България. В продължение на няколко дни те снимаха и правиха интервюта за човеколюбивото дело на отец Иван и подготвят едночасов документален филм за водеща германска телевизия и очерк за едно от най-авторитетните техни списания.

В Нови хан и село Якимово бяха известният немски писател и журналист Клаус-Петер Ликфелд, популярната в цял свят с хуманитарните си фоторепортажи Андреа Кюнциг, режисьорът Теес Клан и бизнесменът Волфганг Брийст. Към групата в София се присъедини и журналистката Светлана Стоева.

Това не е първото пътуване на Клаус-Петер до Нови хан. През 2010 г. той пристига и прави обширен репортаж за отец Иван и неговия приют, който, заедно със затрогващите снимки на Андреа Кюнциг, е публикуван в немското авторско онлайн списание “Магда”.

 

С фотоапарат по следите на страданието

 

“Андреа е космополит, до лятото на тази година живя в Истанбул, преди това е била задълго и на други места в света, водена от фотографските си проекти”, казва за нея д-р Алексиев.

Андреа Кюнциг завършва политически науки в Свободния университет в Берлин. През 1994 г. отразява израелско-палестинския конфликт в Йерусалим. Следва дълъг престой в арабския свят и в Кения (1994-1998 г.). Проектите й са предимно документална фотография, с акцент върху политически, социални и хуманитарни теми. Публикува в престижни издания като GEO, Time Magazine, The National Geographic Traveller, Deutsche Welle и Die ZEIT, работи и за неправителствени организации като SOS Детски селища, Terre де Femmes и ПРООН.

 

Обединени от каузата “Нови хан”

 

“Клаус-Петер в момента се е отдал на писателската си дейност, пише най-вече романи и от време на време някой очерк. Това, че се занимава с мисията на отец Иван, си му е лична кауза от няколко години. Неговата съпруга писа на стената на Андреа във фейсбук: “Мога да си представя колко емоционално е било вашето пътуване в България, благодаря ви, че го направихте!”, разказва д-р Алексиев.

През 2010-а в Нови хан д-р Алексиев за пръв път се среща с Клаус-Петер и Андреа. “Бях възхитен от тези журналисти, че не бяха дошли в Нови хан само да си направят репортажа и да блеснат в германските медии, а имаха желание реално да помогнат”, сподели д-р Алексиев. Така Клаус-Петер и Андреа печелят завинаги сърцето на българина и тримата стават големи приятели. Те продължават да се срещат в Германия и да обменят идеи как може да се помогне на приюта.

 

Съпричастност по немски

 

За да придобие каузата “Нови хан” по-голяма публичност, доктор Алексиев организира благотворителна изложба в експозиционните зали на известните рояли и пиана Steinway. На посетителите се раздават копия от репортажа на Клаус-Петер и Андреа в сп. “Магда” и се излъчва десетминутният филм на Светлана Стоева “Импресии от Нови хан”. Хуманното дело на българския свещеник трогва сърцата на хиляди германци и се организират много дарения за приюта. “Отсега сме се захванали да търсим място за премиерата на новия филм, обсъждаме кого да поканим”, казва д-р Алексиев.

Групата се събра отново в България в края на октомври. Привлякоха за каузата и талантливия режисьор Теес Клан. Към тях се присъедини и бизнесменът Волфганг Брийст, който участва в много от благотворителните акции за приюта. Той пристигна, за да се запознае на място с условията в Якимово и Нови хан и да види с какво може да помогне. “Волфганг ми е много добър приятел и човек с голямо сърце, винаги се отзовава с дарения при акции”, хвали го д-р Алексиев.

 

В царството на отец Иван

 

Разделят се на две групи, като Теес Клан и Светлана снимат за филма, а Клаус-Петер и Андреа правят интервюта за очерка.

“Прекарахме цял един ден в Якимово, беше ни за пръв път и много се вълнувахме всички. Срещнахме познати деца и възрастни, които бяхме снимали преди години в Нови хан, - споделя д-р Алексиев. - Видяхме как живеят, каква е материалната база на стопанството и направихме преценка каква е ситуацията. Сега ще мислим с какво да помагаме. Ние цялата група всеки ден разговаряхме до късно вечерта, споделяхме впечатления, обсъждаме идеи.”

В момента в Якимово има 61 къщи, купени от отец Иван с дарения, като в две трети от тях има хора, останалите още не са заети. Там живеят 180 питомци на приюта в Нови хан, има цели семейства, хора, които за пръв път в живота си живеят в собствен дом. Всяка къща има градинка около декар, в която са си насадили домати, картофи, пипер за собствена употреба, гледат и кокошки за месо и яйца.

Отделно стопанството на отец Иван има 40 дка стопанска земя, на която засаждат царевица, картофи, чушки, домати, имат и овощна градина. Отглеждат и общи стада от крави, волове, овце. Имат идеята за мандра.

В Якимово всички слушат управителя Владо, който въвежда ред в “комуната”. Той разпределя кой да изведе стадото на паша, кой да почисти обора или да отиде на работа в полето. После всичко се поделя поравно между хората. За реда се грижи и Галя Луканова, която също е като управител и домакин, като ходи и в Нови хан, и в Якимово.

 

Корпус за бързо реагиране

 

“Отидохме в Якимово с планове да организираме промишлено производство за тези хора, за да си изкарват достойно хляба и да не разчитат на подаяния”, казва д-р Алексиев. По идея на Клаус-Петер групата решила да организира изкупуването от големи германски фирми на “топло”, незамразявано месо, което много се търси от немците, и подправки от стопанството в Якимово. Оказва се, че логистиката в Германия е на такова равнище, че без проблем може да доставя “топло” месо от всички краища на Европа.

“На този етап обаче идеята не може да се реализира, тъй като хората в Якимово произвеждат толкова месо, колкото им е нужно за собствена консумация. Сега търсим да им купим нов трактор, че от трите, които имат, само единият е в движение. Ще ни е трудно да го превозим от Германия и може би ще го купим от България”, съобщи снощи по телефона от Хамбург д-р Алексиев.

Веднага след завръщането си в Хамбург, зареден с нови идеи, българинът е започнал да проучва какви са възможностите да помогне на хората по много линии.

“Самолетът ни кацна вечерта, а на сутринта рано-рано трябваше да съм в операционната, скалпелът ме чакаше”, заяви през смях хирургът, който е съсобственик на клиника и има дневна поликлиника в Хамбург. – Но откакто сме се върнали, непрекъснато се чуваме по телефона с приятелите ми и говорим какво да направим.”

 

Да впечатлиш германци с ред и дисциплина

 

Всички те са все още много развълнувани от посещението си и продължават да си говорят за преживяното. Докторът няколко пъти повтори колко са впечатлени дисциплинираните германци от дисциплината и реда в Якимово и Нови хан.

“Хората там са страхотни! Как не чухме един да се оплаче от недоимък! Държаха се достойно. Германците бяха поразени от това, колко са дисциплинирани и солидарни, как се обичат и подкрепят един друг. Не правят разлика дали си ром или етнически българин. Нито в приюта, нито в Якимово има деление по цвят на кожата или нещо друго, много държат на тях да не се гледа като на хора по-различни.То не е и така.

В къщите им всичко беше спретнато и чистичко, независимо, че живеят бедно, че нямат кой знае какъв стандарт. Усеща се, че са в състояние да поемат любов и да дават любов! И аз знам, че това е резултат от възпитанието на отец Иван. Навсякъде се усещаше присъствието на “дядо поп”, той е сърцето на всичко там. Той беше тема на всички разговори, хората бяха изключително загрижени за него”, споделя докторът.

“Това е една от идеите на нашия приют - хората да се чувстват като у дома си, да са сплотени както в едно семейство, да им е уютно – коментира по този повод пред Клуб Z отец Григорий. - Може битовите условия да не са на най-високо ниво, но те не са водещи. Водещ е духът вътре – сплотеност, взаимственост, взаимопомощ, уважение и грижа на по-младите към по-възрастните и на майките към децата, отговорност към работата.”

 

Достоен последовател на баща си

 

Докторът е възхитен и от сина на отец Иван, с когото се среща за пръв път на тазгодишното си посещение. “Особено ме впечатли как отец Григорий приема постъпките на питомците си, които не са толкова хубави, като човещина. Просто ги съобщава, но без нотка на раздразнение, а с всеопрощаваща доброта. Защото в приюта не всичко е розово. Има и единици хора, които отиват в там с недобри намерения и създават проблеми. Но за тях отец Григорий казва просто: “Какво да го правиш, такъв е… Човещина”.

“Не трябва при една грешка човек да бъде осъден и отхвърлен, напротив, когато му се даде прошка и му се покаже грешката, той да си вземе поука и дай, Боже, в следващия момент да не я повтаря – беше коментарът на отец Григорий. - И така полека-лека да се превъзпитава, да се приобщи към обществото. Ако бъде осъден и отхвърлен, той затъва все повече и повече и няма развитие.”

Германците не спират да хвалят младия отец, казва докторът. “Той е един много интелигентен и ерудиран мъж. Не е високогласен, а резервиран и сдържан. По-малко емоционален е от баща си, но е много последователен. Отец Григорий се стреми към хармония и не поляризира темите в разговора. Много стойностен човек, който е в състояние да остави своя отпечатък в цялата инициатива на баща си, и достоен последовател на делото му. Хич няма да му е лесно, той го знае това, обаче личи, че решението му е твърдо и никой и нищо не може да му попречи”, коментира докторът.

 

Перспективата да учиш в Германия

 

Германската група е силно впечатлена и от децата в приюта. “Дечицата са скромни и възпитани, не поискаха нищо за себе си. Не се самоизтъкваха, а разказваха за успехите на другарчетата си… Поразително!… Сред тях има деца с много добри и отлични оценки в училище, някои учат и следват вече в София. Много от тях споделяха, че искат да завършат средно и висше образование, всяко от тях носи мечта с какво иска да се занимава в бъдеще. Има много умни и способни дечица. Те не завиждат, а се гордеят с успехите на другите. Когато някой е успял, се надпреварваха да го хвалят пред нас, да разказват какво е направил и как е успял. Като ги слушахме, възникна идеята, че най-ценната помощ би била да им осигурим добро образование в Германия”, каза д-р Алексиев. Той допълни, че обсъждат и идеята и да им организират почивка в Германия.

Когато той се връща в Хамбург, ангажира по-голямата си дъщеря Виржиния да проучи фондациите, тъй като тя от години работи като организатор на обмен на студенти. Идеята е да осигурят стипендии не само за висши, но и за средни училища.

 

Още една спасена душа

 

В приюта в Нови хан групата се запознава с момче на име Коко. Детето учи в испанското училище в София. Заради успехите му той е възнаграден с компютър от отеца. Коко живее с майка си и баба си в една малка стаичка. Когато Светлана Стоева разбира това в интервюто, говори с отец Григорий и той се разпорежда веднага семейството на Коко са получи още една стая.

Отец Григорий е много въодушевен от идеята за стипендиите в Германия: “Образованието на тези деца е водещо за тяхното бъдеще. Ще бъде голям стимул не само за тези, които отиват, но и за другите – че който се учи добре, ще продължи в Германия”.

“Някои хора веднага коментираха, че тези деца няма да се върнат обратно в България, а отец Григорий каза: “Ако едно дете си намери по този начин пътя, да е живо и здраво. Това е една спасена душа!”, сподели д-р Алексиев.

 

Да си баща на стотици хора в безпътица

 

Групата успява да се срещне с отец Иван в един от последните дни на лечението му във Военно-медицинска академия, където го прехвърлят от пловдивската Университетска болница.

“Отец Иван ни посрещна седнал. Опитвах се да го кандардисам да си легне малко, да си почине, обаче той въобще не даваше и дума да се изкаже, викаше: “Абе аз ще ти кажа кога искам да си легна”, - смее се д-р Алексиев. - Беше много ведър и сладкодумен, разказваше ни истории и случки с децата, зареди ни всичките с неговата енергия, с неговото ведро настроение и оптимизъм.”

На 30 октомври отец Иван е изписан и е в Нови хан, вече се опитва да става с патериците, не го сдържа на едно място, пък и трябва да раздвижва крака, съобщи синът му.

“Тая любов и загриженост на хората ще го вдигне по-бързо на крака, дай, Боже. Те хората веднага почнаха да идват при него в стаята, да му пожелаят оздравяване. Във ВМА беше в една стерилна обстановка, чисто, с маски влизахме при него, но сега малко ме притеснява покрай вирусите да не се разболее с този отслабнал имунитет. Но той като чуе, че са дошли дарители, вика: “Не-не, веднага да дойдат да ги видя, да си стиснем ръцете и лично да им благодаря!”, сподели отец Григорий.

 

… А потокът от дарители не спира

 

Германците са много впечатлени и от това, че цял ден в приюта в Нови хан пристигат хора с дарения. “Първият ни ден съвпадна с най-голямата виелица и лапавица, и не прекъсваше потокът от хора. Цели коли, натоварени с дарения. Докато бяхме там и снимахме, постоянно пред входа имаше спряла кола и разтоварваха брашно, олио, макарони, ябълки – всякакви трайни продукти. Даже едно семейство беше дошло чак от Варна във виелицата, с едно комби, пълно с дарения. Тръгнали сутринта, пътували 12 часа по заснежените пътища и вечерта бяха щастливи да помогнат на децата. За нас беше много трогващо”, сподели докторът.

Отец Григорий съобщи, че Александровска болница е направила голямо дарение от дърва за отопление на приюта. В момента имат нужда най-вече от средства за храна и за гориво – дърва или въглища. Набавили са около 60 на сто от необходимото количество за зимата, трябват им още около 100 кубика дърва.

Сметките за дарения за приюта са публикувани на фейсбук страницата “Да подкрепим отец Иван от Нови хан в благородната му мисия", можете да ги видите ТУК.