В град Ситка, в южната част на Аляска, се разгоря конфликт заради паметника на руския търговец от XIХ век Александър Баранов, пише швейцарският вестник Neue Zürcher Zeitung. Според автора на статията Роберт Киндлер активисти от коренното население искат статуята да бъде махната от центъра на града, тъй като не намират нищо общо между Баранов и собствената им история, а и този човек не заслужава тяхното уважение.

В началото на XIX век Баранов е бил главен представител на руската колониална власт на американския континент. Местните племена го смятат за олицетворение на разрухата, на която е подложена тяхната култура, а и го обвиняват за смъртта на много жители на Аляска.

Споровете за този монумент текат от много години, но сега заради движението "Животът на чернокожите има значение" (Black Lives Matter) и заради започналите дебати около някои паметници на исторически личности конфликтът отново се изостря.

Местните историци твърдят, че Баранов като главен представител на царска Русия в Аляска в най-пълна степен олицетворявал стремежа на империята да контролира „руската Америка”. При това Русия преследвала собствените си икономически интереси и била безжалостна към природните ресурси в своята колония. От коренните народи – алеути и тлинкити – руснаците искали само пълно подчинение и плащане на данъци.
Последствията от подобна политика били печални както за природата, така и за жителите от региона.

Пътешественикът и изследовател Георг Хайнрих фон Лангсдорф описал положението на Алеутските острови в началото на XIX век така:

"В други страни, където съм виждал чернокожи роби, робовладелците се грижат за тяхното здраве и живот, защото те струват скъпо. Тук случаят е съвсем друг. Завладените и поробени алеути се хранят зле, облечени са зле и животът им всекидневно е изложен на опасност. Отнето им е всичко. Могат да се видят полуживи старци, жени и деца, а почти всички работоспособни алеути са изпратени да ловят видри и не могат да бъдат със семействата си."

Претенциите си на собственици руснаците подкрепяли с жестокост и насилие.

Идеята за премахване на паметника има и противници. Те твърдят, че действията на Баранов са били продиктувани от особеностите на онези времена, че той не е бил враг на коренното население и е внесъл значителни подобрения и модернизации в региона. Главната му заслуга е във факта, че през 1799 г. именно той основава днешния град Ситка, наречен тогава Ново Архангелск.

В момента в Ситка спорят дали паметникът трябва да бъде преместен някъде далеч от центъра на града, или да бъде прибран в склада на местния музей. В спора обаче се опитват да се намесят руските власти. Няколко пъти руската държава отправя официални послания, свеждащи се до едно: премахването на паметника е недопустимо за Русия.

Членът на Съвета на Руската федерация Андрей Климов заяви, че решенията за паметниците, свързани с руската история и руските герои, независимо къде по света се намират, трябва да се вземат от Русия. Историци, телевизионни водещи и политически лидери използват случая в Ситка, за да създадат специално отношение към протестите, свързани с расизма в САЩ. Най-сериозното внушение е, че Русия е остров на стабилността в сравнение с американската държава. Случаят с паметника на Баранов става повод да се втвърди руската позиция, както обикновено постъпват империите, заявява колумнистът Роберт Киндлер.

"Площад Славейков"