Article_top

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Декор на филм? Да, но съвсем истински декор - без никаква художествена намеса. 

Тиклите на покривите, позеленени от мъх и приютили поне два века история, просторните чардаци, посрещали и изпращали поколения, алафрангите по фасадите - къде вече само загатнати под пластовете време върху варта, къде прясно реставрирани, редените дувари от камък и плевните от плет и кал сами разказват истории. Достатъчно е само да се докоснете до тях. Щом вдигнете поглед - над селото в далечината бди Марагидик - един от най-красивите върхове на Средна Стара планина. 

Мястото е Старо Стефаново. Старото му име е Вратца, като се смята за едно от най-старите населени места в региона. Под други имена селото се споменава в османски източници от началото на  XVI век. По време на Османската империя е имало и по-специален статут, защото жителите му са били натоварени от властите да пазят планинските проходи, имали са право да владеят наследствените си земи, били са освободени от част от феодалната рента заради службата си, разказва историята. 

Намира се на 20-ина километра южно от Ловеч, на същите километри от Троян, на час и половина по магистрала "Хемус" от София и само на 5 км от град Априлци и други традиционни туристически дестинации като Троянския манастир и Орешака. 

Тук обаче духът на Възраждането си е жив и непокътнат. Селото е архитектурен резерват със своите близо 100 стари къщи, с каменната кръстокуполна трикорабна базилика "Рождество на Пресвета Богородица" - образец на църковната архитектура от XIX век и вдигната в имота на Иванаки Йонков–Кюркчията. Революционерът, един от ръководителите и участниците във Велчовата завера, е роден в селото.

Храмът е строен от майстор Генчо Кънев, който е сред учениците на Кольо Фичето. В двора на църквата и до днес е сградата на едно от първите училища в Ловешко, макар и отдавна да не функционира. Има и експонат от Втората световна война - запазено оръдие. Празникът на храма и на селото е на 8 септември.

През селцето тече приток река Видима. Над него е и друга забележителност и старина - каменното Попово мостче. Отвъд него по течението на реката обаче се намира местенце, което няма как да откриете в туристическите гидове - изворът Попов кладенец. Дотам се стига през гората, след 20-ина минути ходене, напълно безопасно. И магическо - растителността, рекичката, тясната пътека и вековните дървета дотолкова изглеждат като извадени от приказка, че като нищо може да ви се привиди горска фея иззад някой храст. През извора пък можете лесно са стигнете до поляните над селото и да го видите отвисоко, като по-високо отсреща ще е само Балканът. 

И ако преди години в Старо Стефаново можеше човек да се разходи, но не и да отседне, днес вече има същи за гости, запазили духа на времето два века назад. И местни гозби ще ви сготвят. 

А като казахме, че е декор на филм - вярно е. Тук са снимани българските филми "История на влакното" - 60-те години; "Антракт" с Петър Слабаков 1987 г.; "Юдино желязо", "Панчо и талъсъмите", "Кладеницът", "Хайка за вълци", "Отвъд чертата", "На границата" и др.

Местна забележителност е и малкият параклис „Света Троица“, някога сгушен до дънера на 1300-годишен дъб. Дървото вече го няма, но параклисът си е тук.

А още от пътя на влизане в резервата ще срещнете селската чешма, дар на селото от местния управител преди Освобождението хаджи Ибрям, построена от ловешкия майстор Марин Христов през 1830 г. 

Още за архитектурния резерват можете на видите тук.

 

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Декор на филм? Да, но съвсем истински декор - без никаква художествена намеса. 

Тиклите на покривите, позеленени от мъх и приютили поне два века история, просторните чардаци, посрещали и изпращали поколения, алафрангите по фасадите - къде вече само загатнати под пластовете време върху варта, къде прясно реставрирани, редените дувари от камък и плевните от плет и кал сами разказват истории. Достатъчно е само да се докоснете до тях. Щом вдигнете поглед - над селото в далечината бди Марагидик - един от най-красивите върхове на Средна Стара планина. 

Мястото е Старо Стефаново. Старото му име е Вратца, като се смята за едно от най-старите населени места в региона. Под други имена селото се споменава в османски източници от началото на  XVI век. По време на Османската империя е имало и по-специален статут, защото жителите му са били натоварени от властите да пазят планинските проходи, имали са право да владеят наследствените си земи, били са освободени от част от феодалната рента заради службата си, разказва историята. 

Намира се на 20-ина километра южно от Ловеч, на същите километри от Троян, на час и половина по магистрала "Хемус" от София и само на 5 км от град Априлци и други традиционни туристически дестинации като Троянския манастир и Орешака. 

Тук обаче духът на Възраждането си е жив и непокътнат. Селото е архитектурен резерват със своите близо 100 стари къщи, с каменната кръстокуполна трикорабна базилика "Рождество на Пресвета Богородица" - образец на църковната архитектура от XIX век и вдигната в имота на Иванаки Йонков–Кюркчията. Революционерът, един от ръководителите и участниците във Велчовата завера, е роден в селото.

Храмът е строен от майстор Генчо Кънев, който е сред учениците на Кольо Фичето. В двора на църквата и до днес е сградата на едно от първите училища в Ловешко, макар и отдавна да не функционира. Има и експонат от Втората световна война - запазено оръдие. Празникът на храма и на селото е на 8 септември.

През селцето тече приток река Видима. Над него е и друга забележителност и старина - каменното Попово мостче. Отвъд него по течението на реката обаче се намира местенце, което няма как да откриете в туристическите гидове - изворът Попов кладенец. Дотам се стига през гората, след 20-ина минути ходене, напълно безопасно. И магическо - растителността, рекичката, тясната пътека и вековните дървета дотолкова изглеждат като извадени от приказка, че като нищо може да ви се привиди горска фея иззад някой храст. През извора пък можете лесно са стигнете до поляните над селото и да го видите отвисоко, като по-високо отсреща ще е само Балканът. 

И ако преди години в Старо Стефаново можеше човек да се разходи, но не и да отседне, днес вече има същи за гости, запазили духа на времето два века назад. И местни гозби ще ви сготвят. 

А като казахме, че е декор на филм - вярно е. Тук са снимани българските филми "История на влакното" - 60-те години; "Антракт" с Петър Слабаков 1987 г.; "Юдино желязо", "Панчо и талъсъмите", "Кладеницът", "Хайка за вълци", "Отвъд чертата", "На границата" и др.

Местна забележителност е и малкият параклис „Света Троица“, някога сгушен до дънера на 1300-годишен дъб. Дървото вече го няма, но параклисът си е тук.

А още от пътя на влизане в резервата ще срещнете селската чешма, дар на селото от местния управител преди Освобождението хаджи Ибрям, построена от ловешкия майстор Марин Христов през 1830 г. 

Още за архитектурния резерват можете на видите тук.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията