На 9 юни 1979 г. американският художник концептуалист Майкъл Ашер демонтира статуя на Джордж Вашингтон от центъра на Чикаго и я излага в сградата на музея. Акцията му е посрещната с бурно неодобрение. Идеята, с която прави това, е да покаже колко нелепа е тя, зеленясала, свалена от постамента си.
Ашер демонтира статуята на единия от "Бащите на нацията" и я поставя в неестествена среда, в една от музейните стаи. Въпреки неодобрението и недоволството.
Съдбата на статуята е интересна — свалена от постамента, поставена в нетипична среда, тя губи своето въздействие. Никой повече не я приема за красива. Става ясно, че статуята е само и единствено политически символ, заради което, след продължителен престой в офиса на кмета, тя повече никога не се връща на площада.
Този похват се нарича "Институционална критика", като под "институция" творците приемат обект, действащ, съчетавайки идеология и власт.
Да се върнем в България.
Примерът с Ашер е показателен поне за две неща: Как демократичните общества се отнасят към "институциите" в изкуството — комбинациите между идеология и власт, които имат за цел да естетизират (окрасивят, одухотворят) облечената във власт личност или, какъвто е случаят с тоталитарното изкуство, господстващия режим.
Груб пример за естетизация на режимите е фашизмът и идеята за "красивата" арийска раса.
Сред най-ярките "институции" в България безспорно са Паметникът на Съветската армия, Альоша, композицията на "Позитано" 20.
Акцията, при която тази композиция бе оцветена в розово и лилаво, демонстрира по безспорен начин, че тя се намира изцяло в политическото поле. Символичните средства - цветният паралел между розовия съветски танк и лилавия среден пръст за президента комунист, реализирани от чешкия художник Давид Черни, разкриха политическия характер на фигурите пред централата на социалистите.
Последвалият арест и периода до повдигане на обвинения за двама от шестимата задържани поддържаше акцията между физическото поле на евентуално приложимите материални закони и символичното поле на абстрактните жестове.
Цветните фигури пред централата на БСП, бивш Дом на борците против фашизма и капитализма, подложени на институционална критика, напуснаха естетическото поле и за часовете, в които бяха цветни, загубиха своя "хуманно-героичен" образ, разкривайки своята иституционална "идеологическо-властова" същност.
С това акцията "Позитано 20" повдигна най-малкото следните важни, нерешени обществени теми: социалистическото "творчество" под принуда и козметичното прикриване на етическите дефицити на тоталитарния комунистически режим чрез неговата естетизация, до степен той да изглежда хуманен, красив, величествен и героически.
Подобен род естетизация на Злото чрез медията на изкуството води до сериозни обществени проблеми — често, до войни. Затова дадох примера с "красивата арийска раса" по-горе.
Така символичната акция "Позитано 20” постави въпросната композиция отново на мястото й - в политическото поле, където социалистическото тоталитарно изкуство се опитваше с методите на принудата и заплахата за твореца да естетизира режима, скривайки неетичната му същност.
Естетизирайки Злото, тоталитарният режим си придаваше лъжовни “хуманно-героични" измерения.
Така се стигна до Софийския районен съд и неговото решение от 31 октомври т.г.
Решението на съдия Мирослава Тодорова върна нещата по места им. Акцията "Позитано 20" бе безспорно призната за политическа, която чрез своите символи — цветове и образи, подсилени от медията на думите "БКП ПОЗОР" и "емблематичния въпрос КОЙ", отмести лъжовния ореол на тоталитарно изкуство като естетизиращ фактор и за пореден път (след "В крак с времето", "България се извинява" и "Украинския войник" на Паметника на Съветската армия) повдигна етическия въпрос за злото на комунистическия режим.
Принуждаващите усилия и репресивен характер на писаните и неписани материални норми на тоталитарния режим са преодолени с решението на съда, а етическия дефицит на комунистическия режим бе разкрит и с методите на "институционалната критика".
Акцията “Позитано 20” не бива да бъде вадена от нейното символическо поле на обществено-политическите послания, защото това е равносилно на опита на тоталитарния режим и неговите преки наследници днес, да употребят изкуството с цел да решат етическите си дефицити с естетизиращите средства на скулптурата, живописта, поезията, прозата, музиката или киното.
Другия сериозен проблем, решен от съда, е опитът държавната репресия да бъде употребена като арбитър при политически спорове, вземайки страна. Това е недопустимо дори ако е на страната на значително по-голяма обществена група. Така, според мотивите на съда, диспутът се изостря до крайност, без да се реши.
Струва си да се споменат и някои от основни моменти в мотивите на съда, сред които и фактът, че прокуратурата повдига избирателно обвинение, без да го е доказала. Въпреки това, повдига обвинение и излага обвинителна теза, докато самият съд разграничава между допустимо и основателно обвинение и отчита факта, че по делото са изложени косвени доказателства, на база на които е направено “неизбежно” заключение. Факт, който кореспондира с една от защитните тези за политически мотивирано обвинение.
Важно е да се отбележи и, че съдът прие политическия характер на акцията за несъмнен, а дилемата дали авторите са художници или хулигани — за въпрос без правно значение.
Дори доминиращата обществена нагласа, според съда, е без значение, а политическото мнение не може да е грубо неуважение. То има за цел да привлече общественото внимание, дори когато предизвиква смут или възмущение.
Недопустими са действия, застрашаващи обществената сигурност — това е валидно правно съображение, а не чувството за благоприличие.
Без да дава естетическа оценка на акцията, съдът я призна за политически протест.
Без претенции за високо изкуство, акцията определено, потвърдено и от съда, е акт на "институционална критика".
Открит, повдигнат и от самата акция остава въпроса с избирателното, политически повдигнатото обвинение, опитващо се да върне "естетическото" значение на "институцията Партизани", намираща се пред сградата на АБПФК*...
---
* Активни борци против фашизма и капитализма
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни