Близо 2 трилиона евро. Толкова се договориха да разпределят европейските лидери през следващите седем години между държавите членки. Част от парите - по многогодишната финансова рамка, други - през новия инструмент от Фонда за възстановяване. България ще получи почти 30 млрд. евро - огромна сума, която може да промени завинаги българската икономика. А може и да направи някои богати хора още по-богати. Клуб Z потърси мнението на финансиста Никола Янков, за да ни каже - можем ли да използваме финансирането за промяна, или това е поредната порция раздадени нахалост пари. Цялото интервю ще може да видите в новия септемврийски брой на списание Клуб Z. Сега ви представяме част от него  - по актуалните към днешния ден политически и икономически въпроси. 

Говорим си за Европа и нашето бъдеще в блока. Преди няколко седмици стана ясно, че България вече е приета в т.нар. чакалня на еврозоната. Вие сте един от големите привърженици на идеята да се присъединим към общата валута. Какво казвате на противниците? Те твърдят, че не е сега моментът? 

- Не, не е сега моментът да влезем. Моментът беше преди 10 години, само че ние го проспахме и по необясними за обществото причини се забавихме адски много. 13 години не стигнаха на държавата, за да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Това е страмота. Нямаше абсолютно никаква причина да не се случи освен мърлявщина, незаинтересованост, недалновидност и икономически интереси, наши върешни, които имаха обратен знак, тоест държавата да си стои извън тази група. Защото икономическата и политическата интеграция в сърцето на Европа означава различна България. 

Ако София не се интегрира икономически и политически - къде отиваме? Никой друг не ни чака и не ни иска. А, честно казано, и ние не искаме никой друг.  Ще станем васална държава на Русия или на Турция ли? Каква е идеята на хората, които пропагандират обратните тези? Няма как да се интегрираме в Европа, ако не сме част от еврозоната. Обратната теза е абсурд. Колкото по-бързо завърши политическата и икономическа интеграция на страната ни в ЕС, толкова по-добре и по-сигурно ще живее следващото поколение българи. Тези, които са по площадите днес.

Вашата прогноза - колко време ще ни трябва, за да станем фактически член на клуба на богатите?

- Това ще бъде политическо решение. При всички положения ще престоим две години, това е минимумът според правилата. Този срок се определя с конкретна цел - да се види стабилността на националната валута спрямо еврото. Тоест на всички държави, които са били в чакалнята, е определен коридор, в който валутата трябва да стои по време на този минимален двугодишен срок. Ако валутата излезе от този коридор, националната банка и ЕЦБ имат задължение да интервенират и да поддържат валутата в тези граници. Ако курсът въпреки интервенциите не се задържи или спекулативната атака срещу валутата е достатъчно силна и тя трайно излезе от рамките, тогава това е доказателство, че държавата не е готова да се присъедини към еврозоната.

Ние нямаме такъв проблем, ние сме във валутен борд вече повече от  20 години. Курсът е стабилен и няма прогнози за отмяна на валутния борд. Българският лев е преобезпечен с достатъчно количество твърда валута и няма проблем от тази гледна точка. Ако погледнем технически, ние трябва да престоим минималното време. Ако има политическо решение, можем да влезем на третата година. Но - както не сме в Шенген толкова години, така според мен няма сме и в еврозоната скоро. Причините не са икономически и няма да имат нищо общо с критериите от Маастрихт, те ще са политически. Върховенство на закона, политическа стабилност, корупция във властта, както и общо социално-икономическо развитие - образование, доходи, конкуренция. Никой не иска да приема бедния роднина вкъщи. Или най-малкото човек, който не иска или не е готов сам да си помогне. 

Нашата държава обаче като че има странна идея за развитието на своята икономика. През последните месеци на последното правителство "Борисов" говорим за държавни бензиностанции, за огромни ВиК холдинги, за национализации... Отива ли дясното правителсто на Борисов към държавно центрирана икономика? 

- Това е достойно за съжаление. Тази година беше една много трудна година за господин Борисов. Икономическата политика на правителството се обърна на 180 градуса, ако е имала някаква посока преди това все пак. Вече се говори за  харчове на огромни за страната ни пари без оглед на резултата от тези харчове, говори се за създаването на държавни компании, за намесата в сектори, където има много частни инвеститори, и то със странните аргументи, че пазарът не работел там. Има си КЗК за тази цел. Държавата трябва да е регулатор. А се оказа, че постепенно през годините регулаторите бяха блокирани или убити. Започвайки от финансовите регулатори - БНБ и КФН са изрично споменати в „пътната карта“ на България към еврозоната, минавайки през икономическите като ДКЕВР, КЗК и КЗП - тези важни органи не могат да формулират политики и да осигурят на гражданите и фирмите пазарна среда, да гарантират справедливост, равнопоставеност, прозрачност и конкуренция. 

Вместо това правителството се опитва да запълни тази празнота със странни инициативи от 80-те години на миналия век. Разрушава се добре работещата данъчна система на страната. На преден план излиза популизмът като основен икономически аргумент. Това е абсурд, няма как по друг начин да го коментираме. Аз много се надявам тези обявени проекти да не се случат. Идват избори, дано да дойдат хора, които имат съвсем различни виждания за икономическата политика на България през 2021 г.

Страната се тресе от протести. Борисов обаче казва, че тежката икономическа ситуация предстои и ако правителството падне, ще настане истински икономически ад. Имат ли нужда компаниите от това правителство? 

- Има определена категория бизнеси, които няма да се оправят без това правителство. Те не са малко. Това са бизнесите, които са закачени за обществените поръчки и за държавните харчове. Те нямат друг бизнес модел - оцеляват и просперират само покрай обществените пари, нашите пари, които получават от държавата, или по-конкретно покрай тези пари, които се администрират от правителството  и от хората, които контролират финансите на държавата. 

При смяна на правителството тези хора няма да преживеят добре зимата. Ако г-н Борисов визира тях - сигурно е прав. 

Всички останали обаче няма да имат проблеми. Хора, които имат пазарен модел на поведение, които не разчитат на обществени средства от държавния бюджет, на партийно или политически контролирани пари - те няма да имат проблем. Най-много да си отдъхнат мъничко, защото има две неща, които пречат на бизнеса.

Първо - липсата на усещане за свобода и усещането, че всеки момент може някой да ти чукне на вратата и да ти вземе бизнеса, защото си го е харесал. Или да го затвори, защото не харесва собствениците или разчиства терен за конкурент. Използвайки държавни органи за целта. За съжаление имаме вече такива публично известни примери.

Второ - несигурността какво се случва с икономическата политика на правителството. В краткосрочен и в дългосрочен план. Какви ще са данъците – ДДС, данък печалба, осигуровки? Каква ще е макрорамката – държавен дълг, дефицит, разходи, инвестиции? Как ще се гарантира енергийната сигурност на страната? Политиката в областта на екологията? Държавна намеса в определни сектори? Приватизация на остатъчни държавни дялове? Концесиониране на публична инфраструктура? Каква ще е минималната заплата? Политика за привличане на чужди инвеститори? Електронно управление? Какви ще са хората, които ще определят  тези политики? Това е общо усещане за неизвестност и несигурност. А несигурността в бизнеса значи само едно нещо – риск.

Първото и второто ще се променят, ако има избори и нови лица, които да определят икономическата политика през следващите месеци и години. Това няма да е трагедия освен за тези, които разчитат на конкретни лица от днешния ден за своите бизнеси.