През 2018 г. се проведе ключов избор в съдебната власт – за председател на Софийския градски съд (СГС).

Волята на съдиите да бъде избран номинираният с голямо мнозинство кандидат от същия съд Евгени Георгиев не бе зачетена. Мнозинството в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) предпочете близкия  до ДПС фаворит Алексей Трифонов, без да изложи отчетливи и разбираеми мотиви пред обществото.

Миналата седмица Върховният административен съд (ВАС) постанови, че изборът на Алексей Трифонов за председател на СГС е валиден, а ВАС не е компетентен да се произнася по основния спорен проблем в избора – български гражданин ли е Алексей Трифонов. Извън този въпрос обаче, делото повдигна още няколко, които ще разгледаме по-долу.

1. Има ли реално съдийско самоуправление и достатъчни ли са гаранциите за прилагането му

Този въпрос е поставен и в жалбата срещу решението на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) за избор на председател на СГС. В мотивите към законопроекта на Министерски съвет за изменение на Закона за съдебната власт от 2016 г. изрично е посочено, че една от целите му е въвеждане на съдийско самоуправление като гаранция за независимостта на съда. Основно средство за постигане на тази цел е значителното разширяване на правомощията на общите събрания (ОС) на съдиите, които вече включват номинирането на кандидат за председател на съответния съд и изразяването на подкрепа за точно определен кандидат. В случая, въпреки че съдия Евгени Георгиев е номиниран от ОС на СГС и има два пъти по-голяма подкрепа от колегите си, СК на ВСС избра съдия Алексей Трифонов. ВАС прие, че това е законно, макар мотивите на СК на ВСС да са съвсем общи (ако приемем, че такива въобще има),а някои от членовете на СК на ВСС тълкуват превратно част от фактите.

Проблемите в избора на състава на ВСС и възможността за нерегламентирано влияние, вследствие от това, са ясни от години и са обект на критика както у нас, така и от международни организации. За избор на председател на съд са необходими осем гласа в съдийската колегия, за което са достатъчни шестте гласа на членовете, избрани от парламента, и двата гласа на председателите на двете върховни съдилища(които отново се избират от ВСС, а не от съдиите). Има ли тогава реално съдийско самоуправление, след като то може толкова лесно да бъде преодоляно от политическа квота в СК на ВСС? Не са ли необходими по-сериозни гаранции за съдийското самоуправление? Тези въпроси не получиха отговор. 

2. Безпристрастни ли са членовете на СК на ВСС, които са заявявали неистински обстоятелства по отношение на кандидат за председател на съд или пък са подканяли съдия да се кандидатира за председател на съд

В решението си ВАС приема, че член на СК на ВСС е безпристрастен, дори той да е изнесъл неистинска информация за кандидат за председател на съд, която е могла да повлияе на решението на останалите членове на колегията. Нещо повече, ВАС също приема, че член на СК на ВСС е безпристрастен и когато е подканил един от двама кандидати да участва в избор за председател на съд. А това подканване е равнозначно на номиниране на кандидата, а членовете на ВСС нямат право да номинират председатели на съдилища и това действие е един вид предоставяне на гаранция за сигурен избор. Така ли е?

3. Независими и безпристрастни ли са съдиите, командировани в Шесто отделение на ВАС

Шесто отделение на ВАС разглежда делата, образувани по жалби срещу решения на СК на ВСС, включително и такива за кариерното израстване на съдии и налагането на дисциплинарни наказания. В първоначалния състав, определен да разгледа делото, участва съдия Юлия Тодорова. Към този момент тя е командирована в съда от председателя на ВАС, който е участвал във вземането на обжалваното решение. Също така съдия Юлия Тодорова е допусната до участие в конкурс за съдия във ВАС, който се провеждаше от СК на ВСС. Тя се отведе от разглеждането на делото, след като жалбоподателят поиска това, но при вече извършени процесуални действия по делото.

Практиката съдии, командировани във ВАС да правораздават в неговото Шесто отделение крие сериозни рискове. Това е така, тъй като зависи от председателя на ВАС, който пък участва във вземането на обжалваните решения на СК на ВСС, подлежащи на разглеждане от командирования съдия.

Не поставя ли под съмнение независимостта и безпристрастността на командирования съдия зависимостта на личното му добруване от решението на един човек, дори той да е добросъвестен председател на ВАС? И този въпрос не получи отговор.

4. Независими и безпристрастни ли са съдиите от ВАС, които са включени в състав за разглеждане на дело чрез еднолична заповед на председател на отделение

След като съдия Юлия Тодорова се отвежда от разглеждането на делото, чрез еднолично решение, тогавашният председател на Шесто отделение на ВАС съдия Милка Панчева определя за член на състава съдия Наталия Марчева. По делото няма данни съдия Марчева да е избрана на случаен принцип. Какви критерии е приложила съдия Панчева при избора на съдия Марчева не става ясно от заповедта за определянето на съдия Марчева за член на състава. Гарантирано ли е тогава правото на независим и безпристрастен съд, когато един от тримата членове на състава не е избран на случаен принцип, а по неясни критерии, които не са предварително обявени? И този въпрос не получи отговор.

5. Подлежи ли на спиране изпълнението на решение на СК на ВСС, чието предварително изпълнение е допуснато от ВАС

По искане на СК на ВСС Върховния административен съд допусна предварително изпълнение на решението ú за избор на председател на СГС, с което на практика Трифонов встъпи в длъжност като председател на съда. При разглеждането на делото са събрани доказателства, от които е видно как в регистрите за гражданско състояние липсва информация родителите на съдия Трифонов да са подали съвместна молба за избор на българско гражданство за него в едногодишен срок от раждането му, каквото е било изискването за неговия случай, а наличието на само българско гражданство е основно изискване за съдиите. Въпреки това ВАС отказа да спре предварителното изпълнение, защото то е допуснато от съд. Така се стига до следното - съд може да спира предварително изпълнение, допуснато по силата на закона, т.е. от самия законодател. Съд може да спира предварително изпълнение, допуснато от административен орган. Съд обаче, не може да спира предварително изпълнение, допуснато от съд. Парадоксално ли е подобно разрешение?

В заключение

Поставените въпроси следва да получат своя отговор, за да не бъдат съдебните решения, пък били те постановени и от върховно съдилище, утвърждаващи беззаконието. Как иначе българските граждани ще имат доверие и ще изпълняват решенията на българските съдилища?

Институт за пазарна икономика