Article_top

Клуб Z

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Берлинската стена отново ще пресече германската столица от 7 до 9 ноември. Този път зидът няма да е от железобетон, а от светлина. В 19 ч на 9 ноември към небето ще се понесат 8000 бели балона. В този знаменателен час, когато преди 25 години вестта за рухването на Стената обиколи света, сега край Бранденбургската врата Държавният симфоничен оркестър ще изпълни “Ода на радостта” от 9-ата симфония на Бетовен.

Инсталацията “Стена на светлината” е идеен проект на братята Кристофър и Марк Баудер. Внушителните светещи бели балони вече се монтират върху пилони с лампи. Те се разполагат в Берлин, цялата инсталация ще е готова на 7-ми т. м. 
“Светещата стена” е с обща дължина от 15 км.

Берлинската стена се разпростираше на 156,4 км, от които 44 км пресичаха сърцето на Берлин, останалите 112,4 км опасваха западната част на града откъм територията на ГДР. Сегашната инсталация от 15 км маркира най-болезнените места на разделението, траело 28 години – от 13 август 1961 г. до 9 ноември 1989 г. “Светещата стена” тръгва от известната ул. “Борнхолмер”, където навремето беше строго охраняван граничен пункт. Точно там преди 25 години беше вдигната бариерата и хиляди разплакани от щастие граждани на ГДР преминаха свободно към Западен Берлин.

Светлинният отсек продължава към ул. “Бернауер”. Това беше улица трагедия. При издигането на Берлинската стена съседите от двете й страни – семейства, роднини и приятели, се оказаха разделени за десетилетия. Прозорците на сградите от източната страна бяха зазидани. Точно на това място сега е Мемориалът на Берлинската стена, там тя е запазена в оригиналия си вид в продъжение на 1,5 км. Целият уникален музей  заема площ от 50 декара.  Комплексът включва и подобаваща експозиция на закрито, която проследява историята на Стената и на разделението. Входът е свободен.

От ул. “Бернауер” инсталацията продължава към Райхстага (границата минаваше точно покрай източната му страна), преминава през Бранденбургската врата, продължава до Чек поинт Чарли (разделителната линия между съветския и американския сектор) и завършва при Ийст сайт гелъри. Там са запазени 1316 м от Берлинската стена. През пролетта на 1990 г. 118 майстори на графитите от 21 държави я превърнаха в произведение на изкуството.

Стената пред Бранденбургската врата.

Точно в 19 ч в неделя всички балони ще полетят към небето под звуците на “Ода на радостта”.

На този ден Германия ще отбележи едно от най-знаменателните си исторически събития – 25 години от падането на Берлинската стена – по мирен път, без нито един изстрел. 9 ноември 1989 г. сложи началото на края на ГДР и отвори пътя към обединението на страната. То стана факт почти година по-късно - на 3 октомври 1990 г.

Тогава канцлерът обединител Хелмут Кол обеща “процъфтяващи пейзажи” в новите федерални провинции (бившата ГДР).
За смахнат беше обявен видният американски икономист Робърт Бароу, който през 1991 г. написа в “Уолстрийт джърнъл”: “През следващите 15 години Изтокът ще достигне до максимум 50 на сто от доходите на населението на Западна Германия. За пълното изравняване на жизнения стандарт ще са необходими 70 години.”
Дали ще са нужни още десетилетия, никой не може да каже. Сигурното е, че след 25 години разделението по икономически принцип все още е факт.

Надниците в новите федерални провинции са средно с 28 на сто по-ниски от тези в западните – при една и съща квалификация и положен труд.  Необяснимо, ако не и скандално е, че ако западногермански специалист работи на територията на бившата ГДР, неговото заплащане е по-високо от това на колегата му източногерманец.

Ето и някои примери на заплащане на Запад и на Изток според сатистиката от 2013 г.:

- лекар: 6757 евро на Запад срещу 5637 евро на Изток
- архитект: 3609 евро срещу 3000 евро
- адвокат: 5568 евро срещу 4648 евро
- медицинска сестра: 2938 евро срещу 2453 евро

Почти няма предприятие, институт или болница в източните провинции, където шеф да е от бившата ГДР, всички са пришълци от Запада. Дори директорът на Мемориала на Берлинската стена Аксел Клаусмайер е западногерманец.

Несправедливите различия гнетят.

Въпреки всичко рухването на Берлинската стена е знаменателно събитие, довело до обедението на Германия, а впоследствие и на Европа.

 
8000 бели балона се издигат на мястото на Берлинската стена. Снимки БГНЕС

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Берлинската стена отново ще пресече германската столица от 7 до 9 ноември. Този път зидът няма да е от железобетон, а от светлина. В 19 ч на 9 ноември към небето ще се понесат 8000 бели балона. В този знаменателен час, когато преди 25 години вестта за рухването на Стената обиколи света, сега край Бранденбургската врата Държавният симфоничен оркестър ще изпълни “Ода на радостта” от 9-ата симфония на Бетовен.

Инсталацията “Стена на светлината” е идеен проект на братята Кристофър и Марк Баудер. Внушителните светещи бели балони вече се монтират върху пилони с лампи. Те се разполагат в Берлин, цялата инсталация ще е готова на 7-ми т. м. 
“Светещата стена” е с обща дължина от 15 км.

Берлинската стена се разпростираше на 156,4 км, от които 44 км пресичаха сърцето на Берлин, останалите 112,4 км опасваха западната част на града откъм територията на ГДР. Сегашната инсталация от 15 км маркира най-болезнените места на разделението, траело 28 години – от 13 август 1961 г. до 9 ноември 1989 г. “Светещата стена” тръгва от известната ул. “Борнхолмер”, където навремето беше строго охраняван граничен пункт. Точно там преди 25 години беше вдигната бариерата и хиляди разплакани от щастие граждани на ГДР преминаха свободно към Западен Берлин.

Светлинният отсек продължава към ул. “Бернауер”. Това беше улица трагедия. При издигането на Берлинската стена съседите от двете й страни – семейства, роднини и приятели, се оказаха разделени за десетилетия. Прозорците на сградите от източната страна бяха зазидани. Точно на това място сега е Мемориалът на Берлинската стена, там тя е запазена в оригиналия си вид в продъжение на 1,5 км. Целият уникален музей  заема площ от 50 декара.  Комплексът включва и подобаваща експозиция на закрито, която проследява историята на Стената и на разделението. Входът е свободен.

От ул. “Бернауер” инсталацията продължава към Райхстага (границата минаваше точно покрай източната му страна), преминава през Бранденбургската врата, продължава до Чек поинт Чарли (разделителната линия между съветския и американския сектор) и завършва при Ийст сайт гелъри. Там са запазени 1316 м от Берлинската стена. През пролетта на 1990 г. 118 майстори на графитите от 21 държави я превърнаха в произведение на изкуството.

Стената пред Бранденбургската врата.

Точно в 19 ч в неделя всички балони ще полетят към небето под звуците на “Ода на радостта”.

На този ден Германия ще отбележи едно от най-знаменателните си исторически събития – 25 години от падането на Берлинската стена – по мирен път, без нито един изстрел. 9 ноември 1989 г. сложи началото на края на ГДР и отвори пътя към обединението на страната. То стана факт почти година по-късно - на 3 октомври 1990 г.

Тогава канцлерът обединител Хелмут Кол обеща “процъфтяващи пейзажи” в новите федерални провинции (бившата ГДР).
За смахнат беше обявен видният американски икономист Робърт Бароу, който през 1991 г. написа в “Уолстрийт джърнъл”: “През следващите 15 години Изтокът ще достигне до максимум 50 на сто от доходите на населението на Западна Германия. За пълното изравняване на жизнения стандарт ще са необходими 70 години.”
Дали ще са нужни още десетилетия, никой не може да каже. Сигурното е, че след 25 години разделението по икономически принцип все още е факт.

Надниците в новите федерални провинции са средно с 28 на сто по-ниски от тези в западните – при една и съща квалификация и положен труд.  Необяснимо, ако не и скандално е, че ако западногермански специалист работи на територията на бившата ГДР, неговото заплащане е по-високо от това на колегата му източногерманец.

Ето и някои примери на заплащане на Запад и на Изток според сатистиката от 2013 г.:

- лекар: 6757 евро на Запад срещу 5637 евро на Изток
- архитект: 3609 евро срещу 3000 евро
- адвокат: 5568 евро срещу 4648 евро
- медицинска сестра: 2938 евро срещу 2453 евро

Почти няма предприятие, институт или болница в източните провинции, където шеф да е от бившата ГДР, всички са пришълци от Запада. Дори директорът на Мемориала на Берлинската стена Аксел Клаусмайер е западногерманец.

Несправедливите различия гнетят.

Въпреки всичко рухването на Берлинската стена е знаменателно събитие, довело до обедението на Германия, а впоследствие и на Европа.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?