При избори сега в парламента ще влязат седем партии. И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред гласуващите. Партията на Слави Трифонов е трета политическа сила. Над два пъти скача подкрепата и за "Демократична България".

62 на сто от българите подкрепят антиправителствените протести.

Това са част от изводите от националното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено от 30  юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи. Теренът е преди анонса на Бойко Борисов за конституционни дебати и няма как да отрази потенциалния ефект.

В открит въпрос ГЕРБ взема 14,5%, или около 800 хиляди потенциални гласове (от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас). БСП е с 13,9%, което значи малко под 800 хиляди гласа. На последните парламентарни избори ГЕРБ събра около 1150 хил. гласа, а БСП – около 950 хиляди. ГЕРБ има преднина и сред твърдо решилите да гласуват.

"Партията на Слави Трифонов действително е основен бенефициент от случващото се в страната – с растяща подкрепа, достигаща сега до 7,9% от избирателите у нас", отбелязват от агенцията. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа.

С 5,7% "Демократична България" отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в коалицията расте „Да, България“.

Новата формация на Мая Манолова е с 2,4%, или условно около 130 хиляди гласа. С 2,3% са и "Обединени патриоти" (с най-видимо присъствие на ВМРО), сегашни коалиционни партньори в управлението. Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа.

"Така формулата за влизане в следващо НС – към този момент – е 5+2", отбелязват от "Галъп интернешънъл", като уточняват, че данните са моментна картина, а не прогноза.

„Воля“ пък е близо до основния „пакет“ с 1,6%.

Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4%, и т.н.

„Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%. Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н. 

Около 6,6 на сто от анкетираните твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“, съответно около 6,6%. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували.

От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на Отровното трио. Представителят на другото крило на протеста Христо Иванов значително подобри доверието си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9 на сто. 

"Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически „звезди“ до този момент", твърдят от агенцията.

Борисов с 20 на сто доверие, Радев с 47 на сто

Доверието у Бойко Борисов е вече 20% - най-ниското ниво за последните няколко години. Недоверието е 68%. Само преди два месеца доверието се движеше около 25%, а недоверието – около 60%.

Така лидерът на ГЕРБ вече е на нивата на доверие, например на Илияна Йотова или на Томислав Дончев. Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие.

Цялото правителство отбелязва спад в доверието – след като се движеше близо около 30%, сега е около 19%. Недоверието пък е преминало над 70% за пръв път от години. Сходна е тенденцията и при парламента – доверието там сега е около 15% при обичайни за последните месеци около 20%. Недоверието е 77%. 

Доверието към личността Румен Радев остава високо – 47%, при недоверие 35%. Доверието в президентската институция като цяло пък като че ли изглежда малко по-застрашено – то се движеше около 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче „ножицата“ тук като че ли се затваря и доверието вече е 47% а недоверието е 39%.

62 на сто подкрепят протестите

62% от анкетираните казват, че подкрепят протестите срещу правителството. 23,7% са на обратната позиция, а останалите се колебаят. 58,9% искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение. Данните показват и обичайната от десетилетия структура на мненията по всички въпроси за властта у нас в края на всеки един мандат, но в същото време сочат и сериозно обществено раздразнение. Свидетелство за последното е, че вече 50% смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34,1% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. 

38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят.

Изследването е проведено между 30 юли и 7 август 2020 г. сред 811 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.