Емил Хърсев е финансист, доктор по икономика, бивш подуправител на БНБ. Бил е в управлението на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и други финансови институции. Доцент е по банково дело в УНСС и собственик на фирмата "Хърсев и Ко". Той е член на Експертния консултативен съвет по проблемите на икономическата група КТБ, в който участват представители на бизнес организации, синдикати и експерти.

- Г-н Хърсев, какъв е вероятният сценарий, по който ще протече процесът по ликвидацията на КТБ, ако бъде отнет лиценза ѝ?

- Всичко ще става по преценка на синдика, така или иначе, това, което трябва да се случи, е много бързо при обявяване на несъстоятелност да се установи списъкът на кредиторите и да се направи общо събрание. Законът за банковата несъстоятелен е абсолютно ясен, той е специален, процедурата при него е по-експедитивна в сравнение с общия ред.

- Кредитите как ще се разделят? Каква е била практиката досега: да се продават заедно или да се групират на отделни категории?

- Започва процедура по осребряване, като всичко зависи как синдиците ще организират процеса. Аз лично бих говорил с всеки един кредитополучател, за да видя каква е възможността и готовността да си обслужва задълженията и тези договорености да се формализират със споразумение. Не е добре да се тръгне с вадене на изпълнителни листи по абсолютно всички кредити, плащане на съдебни такси, след което да се окаже, че този кредитополучател без друго е готов да съдейства.

- А цесиите, които активно се извършват, те няма ли да окажат значение за стойността на активите в процеса на несъстоятелност?

- Незнайно защо всички се обявяват срещу прихващанията или т. нар. цесии, но очевидно целта на цялата операция с фалирането на КТБ беше идеята, че някой ще успее да прибере активите, които са придобити със средства от кредитите.

Наивна и глупава идея, бих казал, защото видяхме от начина на структуриране на кредитната дейност на КТБ, че всъщност тя е "несамостойна".

- В смисъл?

- Най-интересната част са тези 88 кредита за 3,5 млрд. лв., които си мислят, че сега ще ги купят на безценица, защото одиторите услужливо са ги оценили на 200 млн. лева. При тях е използван моделът на special purposе vehicles, компании със специално предназначение. Кредитира се ново дружество, което придобива определени активи. Кредитирането е от КТБ, контролът е извън банката. В КТБ са заложени само акциите на междинното дружество.

Корпоративната структура с ядро "Бромак" (б. р., компанията "Бромак" е собственост на банкера Цветан Василев и е мажоритарен акционер в КТБ) е държала кредитополучателите с двете ръце - с лявата КТБ е държала кредита, вземането, а с другата ръка, контрола върху активите. Докато и двете ръце са под командването на една глава, всичко е ясно. Кредитополучателят няма къде да мръдне, кредитът е обезпечен.

В момента, в който го плеснеш през лявата ръка и му вземеш КТБ, оставаш само с празната черупка, защото активът изчезва.

Ще го обясня по друг начин. Все едно си купувате мерцедес за 200 000 евро и гараж за 7000 евро. Вкарвате мерцедеса в гаража, заключвате вратата му и давате ключа на банката, защото тя ще пази гаража. Междувременно някой друг е собственик на мерцедеса и го кара. Докато държите контрола върху двете неща - ключа от гаража и мерцедеса, сделката е добре обезпечена. В момента, в който контролът върху КТБ и "Бромак" е загубен, някой запалва колата и изчезва.

Оставате само с гаража, а колата я няма. Чрез цесиите тези активи отново се събират.

- Може ли да обясните по-подробно смисъла на този механизъм?

- Този, който държи фактическия контрол върху компаниите, които представляват интерес, примерно, "Петрол", той се сговаря с лицата, които с техните вземания към КТБ погасяват неговото задължение. Така активната страна има контрол върху цялата фирма. Ако тръгнете от обратната страна, нищо няма да вземете.

- Какъв е тогава интересът да се правят тези цесии, образно казано, защо шофьорът не запали мерцедеса и не изчезне?

- Не мислете, че всеки има психологията на бандит. И аз да имах компания, която дължи пари на КТБ, първата ми работа щеше да бъде не да изпразвам фирмата, а да помисля как да го погася този кредит.

Тези хора не са бандити, гарантирам ви. Основните кредитополучатели искат да си продължат дейността. Помислете си за "Петрол", дружество очевидно контролирано от г-н Гриша Ганчев. Действа съвсем добросъвестно, човекът има едни 150 млн. евро да дава на КТБ, по спомени. Цялото му имущество е заложено, предполагам, би могъл да прехвърли активите и да остави дружеството празно, но не го прави. Но търси начин да си погаси задълженията, иска да му освободят обезпеченията, за да сключи договор с друга банка и да работи. Това е.

Да, поема ангажимента, че ще плати на тези, които са си вложили парите в КТБ и не са гарантирани от никого, но ОК. Докато той води тази добросъвестна политика, всичко е наред. Но ако някой се опита да му вземе "Петрол" откъм КТБ, ще вземе просто празния гараж.

- В този случай, какво би могло да стане, ако в процеса на несъстоятелност синдикът реши да продаде евтино тези активи, сценарий, за който самият Цветан Василев споменава на няколко пъти в своите обръщения?

- Вижте, хората, които са собственици на тези фирми, имат защитни механизми, включително правни. Няма да е толкова просто. Те самите могат да предлагат споразумения на синдика. Той се контролира от Фонда за гарантиране на депозитите в банките, всеки опит за нерационално действие може да доведе до искове до съда за преглед на съответната сделка и да прецени дали е неправомерна.

- А кредитите към издатели на медии, които не са обслужвани? Има ли риск някой да забрави за тях, тези кредити да не се "купят" от никого и парите да не се върнат?

- Има шанс да не се съберат. Сумите, инвестирани в един вестник, може да се окажат невъзвръщаеми. Не всеки проект е печеливш, има такива, които губят. Ако дружествата, които са финансирани, са направили загуба, напълно възможно е да има загуба и при кредита.

Да не забравяме, че и ние, както целия свят, сме в 8 години депресия с две години криза в очакване на нова рецесия. Нормално е, срива се светът. Помислете си само какъв процент от кредити за жилища в Щатите също са загубени. Никой не е откраднал парите, просто се реализират загуби. Купили сте апартамент през 2007 г., платили сте по 3000 евро за квадратен метър, сега банката си търси кредита, изнася апартамента на продан, и с ужас установява, че не може да вземе и 1000 евро на квадрат. Да не би другите 2000 евро някой да ги е откраднал?

Тук е създадена представата, че когато една банка загуби при кредитна сделка, значи някой непременно е откраднал нещо. Не е задължително. Купили сте си злато през 2009 г. сега е два пъти по-евтино.

Така че кредитната дейност по принцип е рискова. Но всяка инвестиционна дейност е такава. Такива са нещата от живота. Не можеш само да си на печалба, няма такава гаранция.

- Има ли вариант цялата КТБ да бъде продадена като отделно предприятие?

- Не мога да преценя. Като предприятие, едва ли. Като активи, би могло, ако бяхме в една ситуация на растеж. Но в момента всеки се опитва да затваря клонове, всеки иска да съкращава разходите, за какво му е да си купи клонова мрежа. Пропуснат беше моментът за продажба и няма какво да си говорим, просто банката се разпада.

- Твърди се, че КТБ не е системна банка и че затварянето ѝ няма да повлияе на останалите банки, доколко вярно е това?

- Това са приказки на въздухари. Не могат да изчезнат 5% от брутния вътрешен продукт, колкото горе-долу сега е загубата според одиторите. Не може да се срути и 1%, и да не предизвика сътресения в цялата система. Ще видите. И ще го почувстваме всички. Фалитът на КТБ ще повлече след себе си предприятия..., но понеже никой не е пророк в собственото си село, погледнете отвореното писмо на облигационерите, вижте вчерашното писмо на Европейската комисия...

Много хора ясно си дават сметка, че затварянето на КТБ при всички положения ще доведе до загуби, много по-големи от разходите за нейното саниране и спасяване.

Не знам защо облигационерите говорят за загуби от 13 млрд. лв., по-консервативната сметка е за 10 млрд. лева. Вероятно те изхождат от сценария, че те, както и други клиенти на КТБ, ще успеят да осъдят БНБ и българската държава за причинените им вреди и ще си получат изцяло от БНБ, респективно държавата, вземанията с глобите и цената за процеса. Явно слагат 3 млрд. лв. разходи за БНБ и държавата по предстоящите съдебни дела. Дано не са прави.