Десетки хиляди привърженици на опозицията протестираха вчера в отговор на призива на опозиционната лидерка Светлана Тихановска, пише френският в. "Либерасион", като пита дали това е "последната глътка свобода" за Беларус.
В центъра на Минск вчера се събраха между 100 и 200 хиляди души въпреки заплахите на президента Лукашенко да въведе ред в страната. Разпространените кадри на военни камиони и на коли със служители от специалните полицейски части ОМОН бяха разпространени в социалните мрежи, но не успяха да откажат опонентите на режима да участват в протестните акции.
Беларуският президент Александър Лукашенко избра стратегията на "изпепелената земя" срещу протестиращите, пише френският в. "Монд".
Опасенията за готовността на режима да сложи край на стачките се засилват. За тези, които се съмняваха, Лукашенко напомни по възможно най-демонстративния и драматичен начин, че дори изправен пред безпрецедентно протестно движение, ще се бори до последно и може да въвлече страната в спирала на насилието. Това е смисълът на кадрите, разпространени умело вчера от неговите пресслужби: Лукашенко каца с хеликоптер зад оградата на президентския дворец. Облечен в черно и с бронежилетка, президентът носи автомат. Придружава го 15-годишният му син, облечен във военна униформа. Лукашенко прави няколко стъпки и пита: "Има ли още някой там?"


Управляващият от 26 години лидер обеща тази седмица да "реши проблема" с протестите, които според него са резултат от заговор на Запада. Той дори постави армията в състояние на готовност, като обвини НАТО, че извършва маневри на границата с Беларус, припомня френският в. "Фигаро".

"Демокрацията е под обсада"

Демокрацията е под обсада от Вашингтон до Минск - и губи битката, пише британският в. "Гардиън". Предполагаемият триумф на западните либерални ценности, наречен "краят на историята" през 90-те години на миналия век, вече наистина изглежда слабо вероятен.
Би било окуражително да мислим, че ако Русия предприеме военна намеса в Беларус - както направи в Украйна и Грузия - ЕС, САЩ и НАТО най-накрая ще теглят чертата и ще кажат твърдо на Владимир Путин: "Не отново. Стига вече с вашата открита агресия, тайни операции, "малки зелени човечета, кибератаки, намеса в избори и убийства. Ако наистина искате нова студена война със Запада, ние сме готови - и Русия ще загуби, както миналия път."
Би било окуражително, но е нереалистично. Както показа реакцията на ЕС на събитията в Беларус, една от основните грижи на европейските лидери е да не предизвикват руския президент. Наистина, те казаха на Путин да не се намесва. Но в замяна обещаха да не се намесват. ЕС изрази солидарност с народа на Беларус, но се оказа, че солидарността означава ограничени санкции и подкрепа за "национален диалог", който режимът вече отхвърли.
За смелите протестиращи в Минск, опитващи се да сложат край на една диктатура, предпазливостта на Европа сигурно е голямо разочарование.
Дори оставяйки европейския натиск настрани, Путин има добри причини да се въздържа - не на последно място, защото си прави сметката, която очевидно се потвърждава, че един отслабен и следователно по-сговорчив Александър Лукашенко ще се задържи на президентския пост. Предсказанията, че нестабилността в Беларус може да доведе до подобни събития в Русия, сега също изглеждат пресилени. Изглежда, че това ще бъде още една победа за Кремъл - и още едно поражение за силите на демократичните реформи, пише британското издание.