Руският президент Владимир Путин каза днес, че руските сили за сигурност могат да окажат на помощ на беларуските власти, но това няма да се случи, "докато екстремистките елементи в Беларус не преминат границите и не започнат грабеж", предаде порталът РБК.

По искане на президента на Беларус Александър Лукашенко Русия е сформирала резерв от служители на реда, но той все още няма да бъде използван, каза Путин в предаването „60 минути“ по телевизионния канал "Русия-1".

"Александър Григориевич [Лукашенко] ме помоли да сформирам определен резерв от служители на реда. И аз го направих. Но също така се съгласихме, че той няма да бъде използван, докато ситуацията не излезе от контрол", каза Путин.

Той, цитиран от ТАСС, обясни, че резерватът "силоваци" няма да бъде използван, докато "екстремистките елементи, неприкривайки се зад политически лозунги, не преминат определени граници и просто започнат грабежи, започват да подпалват къщи, банки, да се опитват да изземят административни сгради и т.н."

"Но в разговор с Александър Григориевич (Лукашенко) стигнахме до извода, че няма такава нужда сега и се надявам да няма. И затова не използваме този резерв", каза Путин. "Ако трябва да бъдем обективни, тогава смятам, че правоприлагащите органи на Беларус се държат доста сдържано, независимо от всичко", подчерта президентът. "Според мен ние се държим много по-сдържано и неутрално по отношение на събитията в Беларус, в сравнение с много други страни, европейски и американски", каза той. "Изхождаме от предположението, че всички участници в този процес (на политическата криза в Беларус) ще имат достатъчно здрав разум, за да могат спокойно да намерят изход без крайности".

До днес Путин и Лукашенко са обсъждали ситуацията в Беларус четири пъти, припомни руската агенция. Освен това руският президент я обсъди с френския президент Еманюел Макрон, с канцлерката на Германия Ангела Меркел и с президента на Европейския съвет Шарл Мишел.

Беларус е разтърсвана от масови улични протести срещу преизбирането на Лукашенко за шести пореден мандат на 9 август, което опозицията твърди, че е станало с измама. Те иска оставка на управлявалия вече 26 години държавен глава, освобождаване на политическите затворници и нови честни и демократични избори.

Москва досега настояваше, че никакви външни сили не бива да се намесват в беларуската криза.

За същото настоява Европейският съюз, който обаче отказа да признае резултата от президентски избории, обяви, че ще наложии санкции на лицата, виновни за насилието срещу демонстранти и за фалшифицирането на вота.

Путин: Задържаните руски войници в Беларус са били примамени от спецслужби на Украйна и САЩ

Руският президент твърди, че групата руски войници, които бяха задържани в Беларус преди изборите на 9 август, всъщност са били примамени да влязат в страната чрез обща операция на украински и американски спецслужби.

Минск бе обвинил мъжете, че се опитват да дестабилизират страната преди изборите. По това време Кремъл поддържаше тезата, че това са частни служители по сигурността, които смятали да пътуват за трета страна.

"Тези хора, повтарям, бяха на път за трета страна. Те бяха примамени вътре, завлечени през граница... това бе операция на украински разузнавателни агенции, работещи заедно с американските", каза Путин.

Лукашенко: Срещу Беларус се води "хибридна и дипломатическа война"

Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че срещу страната му се води "хибридна и дипломатическа война", предадоха ТАСС и ДПА.

"Днес имаме налице определен етап от хибридна, да кажем направо, война против Беларус. Как иначе да я наречем? Средствата за масова информация и информационната сфера са поразени от тази борба, война между противоборстващи страни", каза на съвещание в Минск Лукашенко, цитиран от беларуската държавна информационна агенция БелТА. "Срещу нас е започнала дипломатическа война на най-високо равнище", каза беларуският президент.

По думите му съседни държави не само открито настояват за нови избори в страната, но и започват да се намесват във вътрешните й работи.

Лукашенко обвини Запада, че се опитва да се възползва от нестабилността в Беларус, за да анексира нейна територия.

"Виждате изявленията, че ако Беларус се разпадне, то районът на Гродно ще отиде в Полша. Те вече говорят за това открито, чакат и гледат. Но няма да им се получи, знам това", каза беларуският президент.

Той обвини НАТО, че през последните седмици струпва войски по границата на Беларус.

Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг нееднократно отрече тези обвинения на беларуския лидер, припомня ДПА.

НАТО: Не засилваме военното си присъствие в региона

Столтенберг потвърди тази позиция и днес в кулоарите на срещата на външните министри на страните от ЕС в Берлин.

"НАТО не засилва военното си присъствие в района, така че всеки опит да се използва това като оправдание за гоненията срещу мирни протестиращи е напълно необоснован", каза той.

Преди заседанието на външните министри от ЕС, на което ще се обсъжда и налагането на санкции срещу властта в Минск, първият дипломат на Германия Хайко Маас констатира, че през последните дни репресиите от страна на режима на Лукашенко са се засилили.

"Трябва да видим дали санкциите, които вече са изготвени, са достатъчни или предвид настоящите събития не трябва да направим повече", каза той.

Реакцията на беларуската опозиция

Координационният съвет на беларуската опозиция окачестви като неприемливо Русия да формира въоръжени сили от какъвто и да е вид, които да бъдат използвани в Беларус, предаде Ройтерс.

Изявлението е реакция на разпространено днес интервю на руския президент Владимир Путин, в което той казва че по молба на беларуския лидер Александър Лукашенко бил създал "резервни полицейски сили" в готовност да се намесят в Беларус по искане на Лукашенко. Путин уточни, че "резервистите" няма да бъдат пускани в действие, освен ако положението в Беларус излезе извън контрол.

В изявлението си Координационният съвет на опозицията изразява "съжаление" за създаването на силите по молба на Лукашенко и подчертава, че това е нарушение на международното право.