Омекотяването на удара на пазара на труда беше, и все още е, сред основните цели на правителството в овладяването на разразилата се икономическа криза. Именно в тази посока са и най-често обсъжданите мерки. Въпреки че е прекалено рано да обявяваме техния успех, динамиката на безработицата през последните два месеца дава поводи за умерен оптимизъм.

На този етап данните, които ИПИ получава от Агенция по заетостта за дневните изменения във входящия и изходящия поток в бюрата по труда и общия брой безработни покриват периода до средата на месец август, а регионалните разпределения и коефициенти на безработица – към края на месец юли.

Най-важната и показателна метрика е броят на безработните лица, представен по дни в периода март-август. От една страна ясно личи бързият ръст в броя на безработните в началото на кризата – от малко над 200 хиляди до почти 300 хиляди души - в рамките само на два месеца от началото на извънредното положение до средата на май. От друга, наблюдаваното още към края на май забавяне на ръста на безработицата изглежда като по-дълготрайна тенденция, като към средата на август броят на безработните приближава 250 хиляди души. Интересно е да отбележим също и че темпът на спад от средата на май досега е почти идеално линеен, независимо от началото на летния туристически сезон. С други думи, на този етап чувствително свитият туристически поток не генерира нова безработица, но е много вероятно хотелите и ресторантите по морето просто да не са назначили обичайния за сезона брой хора през лятото на 2020 г.

Официалният коефициент на безработица според АЗ към края на юли е 7,88% - с 0,5 пункта под равнището за юни, но с 2,6 пункта над юли 2019 г. Въпреки ръста, влошаването на условията на пазара на труда изглежда по-ограничено в сравнение с предишната криза, когато още през 2010 г. равнището на безработица е над 10%, а последиците се чувстваха чак до края на 2013 г. Разбира се, този ефект не е разпределен равномерно върху територията на страната – първата вълна засегна диспропорционално туристическите общини – но върху регионалните ефекти ще се спрем по-подробно в последващ анализ след края на летния сезон.

Ако темпът на спад се запази, би следвало да очакваме, че броят на безработните ще достигне предкризисното си равнище от около 200 хиляди души до началото на зимата. Запазването на тенденцията обаче не изглежда особено вероятно, тъй като изтичането на срока на мерките за подкрепа на заетостта неизбежно ще принуди работодатели да освободят част от работниците, които задържат в момента благодарение на финансовата помощ от държавата. От друга страна, не е преодолян и рискът от нова вълна от заболявания и ограничителни мерки наесен, което да доведе до динамика на безработните сходна с тази, на която станахме свидетели през март и април.

Струва си да погледнем и към входящия и изходящия поток към бюрата по труда, тъй като те насочват към причините за спада – доколко той се дължи на намаляване на новите регистрации или пък намиране на нови работни места и съответно отписване. През последните три месеца ситуацията се променя – докато през юни в резултат на „отварянето“ на икономиката активността на бюрата по-труда е доста бурна, а изходящите чувствително надхвърлят изходящите, то юли ситуацията значително се успокоява и двата потока са в баланс. Първите две седмици на август пък приличат по-скоро на юни, със значителен превес на изходящия поток, който съответно тласка надолу и общия брой на безработните.

Разбира се, прекалено е рано да обявяваме окончателната победа над избухналата от пролетта насам безработица – неизвестните в близкото бъдеще са прекалено много, за да говорим за нормализиране и възстановяване. Въпреки това обаче динамиката на безработицата през последните два и половина месеца дава поводи за умерен оптимизъм, поне от гледна точка на пазара на труда.

Институт за пазарна икономика