Article_top

Френският президент Еманюел Макрон втвърди днес рязко тона срещу Турция на среща на средиземноморските държави в Аячо, Корсика, предават световните агенции.

Макрон заяви, че Турция вече не може да бъде смятана за партньор и че Европейският съюз трябва да ѝ наложи санкции заради геологическите проучвания в гръцкия континентален шелф.

"Трябва да бъдем твърди с турското правителство, а не с турския народ, който заслужава повече от правителството на (президента Реджеп Тайип) Ердоган", каза френският държавен глава. 

Европейският съюз е насрочил среща на върха в Брюксел на 24 и 25 септември по темата по искане на Гърция. Военни флотилии на двете страни са изправени една срещу друга на ръба на евентуален конфликт южно от малкото островче Кастелоризо, близо до Родос. Турция изпрати там изследователски кораб, придружен от военен конвой.

Йомер Челик, говорител на управляващата партия в Турция, заяви днес по повод на думите на френския президент, че "Макрон продължава колониализма, докто нашият президент (Ердоган - б.р.) продължава да защитава интересите на потиснатите народи."

В Аячо Макрон се среща на четири очи с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Последният каза пред "Катимерини", че двамата са постигнали "пълно съгласие" за европейските стъпки спрямо Турция. Според гръцкия всекидневник се очаква Мицотакис скоро да обяви покупка на 18 френски изтребителя от последно поколение "Рафал". Според в. "Прото тема" сделката ще включва и четири фрегати.

"Политико" пише, че заради обтягането на отношенията с Турция Атина планира да похарчи над 10 милиарда евро за нови оръжия през идните десет години, включително самолети, хеликоптери, бойни кораби,  като най-големият доставчик се очертава Франция.

Позицията на Макрон се втвърдява в сравнение с преди, когато Германия и Франция удържаха призивите за европейски санкции срещу Турция главно за да не отвори тя вратите към Европа за милионите мигранти и бежанци, които подслонява.

Смяната на френската позиция следва инцидент от това лято между френски и турски боен кораб край бреговете на Либия. Париж и Анкара освен това подкрепят противоположни групировки в гражданския конфликт в северноафриканската страна.

Докато Турция подкрепя, включително с военни сили на терен, международно признатото, но свързано с ислямисти правителство на националното съгласие на премиера Файез аз Сарадж, Франция неофициално стои зад базираната в източния център Бенгази Либийска национална армия на военния командир Халифа Хафтар.

Противопоставянето очертава още една разделителна линия в НАТО, където Турция, страната с втората най-голяма армия в отбранителния блок, предизвика гнева на САЩ, купувайки руски зенитни ракети С-400 вместо американски "Пейтриът".

 

Френският президент Еманюел Макрон втвърди днес рязко тона срещу Турция на среща на средиземноморските държави в Аячо, Корсика, предават световните агенции.

Макрон заяви, че Турция вече не може да бъде смятана за партньор и че Европейският съюз трябва да ѝ наложи санкции заради геологическите проучвания в гръцкия континентален шелф.

"Трябва да бъдем твърди с турското правителство, а не с турския народ, който заслужава повече от правителството на (президента Реджеп Тайип) Ердоган", каза френският държавен глава. 

Европейският съюз е насрочил среща на върха в Брюксел на 24 и 25 септември по темата по искане на Гърция. Военни флотилии на двете страни са изправени една срещу друга на ръба на евентуален конфликт южно от малкото островче Кастелоризо, близо до Родос. Турция изпрати там изследователски кораб, придружен от военен конвой.

Йомер Челик, говорител на управляващата партия в Турция, заяви днес по повод на думите на френския президент, че "Макрон продължава колониализма, докто нашият президент (Ердоган - б.р.) продължава да защитава интересите на потиснатите народи."

В Аячо Макрон се среща на четири очи с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Последният каза пред "Катимерини", че двамата са постигнали "пълно съгласие" за европейските стъпки спрямо Турция. Според гръцкия всекидневник се очаква Мицотакис скоро да обяви покупка на 18 френски изтребителя от последно поколение "Рафал". Според в. "Прото тема" сделката ще включва и четири фрегати.

"Политико" пише, че заради обтягането на отношенията с Турция Атина планира да похарчи над 10 милиарда евро за нови оръжия през идните десет години, включително самолети, хеликоптери, бойни кораби,  като най-големият доставчик се очертава Франция.

Позицията на Макрон се втвърдява в сравнение с преди, когато Германия и Франция удържаха призивите за европейски санкции срещу Турция главно за да не отвори тя вратите към Европа за милионите мигранти и бежанци, които подслонява.

Смяната на френската позиция следва инцидент от това лято между френски и турски боен кораб край бреговете на Либия. Париж и Анкара освен това подкрепят противоположни групировки в гражданския конфликт в северноафриканската страна.

Докато Турция подкрепя, включително с военни сили на терен, международно признатото, но свързано с ислямисти правителство на националното съгласие на премиера Файез аз Сарадж, Франция неофициално стои зад базираната в източния център Бенгази Либийска национална армия на военния командир Халифа Хафтар.

Противопоставянето очертава още една разделителна линия в НАТО, където Турция, страната с втората най-голяма армия в отбранителния блок, предизвика гнева на САЩ, купувайки руски зенитни ракети С-400 вместо американски "Пейтриът".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?