Копривщица – да почиваш в къща, по-стара от Френската революция

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Много са теориите за появата на Копривщица. Една от тях гласи, че българска болярка издействала султански ферман, чрез който става владетелка на селото. То се ползвало с големи привилегии – жителите имали право да носят оръжие, а турчин с подкован кон не можело да минава.

Когато поемете на разходка из малките калдъръмени улички, ще се пренесете в едно по-друго време.

Време, което ни напомня, че дори и в най-безславните страници от историята на България, в едно малко градче е течал бурен живот, неограничен от линиите на политическата карта на Европа.

Мимоходом очите ви неотменно ще изучават фасадите на запазените възрожденски къщи, оцветени в синьо и жълто. А дребните дървени табелки ще ви заведат до множеството къщи музеи в Копривщица. Те са посветени на плеядата от велики български революционери, държавници, интелектуалци и търговци, родени в китното градче.

"Да се завърнеш в бащината къща"

Най-открояваща се е родната къща на Димчо Дебелянов, който възпява Копривщица в не е едно от своите произведения.

Докато я разглеждате, ще може да се насладите на лиричните стихотворения на поета, които озвучават през уредби всички кътчета на дома му.

Недалече се намира огромната Каблешкова къща. Тя е един от най-завършените примери на необароковата архитектура в Българското възраждане. Представлява двуетажен малък дворец със симетричен план и овални помещения, стълбища, стени, еркери и тавани.

Построена е през 1845 г. от дядото на Тодор Каблешков – Генчо Младенов.

На един хвърлей камък от нея се намира стар каменен мост, който отдалеч по нищо не привлича вниманието.

Едва след като се приближите и прочетете надписа до него, ще осъзнаете, че тук е гръмнала "първата пушка", с която Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва "кървавото писмо", за да извести, че: "…знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!"

В радиус от няколко километра се намират къщите на мнозина прочути копривщенци – Любен и Петко Каравелови, Георги Бенковски, Лютовата къща, Ослековата къща и други.

В Копривщица ще научите, че времето е наистина относително понятие. Тук с лекота и често без дори да осъзнавате ще се натъквате на къщи, които преварват по дълголетие Френската и Американската революция.

Сред тях е Чолаковата къща, в която може да отседнете и да пренощувате. Собственикът ѝ Янко Янев ни разказва, че е била създадена през 1760 г. Тя е оцеляла от набезите на кърджалиите в края на XVIII и началото на XIX в.

В настоящия си реновиран вид къщата съществува от 2018 г., като предлага три студия и един апартамент. Гостите може да се насладят на домашно приготвена закуска – домашна баница или мекици с домашно подквасено кисело мляко и био сирене, както и сладко от горски плодове. Чолаковата къща е вписана в регистъра на паметниците на културата.

"Хубава си, моя горо"

Ако ви писне от историята на града (ако това въобще е възможно), разходете се по екопътека. Изборът определено не е малък. Препоръчвам ви да го карате по-полека и да започнете с "Пътеката на здравето".

Интересното е, че по целия маршрут има разположени спортни съоръжения – лостове, халки, дървени успоредки и други. По нея няма много стръмни спускания и изкачвания и се минава лесно.

Доста по-продължителен е преходът при "По пътя на Кървавото писмо". В посока югозапад имате няколко часа път до Панагюрските колонии. Ако разполагате с достатъчно време, определено си заслужава. Особено заради гледката, която се открива от подножието на връх Поп – към връх Богдан, връх Буная и Централния Балкан.

Друга опция е екопътеката "Хубава си, моя горо". Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча, след което се изкачвате по горска пътека до Телевизионнната кула. Оттам вървите през букова горичка до връх Поп, където отново може да се насладите на гледката към най-високия връх на Средна гора. След това се спускате до местността Равна поляна, откъдето вдясно вървите до местността Каравеловата поляна.

Ако се изморите да ходите, но все още искате да разгледате прелестите на региона, има и алтернативни начини за това – обозначени са специални маршрути за велосипеди, АТВ и офроуд.

Но нищо не бие конната езда. Може да потърсите услугите на водач/екскурзовод от Къща Дона, който да ви разведе из околните екопътеки.

През цялото време ще слушате в захлас увлекателни истории за Копривщица. Може би ще ви бъдат припомнени и някои от легендите за появата на града. Като за българската болярка.

Тогава вероятно ще се досетите, че тази история представлява метафора за едно градче, в което българският свободолюбив дух за пръв път се пробужда от вековния си сън чрез интелектуалната и волева мощ на своите синове. Мисля, че от това има какво да научим и днес.