Article_top

Евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев коментира на профила си във фейсбук въпросите, отправени към българското правителство и българската прокуратура от Групата за мониторинг към правосъдната комисия в европарламента. Според Кънев това са въпроси, на които българските граждани отдавна чакат отговор.

Кънев изтъква, че в тези въпроси се засягат безконтролните правомощия на главния прокурор, обвиненията срещу прозападни и реформаторски политици, монополът на медийния пазар, натискът върху журналисти, липсата на ефективни разследвания за корупция, публикуваните от прокуратурата СРС-та по недовършени производства, записите, за които има съмнения, че в тях се чува гласа на Бойко Борисов и др.

Според Кънев, противно на опасенията на много български граждани, институциите на ЕС не са пасивни спрямо България.

Ето какво написа Кънев:

Групата за мониторинг (DRMFG) към правосъдната комисия в ЕП се обръща към българското правителство и прокуратура с 29 въпроса от сферата на върховенство на закона. Повечето от тези въпроси са важни и отдавна ние, българските граждани, чакаме техния отговор (линк в коментарите).

Въпрос 23 обаче отваря темата за т.нар. “Македонско малцинство”. Категорично отхвърлям тази концепция и този въпрос, затворен между нашите държави. Призовавам и всички колеги от ЕП към обща позиция, отхвърляща и отричаща поставянето на тази тема:

В 29 въпроса (от които само 1-2 имат съмнителни основания, което коментирах в предходно видео) на 6 страници групата по мониторинг към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (LIBE) в ЕП буквално разкъсва правителството и прокуратурата на тема Върховенство на закона, правосъдна реформа и медийна свобода. 

В документа се засягат: 

- безконтролните правомощия на Главния прокурор и пасивността на властта по темата; 

- смешният и вреден проект за "нова конституция";

- обвиненията срещу прозападни и реформаторски политици; 

- монополът на медийния пазар и особено в печатните медии; 

- натискът върху журналисти; 

- липсата на ефективно разследване на корупцията, в т.ч. казусът с пране на пари в Барселона; 

- публикуването на СРС от прокуратурата по недовършени и дори по незапочнати производства; 

- записите с гласа на българския премиер; 

Текстът съдържа пряко обвинение към Главния прокурор в лъжа и изисква обяснение за тази лъжа. 

Групата за мониторинг се състои от представители на всички парламентарни групи, в т.ч. ЕНП. Толкова за подкрепата, която управляващите и прокуратурата получават в ЕС. 

Днес, по време на дебата за състоянието на Съюза, всяко второ изказване включваше проблемите с корупцията, върховенството на закона и свободата на медиите в България. Противно на опасенията на много български граждани, институциите на ЕС не са пасивни, макар традиционно да са бавни. Упоритите и дипломатични усилия в ЕП вече водят до резултати. Предстои и пленарен дебат за институционалната криза в България, в който погазването на правата на българските граждани ще бъде публична тема за цяла Европа.

 

 

Евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев коментира на профила си във фейсбук въпросите, отправени към българското правителство и българската прокуратура от Групата за мониторинг към правосъдната комисия в европарламента. Според Кънев това са въпроси, на които българските граждани отдавна чакат отговор.

Кънев изтъква, че в тези въпроси се засягат безконтролните правомощия на главния прокурор, обвиненията срещу прозападни и реформаторски политици, монополът на медийния пазар, натискът върху журналисти, липсата на ефективни разследвания за корупция, публикуваните от прокуратурата СРС-та по недовършени производства, записите, за които има съмнения, че в тях се чува гласа на Бойко Борисов и др.

Според Кънев, противно на опасенията на много български граждани, институциите на ЕС не са пасивни спрямо България.

Ето какво написа Кънев:

Групата за мониторинг (DRMFG) към правосъдната комисия в ЕП се обръща към българското правителство и прокуратура с 29 въпроса от сферата на върховенство на закона. Повечето от тези въпроси са важни и отдавна ние, българските граждани, чакаме техния отговор (линк в коментарите).

Въпрос 23 обаче отваря темата за т.нар. “Македонско малцинство”. Категорично отхвърлям тази концепция и този въпрос, затворен между нашите държави. Призовавам и всички колеги от ЕП към обща позиция, отхвърляща и отричаща поставянето на тази тема:

В 29 въпроса (от които само 1-2 имат съмнителни основания, което коментирах в предходно видео) на 6 страници групата по мониторинг към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (LIBE) в ЕП буквално разкъсва правителството и прокуратурата на тема Върховенство на закона, правосъдна реформа и медийна свобода. 

В документа се засягат: 

- безконтролните правомощия на Главния прокурор и пасивността на властта по темата; 

- смешният и вреден проект за "нова конституция";

- обвиненията срещу прозападни и реформаторски политици; 

- монополът на медийния пазар и особено в печатните медии; 

- натискът върху журналисти; 

- липсата на ефективно разследване на корупцията, в т.ч. казусът с пране на пари в Барселона; 

- публикуването на СРС от прокуратурата по недовършени и дори по незапочнати производства; 

- записите с гласа на българския премиер; 

Текстът съдържа пряко обвинение към Главния прокурор в лъжа и изисква обяснение за тази лъжа. 

Групата за мониторинг се състои от представители на всички парламентарни групи, в т.ч. ЕНП. Толкова за подкрепата, която управляващите и прокуратурата получават в ЕС. 

Днес, по време на дебата за състоянието на Съюза, всяко второ изказване включваше проблемите с корупцията, върховенството на закона и свободата на медиите в България. Противно на опасенията на много български граждани, институциите на ЕС не са пасивни, макар традиционно да са бавни. Упоритите и дипломатични усилия в ЕП вече водят до резултати. Предстои и пленарен дебат за институционалната криза в България, в който погазването на правата на българските граждани ще бъде публична тема за цяла Европа.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?