България е страна малка, не особено значителна - нито пречещо бедна, нито дразнещо богата, населявана масово от хора, които заслужават съвсем друга съдба и щяха да я получат, стига да се бяха родили другаде.

Сигурно всеки от вас е срещал хора, които при други обстоятелства - разбирай чуждоземни, щяха да са на мястото на Брад Пит, Бил Гейтс или поне Хемингуей. Макар че не съм съвсем права – само аз лично познавам дузина български Хемингуея, два пъти повече български Буковски, един-двама социопата, които смятат, че проблемите им с жените ги правят нашенския Уелбек, също така съм гледала по телевизията българската Мадона, българската Цеца Величкович, българския Елвис, българската Кардашиян и българските Джулия Робъртс, Дженифър Лопес и още един куп български холивудски звезди.

Напоследък тежката съдба да си българският „някой“ – сиреч не баш оригинала, ама не по твоя вина, е затиснала и политиците. И то как!

Оня ден разбрах, че заместник-председателят на Народното събрание не бил Марешки, а българският Хавел, Валенса и Мандела в едно. Не един, ми трима - на едро играе, не може да му се отрече.

Горкият депутат! Как ли живее с всички тези хора в едно тяло? Става сутрин рано и на Хавел му се пие кафе, а на Валенса водка. Ей това е дилема. А Мандела тихо му шепне:

„Взимай от всичко сега, че после в панделата нищо няма, брат!“ И размахва юмрук.

Като видях по телевизията как е изтъпанил и депутатите си пред трибуната с тенски с неговия лик, си викам:

„Ей сега ще запеят, тия сто процента са българските Фил Колинс, Уитни Хюстън, Джордж Майкъл и „Дайър стрейтс“ и са дошли да направят българския концерт на „Уембли“ за освобождаването на българския Мандела.“

Обаче, Марешки, председателю, след тоя концерт Мандела още две години седя в затвора, не че нещо намеквам, ама си си избрал кофти алтер его. Трябваше да кажеш, че си българският О Джей Симпсън, та да се подсигуриш, че никога няма да търкаш наровете.

Но не само Марешки чува гласове в главата си. Главният прокурор, да се свети Името му, също ни осветли с прозрението, че е инструментът на Господ. На Гешев лично Отецът му говори, не някакви прости човеци, па били и те известни. Не уточни кой точно инструмент обаче и аз оттогава се питам.

Пръстът на Господ го знаем кой е, да е жив и здрав Марадона - за ръката на Господ съревнованието е голямо, даже има и един таен агент на Светия отец – Били Греъм. Изобщо, за инструментариума на Господ има много кандидати и ако всички са прави, то Всевишният има доста ръце, пръсти, крака и прочие органи, та ми е интересно кой точно инструмент смята, че е Гешев и дали му се е паднал някой над или някой под кръста, ако ме разбирате. А ако вземе предвид и че точният цитат е „инструмент в ръцете на Господ“, намекът става доста дебел.

Между другото, казвала ли съм ви, че има една теория за обществата, в които управляват мъже с обръснати глави? Дето намеква, че става дума за преклонение пред фалоса-обладател? Не че нещо, просто така внезапно ми хрумна. Добре, че поне Караянчева е с коса. Което означава, че или тази теория не се отнася за нашия народ, или тя не е точно управляваща, нищо че е начело на най-висшия орган. Един вид предпазно средство. Макар и Бойко Борисов да не мисли така, той съвсем директно си каза какво е.

Ако опростим политическия живот в България, то всеки във властта и без коса е олицетворение на... фалоса-обладател, а всеки с коса, на ъм... обладания. Борисов е без коса, Каракачанов – с коса. Гешев е без коса – Марешки почти със, Томислав Дончев е без коса – Волен Сидеров със, Цецо Цветанов е без коса, Валери Симеонов със. И така нататък – обикновено фъш-фъш обслужват тия, дето нямат нужда от фъш-фъш.

Но да се върнем на българите и тяхното алтер его. След като вече си имаме почт ицелия Холивуд в български вариант, нобелистите си имат нашенски копия, политическите дисиденти също вече са заети и дори почнахме Библията, дали не е време да разширим спектъра и да намерим българския Ал Капоне?