Катарзисът в живия живот е рядко срещано явление, но пък за сметка на това политиката компенсира народонаселението откъм катарзиси. В неделя така нареченият бивш втори в ГЕРБ Цветан Цветанов направи първата формална крачка към учредяването на партията си "Републиканци за България". Представи лицата, приета бе декларация с цели и заявки за политическата ориентация и приоритети. Без съмнение – много красиво, много евроатлантическо. И много.... пожелателно. 

Колкото и да му се иска на новия партиен лидер всичко декларирано да бъде прието еднозначно, няма никакъв шанс за това. Защото мнозина имат "обосновано предположение", че Цветановият катарзис не е съвсем катарзис.

Из изговореното на сбирката се чуха основни приоритети като: "авторитетна съдебна власт, еманципирана от волята на управляващите, за да не се приема правораздаването като бухалката на властта", култура, както и да се даде възможност за електронно гласуване за българите в чужбина. Говореше се за "свръхперсонализирана власт у нас", за "имитацията на реформи", за промяна на "модела на задкулисни договорки", за "прозрачно законотворчество", за "съблюдаване на гражданските права и свободи, медийния плурализъм и независимост", както и за "отсъствието на страхове за репресии по политически причини". Изобщо – всичко, което трябва да има в една учредителна декларация, по устав.

Цветан Цветанов прекара в активната политика близо 15 години. Стартира, градейки структурите на бъдещата партия ГЕРБ, която оглави преди естественият й лидер да си седне на мястото. Той бе "Камшика" на ГЕРБ (по "Къща от карти") - отговорникът по партийната дисциплина, по договорките с останалите формации, по структурите по места и местната власт и т.н. Затова днес ще му бъде трудно да обясни как е извървял пътя на очистването от свалянето му от власт заради един луксозен апартамент до учредяването на "Републиканци за България". А ще му се наложи, след като дава заявка да се позиционира и даже да обедини център-дясното – масата от което 77 дни е на площада.

5 ч. сутринта е

5 ч. сутринта е. Една информационна агенция публикува новина с червен шрифт, което идва да каже, че е особено важна. "Масирано полицейско присъствие" еди къде си. Вече всички знаят, че до няколко часа новината се развие и обяви само и единствено вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Ще кръсти акцията с нежно име като "Килърите", "Недосегаемите", "Наглите", "Октопод", "Медузите", "Дедесарите" и т.н. Ще видим и натръшкани по земята "абсолютни престъпници" и арестувани по долни гащи в присъствието на децата им бизнесмени и политически личности – надлежно заснети от "МВР Pictures". Всичко това под миловидния син поглед на главния прокурор тогава – Борис Велчев. България демонстрира воля пред Брюксел (и някои посолства) за борба с организираната престъпност.

Толкова по повод на "отсъствието на страхове за репресии по политически причини", "съблюдаване на гражданските права и свободи" и "авторитетна съдебна власт, еманципирана от волята на управляващите, за да не се приема правораздаването като бухалката на властта".

В този ред на мисли е редно да се спомене и инициативата на Цветанов да кръщава дела с имената на съдиите, които са пуснали заловени или обвиняеми (без да се отчита, че може и МВР, и обвинението да не са си свършили работата), както и, разбира се – четенето на СРС от трибуната на Народното събрание с обвиненията срещу докторите от горнооряховската болница (по - т.нар. случай с "бебето във фризера"), и подслушванията, и "цецомобилите"...

Голяма част от тези акции приключиха в Европейския съд по правата на човека, който защити "гражданските права и свободи" на жалбоподателите, което пък коства на зрителите на "МВР Pictures" над 1,5 милиона лева. Октоподите станаха калмари и т.н., а топлите отношения с прокуратурата се прехвърлиха в наследство и към мандата на Сотир Цацаров.

Непреходно, но заключително

Много може да се каже и за прозрачното законотворчество, което сега бъдещата РБ обещава, но някак липсваше в годините, в които Цветанов държеше под контрол всяка една законодателна инициатива на депутатите на партията и гласуването в зала (традицията продължава да се спазва). Подпъхването на важни изменения в закони, често сочени и като лобистки, в преходните и заключителни разпоредби на други закони, не е практика, измислена от ГЕРБ. Но е практика, доразвита и системно прилагана от нея за сумарно десетте години, в които е на власт и си осигурява парламентарното мнозинство.

Акцент Цветанов сега поставя и върху подкрепата, с която се ползвал сред българите в чужбина. Но историята помни близкото минало, в което бившият втори даваше заявка за създаването на далеч по-простото многомандатен избирателен район "Чужбина". Преди дни, при разговор с Клуб Z, на това припомняне той заяви, че идеята така и не е била реализирана, защото нямало политическа воля за това. А политическата воля в правителствата на Борисов винаги е била волята на Борисов. И Цветанов. Често и обратното. 

Партия в апартамент

"Цветан Цветанов е единственият лидер на партия в България, който може да побере актива си в асансьора си", роди безпощадното фейсбук творчество след тази неделя. Защото прокуратурата, НАП и антикорупционната комисия може и да простиха на Цветанов имотната му страст, но както знаем от народопсихологията - средностатистическият българин, който 20 години изплаща жилище, за да остави нещо на наследника, трудно преглъща частните асансьори.

Що се отнася до обещания медиен плурализъм – тук единственото, което може да се спомене е, че докато Цветанов бе силен на деня, бе силен и от страниците на един определен кръг медии. Но всеки има право да обича безплатно.

Що се отнася до културата - коментарът тук е на музиканта Венци Мицов, от "учредителната" неделя. И гласи следното: "Попитайте господин Цветанов защо след като около 12 години беше втория човек в ГЕРБ и част от всички държавни решения у нас, културата му бягаше с 200 в различни посоки? И дали ония 200 000 000 за СРС-та, гласувани, докато той бе министър на вътрешните работи, в един и същи ден със закриването на Пловдивската опера и сливането на дузина театри у нас са част от културната му стратегия за новия "център-дясно" политически проект."

Социологията още не мери Цветановата РБ, но вероятно ще й се наложи. Бъдещата формация вече краде кадри от ГЕРБ, публична тайна е, че недоволни има и в ДСБ (като се мотивират с поглъщане и обезличаване от страна на "Да, България"). Конформисти по тия земи - също много. Или както пееха в "Клуб НЛО" - "Ах, мили мои, партии любими. Аз ще бъда с таз, която е на власт".

Навремето Борисов нарече Плевнелиев “ястреб” в спор за американо-руското влияние у нас - но ако някому приляга това определение всъщност, то е за Цветанов. Макар никога да не изневери на партийната повеля относно руските проекти у нас, Цветанов не ги и прославяше. И сега залага на евроатлантическата карта. Тук почти катарзис трудно може да му се припише.

Избирателите, към които Цветанов адресира проекта си обаче, както сам заявява, "това са интелигентните хора, които днес сме се събрали тук". А интелигентните хора питат. И се съмняват. Най вече в политическите катарзиси.