Пpез mоследните месеци премиерът Бойко Борисов се отърва от свои министри, за да се разграничи от ДПС. А един от тях дори возеше редовно на задната седалка на джипа – привилегия, за която вероятно мнозина в ГЕРБ бленуват. Премиерът ги отстрани под натиск, за да намали щетите от сенчестите обвързаности в плаващите мнозинства в парламента. 

Чистките на Борисов в неговата партия имат дълга нишка и няма нужда да се изброяват имена, за да се повтори една незабравима хронология на упадъка. Лидерът на партията, която управлява най-дълго в новата история на България, успяваше много умело, чрез собствения си инстинкт, да се самосъхранява, да издига, да понижава и да гони политически кадри от ГЕРБ и властта.  

Преди година и половина Борисов се раздели с Цветан Цветанов, в чието самозабравяне „новият републиканец“ сам се описа: „няма кой да ме накаже“. Борисов махна и доскорошния правосъден министър Данаил Кирилов, който ще остане запомнен с незабравимите си анализи върху анимационните герои и забраната, издадена лично от премиера, да пише в профила си във фейсбук.

Покрай всички скандали в управлението на ГЕРБ и "Обединени патриоти" обвиненията за корупция, лобистко законодателство, обслужване на различни властови центрове парламентът бе превърнат в обикновен придатък – все твърдения, които мотивират и антиправителствените протести през 2020 г., се наблюдава и едно отвратително самозабравяне сред управляващите.

Такова отблъскващо угояване на арогантността и политическия цинизъм рядко се среща. И е показателно за състоянието, в което се намира управляващата партия. Липсата на адекватна самооценка, неспирното самохвалство за това как някой лично е построил магистрали и пътища, метростанции, газопроводи, раздава парите на данъкоплатците от свое име, е симптом за тежко психологическо разстройство. И е показателно за усещането за несигурност и осъзнаването, че в истинския живот извън джипката или колата на НСО броди искрено недоволство и неодобрение.

Все повече ставаме свидетели на едно състояние, което германците са обобщили с думата fremdschämen – в превод значи да се срамуваш от нечии чужди действия, да те е срам от (грешките на) другите. 

В ГЕРБ fremdschämen има друго име. И то е Цвета Караянчева. В най-новата история на България Народното събрание едва ли е имало председател с такива неподражаеми ораторски умения като нея. Такива, които предизвикват fremdschämen.

"Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов, викат "Не ставали". Ами защо не ги направихте вие, като не стават, а критикуват. Метрото - отиват на протест срещу лошия Бойко и се прибират вкъщи. Ами ходи пеша, ходи пеша. Е затова няма да подадем оставка, защото сме отговорни към това, което правим", каза тази събота Караянчева на партийно събрание в Лом. 

За нея обаче не е достатъчно Борисов да й забрани да говори. Време е да я прати при останалите кадрови недоразумения на ГЕРБ.