„Опасенията, които изразихме на база на информацията, която имахме от публичните изяви на г-н Иван Гешев преди избирането му и по време на процедурата – всички тези опасения не само се потвърдиха, но всъщност се оказа, че дори са били скромни.“

Това каза днес пред БНР съдия Красимир Мазгалов, член на Съюза на съдиите в България.

„Защо съдиите се месят, грубо казано, в избора на главен прокурор, и какво общо имат? Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Той е разделен на две колегии – прокурорска от 11 човека и съдийска от 14. Установено е от много години насам, че 11-те членове на прокурорската колегия, и това може да бъде много лесно проверено от протоколите от заседанията, гласуват абсолютно винаги като един, по начина, по който гласува и главният прокурор. В този конкретен състав (на ВСС – бел.ред.)“, посочи Мазгалов.

С квалифицирано мнозинство 17 души във ВСС - членовете от прокурорската квота плюс членовете от съдийската колегия, посочени от парламента, без гласовете на нито един съдия, избран от съдии, могат да изберат председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, отбеляза още Красимир Мазгалов пред „Хоризонт“.

Изключително важно е как и по какъв начин ще гласуват прокурорската колегия и главният прокурор по въпроси, които пряко касаят съдилищата, стана ясно още от думите на съдия Мазгалов.

Както е известно, само преди дни от ССБ пратиха писмо апел поименно до 23-ма членове на ВСС да започнат на практика процедура за отстраняването на Иван Гешев от поста.

В коментара си по въпросното писмо до членовете на ВСС, Красимир Мазгалов заяви:

„От ВСС зависи и ние все още продължаваме - може би наивно - да вярваме, че ВСС би могъл да постъпи съобразно закона и съобразно принципите, които са валидни в тази професия.“

И още:

„С течение на времето все повече се натрупват действията и публичните изяви на главния прокурор, които говорят в полза на това, което сме написали в нашето искане.

Почти ежедневно се провеждат публични акции, които създават усещане, че гражданите би следвало да разчитат не на еднаквото приложение на закона по отношение на всички, а на благоволението на главния прокурор, на неговото внимание, на неговото настроение днес – дали той ще благоволи да разгледа един или друг случай и да отиде до едно или друго село.“