Един художник се оказва принуден да се откаже от живописта за десетилетия - защото комунистическата тоталитарна власт отхвърля работите му, повлияни от сюрреализма, обявява някои от тях за фашистки, не ги допуска до изложби. Години по-късно прекъснатият цикъл от картини "XX век" обаче ще се появи в изложба. Първата самостоятелна изложба на художника Николай Зиков.

В края на 70-те години Николай Зиков скандализира художествено-творческата интелигенция с цикъл картини противоречащи на каноните на социалистическия реализъм.

Денят на откриването е 6 октомври, мястото - галерия "Средец". Заедно със старта на изложбата ще бъде представен и каталогът, посветен на Николай Зиков, дело на Людмил Веселинов. Луксозното издание включва 158 репродукции на живописни и графични творби и други 57 фотографии, изобразяващи различни пластични произведения на художника, а също и снимки от личния му архив. Текстът към картините е дело на д-р Галина Декова от Института за изследване на изкуствата на БАН.

Историята на твореца Зиков накратко звучи така:  

Николай Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975 г.). След това работи върху цикъл творби „ХХ век“, които срещат неодобрението на комунистическия режим, както заради посланията си, така и заради сюрреалистичните елементи в тях. В резултат реализирането на цикъла е прекъснато, а картини на Зиков в продължение на години не са допускани до участие в изложби, изпращайки го в изолация, подобно на други изявени творци като Николай Майсторов, Иванка Сокерова, Иван Георгиев-Рембранда, Маргарит Цанев и др. 

Отказал се от живописта, през 80-те години Зиков е принуден да се насочи към монументалните изкуства – металопластики, мозайки, скулптури, фрески и т.н., създавайки някои емблематични творби като мозайката и скулптурите на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил (1986 г.), скулптурната композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в градинката на баня „Мадара“ (2006 г.), паметника на загиналите летци в небето над София през 1943-1944 г. в градинката на 14-а поликлиника (2007 г.), пластичната икона на св. Иван Рилски върху фасадата на Минно-геоложкия университет (2002 г.) и др.

За да стигнем до наши дни, когато преди своята 75-а годишнина, Николай Зиков се връща към живописта, подготвяйки изложбата „ХХ век“. На практика тя представлява микс между живописни платна, донесли проблеми на автора си преди 40 години и реализирани чак през 2020 г. стари ескизи.

Картината „Обикновен социализъм“ е предложена за участие в международна младежка изложба през 1980 г. Макар заглавието ѝ да е сменено на „Обикновен фашизъм“, червеното знаме върху ковчезите предизвиква скандал и картината е отхвърлена.

Така посетителите на изложбата ще мога да видят впечатляващи творби като отхвърлената заради обвинения във „фашизъм“ „Балада за българина“ (1979 г.), „Обикновен социализъм“ (1979 г.), „Жизнено пространство“ (1980 г.),  „Gloria Mundi“ (1980 г.), „68-ма“ (1982 г.), „Имаго“ (1982 г.) и др. 

През 1979 г. „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложби с аргумента, че е фашистка.

Изложбата ще може да се види от 5 до 20 октомври 2020 г. След края ѝ, експозицията ще бъде изложена в Българския културен институт в Прага.

Картините на Николай Зиков са силно повлияни от сюрреализма, а сюрреализмът, който иронизирайки сакралността, иронизира и утопиите, е възможно най-омразният художествен стил за социализма.