
Днес се навършват 30 години от обединението на Германия.
Когато бях на 11, мисля, обиколих с родителите си ГДР. Нещата, които съм запомнила, защото са ме впечатлили, са типични за 11-годишно човече, по-точно за 11-годишно човече от късния соц. Например американците пред КПП-то на Бранденбургската врата. Не можеше да се ходи чак до нея, гледахме я от едни барикади на поне 300 метра, а американските войници ни гледаха нас и дъвчеха дъвки.
Значи... В соца всеки по всякакъв повод седеше някъде на пост - в училище седяхме на пост пред бюста (в смисъл на паметник) на Лиляна Димитрова и прочие страшни тъпотии, но искам да кажа, че дъвченето на дъвка бе толкова забранено на такива места, че направо ми падна ченето като видях американски войници на пост, които джвакат с отворена уста, но това не им пречи да си вършат работата и даже не ги поразява никакъв гръм. Абсолютен символ на свободата.
И други неща си спомням, разбира се, трабантът ни се развали още в Румъния и се разваляше във всяка държава, през която минавахме (в Румъния в магазините наистина нямаше абсолютно нищо, само едни бисквити в амбалажна хартия); на Балатон видях едни мотористи с яки мотори, май "Харли", и да имам такъв мотор се прибави към мечтата да имам кукла Барби и стъклена маса за хола с крак във формата на златен лебед отдолу - и двете ги бях видяла в единствения некерман, който бе притежание на семейството и се съхраняваше у баба. (Слава Богу, кукла Барби купих по-късно, но маса със златен лебед не.
В Цвингера видях патъчките на Петър Велики (не знам защо са там), най-много 35 номер да са, и митът за богатирите руснаци, с който бях отраснала, също бе развенчан; малката ми сестра пък си купи кукла с коса от ГДР-то, щото в НРБ-то куклите бяха проскубани и грозни, и двете треперехме дали на българската граница няма да й я вземат - не се допускаха детски стоки-внос от Германия. Явно в соца всички малко или много сме участвали в контрабанди, после някои хора продължиха по тоя път.
Хапнахме пасти и на телевизионната кула в Берлин, която се върти и можеш да разгледаш града - това и до ден днешен, ама има опашки, а няма пасти, затова не съм го повтаряла, а малката ми сестра седеше с гръб към прозорците и с лице към сладкарските витрини - всеки с гледките си.
Може би най-много ме порази обаче Унгария - за първи път в живота си видях супермаркет, пълен с лъскави шарени опаковки, хиляди бонбони, сладки, гризинки и това толкова ме развълнува, че изтичах до трабанта да повикам брат си: "Никога не си виждал такова нещо, ела, ела", а него го домързя и до ден днешен смятам, че това е един от най-големите пропуски в живота му.
А в Будапеща минахме покрай умрял мъж, беше гол, много стар, лежеше на тротоара. Почувствах се като в пропаднал американски филм, каквито тогава бяха всички американски филми за разлика от съветските - лъскави опаковки и трупове. Въобще, Будапеща се оказа изключително вълнуващо място и бях малко неприятно изненадана, когато бях там преди две-три години - някогашният блясък е завехнал.
В Германия се върнах отново две години след обединението като отличничка от немската гимназия. Събраха ни 15-ина такива отличници от цялата страна и ни пратиха за две седмици в Зоненберг, в Харц, точно на бившата вече граница. Пътувахме сами с микробусче от София, единственият възрастен беше шофьорът, беше зима, адски студ и на всяка граница ни държаха дълго, на румънската близо 10 часа, май. Изобщо - падането на границите в Европа е едно от най-умните събития в историята на човечеството. Голяма сага беше това пътуване, но пък в новата обединена Германия ни раздадоха по 100 марки да си харчим, имало било такъв бюджет за новопростигинали.
Ето, това беше моментът, в който купих куклата Барби (слава Богу не масата), но вече като подарък за сестра ми, защото бях приключила с куклите. Не, не ме впечатлиха най-силно тия 100 марки, макар че бяха половината заплата на майка ми, която избамках за бонбонки и парцалки, впечатлиха ме другите ученици там - всичките си бяха германци, при това ЗАПАДНИ. Свободни хора, които се забавляваха много, а след купоните организирано си почистваха набързо столовата, преди да си идат по стаите.
В младежкия център, в който бяхме настанени, работеха младежи в социалната си година - избор, който правеха още тогава, ако не искат да ходят в казармата. Вместо на плаца - в социални институции да помагат. Запознах се с доста връстници - някои бяха дошли в Германия от Русия, други от Турция, трети си бяха Брунхилдета.
Едно момче от Турция ми разказа как всяка година отива със семейството си в родината на родителите си през България и ги карат на границата да обменят 500 марки, които трябва да изхарчат в България, но няма за какво. Че бързат да прекосят страната ни максимално бързо и че смяната на имената е огромно зло. И за трите неща се засрамих и митът за България като малка страна, населена с добри хора и дебната отвсякъде от врагове, също окончателно изчезна.
Както и да е, после се връщах многократно в Германия, накрая останах. Останах, защото това е държавата, която отговаря изцяло на моите виждания за свободен и достоен живот. Това е страната, в която хората имат значение, независимо дали са девето поколение германци или са дошли на бегом, спасявайки се, оня ден. Достойнството на човека е ненакърнимо - записано е в първия им/ни член на конституцията и това не е само на хартия. Това е страна, в която хората застават лице в лице с историята си и се учат от нея. Страна, която не живее от митовете за миналото си. В която много ти дават, но и много изискват. В която знам, че след партито всички си почистваме - символично казано. В която хората избират да ги управлява доктор по физика, а не разказвач на приказки.
Мога да напиша още много неща за нея, но това са основните, които ме карат да я смятам за най-подходящата за мен, а себе си за най-подходящата за нея.
Най-ново
Свинска кожа - нов метод за сменяне на наранена роговица
16.08.2022"Вашингтон пост": Путин планирал да превземе по-голямата част от Украйна и да убие Зеленски, ако се наложи
16.08.2022Почти целият управленски състав на "Булгаргаз" е сменен
16.08.2022ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: Крим официално е мишена
16.08.2022Посланието на кримските експлозии
16.08.2022Асен Василев: Дали заедно, или поотделно - резултатът е един и същ
16.08.2022Прочети още
Георги Градев обясни защо УЕФА отхвърли жалбата на Левски
dsport.bgНорвежкият познайник на ЦСКА взе аванс срещу черната котка на Лудогорец (ВИДЕО)
dsport.bgРазказът на една майка за чудотворната икона
9meseca.bgРобот змия може да помага на хирурзите в сложни мозъчни операции
darik.bgApple уволни около 100 служители
darik.bgЗа рисковите бебенца с любов - нови кувьози в МБАЛ-Пазарджик
9meseca.bg