Нов опит за ухажване на протестиращите кметове на малки населени места прави ВМРО. Партията е внесла предложение за законово изменение, според което за кметство да се счита населено място, в което има над 100 души, а не 350, както е сега. И това - при положение че предходната идея на "войводите" бе населението да е над 200 души.

Измененията са внесени в деловодството на Народното събрание и са разписани в Закона за административно-териториалното устройство. Мотивите: "ще се постигнат по-добри и оптимални условия и възможности на кметствата за изпълнение на предоставените им от съответните общини функции - административни, териториални, финансови".

Но най-вече:

"Създаването на кметство с населени места над 100 жители ще създаде възможност и за пряк избор на кметове в тях."

За да няма място за никакво съмнение какво се цели с това предложение, "войводите" добавят и следното:

"Това кореспондира с пряката демокрация и ще отрази реално волята на хората в малките населени места. Това до голяма степен ще доведе до по-голяма организационна и финансова самостоятелност на кметствата и с възможност да участват в съответни европейски програми."

200, 100...

В мотивите обаче не се обяснява как от 200 станаха 100. Както Клуб Z писа, ВМРО внесе предложението за това за кметства да се считат населените места с над 200 жители с последните изменения в Изборния кодекс - именно с мотива да могат сами да избират управниците си. То обаче не срещна подкрепа от страна на голямата управляваща партия - ГЕРБ. А още по-интересното е, че това се случи няколко дни преди малките кметове да се вдигнат на протест и премиерът Бойко Борисов да им обещае исканата независимост (от джипа).

Представители на Националното сдружение на кметовете с председател кметът на Калофер Румен Стоянов поставиха две искания. Първото - някаква финансова независимост и гарантиран бюджет на населените места, които си нямат общински съвет, гражданите на много от тях не избират и кмета си пряко заради ограничение по закон и им се назначава кметски наместник, а финансите зависят от "голямата община", към която населените места принадлежат. И от благоволението на общинския кмет и администрация.

И второто искане - населени места с над 100 постоянни жители отново да могат да избират местния си управник, вместо той да се назначава. 

Стоянов заплаши с протест и затваряне на пътя към връх Шипка.

"Малките" кметове са около 3000. А без право да избират местния си управник са около 270 000 граждани.

От искането им за образуване на кметство при 100 души население можем да си обясним и как 200 стана 100 в предложениeтo на ВМРО.

Обещано от Борисов

Така стигаме до момента, в който на 21 септември Борисов се качи в джипа и на живо във фейсбук обяви: "Свързах ги (кметовете - б.р.) с Кирил Ананиев (понастоящем министър на финансите - б.р.). В четвъртък в 10 часа ще се срещнат и там, ако трябва, ще се промени законът и за финансирането, има по-големи кметове, които отпускат на малките населени места парите. Ние ги преведем, те не им ги дават, така че това ще го отрегулираме в закона и може би имат право до 100 души, където има населени места, да може да си правят изборите местните, да си избират и там, защо да им го назначаваме, може да си го избират хората."

Въпросът сега е дали този път ГЕРБ ще удържи на думата си - предвид предходния опит по същата тема - и през 2018-а, и през 2019-а.