Президентът Румен Радев и укриващият се в Дубай бизнесмен Васил Божков фигурират, макар и без да са споменати имената им, в поправките към проекторезолюцията за България, която трябва да бъде гласувана в Европарламента на 8 октомври.

Това са само част от общо 36 поправки, предложени от малтийската евродепутатка Роберта Мецола. Тя е от Европейската народна партия (ЕНП) – най-голямата политическа сила в ЕП, към която принадлежи и партия ГЕРБ.

Предложенията за промени са общо 49. Девет от тях са на българския евродепутат Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Консерваторите заедно с представителите на ЕНП не подкрепиха проекта, когато той бе одобрен на 1 октомври от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП.

Джамбазки предлага да отпаднат точките, където се говори за реч на омразата, както и за Истанбулската конвенция.

Останалите 4 промени са внесени от румънката Рамона Стругариу от либералната група „Обнови Европа“.

Поправките на Роберта Мецола

Румен Радев е вкаран в съображение L от проекторезолюцията.

Оригиналът гласи:

„Като има предвид, че през последните години  се увеличават съобщенията за злоупотреби с фондове на ЕС в България и трябва да бъдат старателно разследвани; като има предвид, че през последните месеци българските граждани са свидетели на голям брой обвинения в корупция по високите етажи, някои от които пряко включват премиера; като има предвид, че през последните месеци световните медии постоянно съобщават за възможна взаимна свързаност между престъпни групи и българските власти...“

А внесената от Мецола промяна е следната:

„Като има предвид, че през последните месеци българските граждани са свидетели на голям брой обвинения в корупция по високите етажи, някои от които пряко включват премиера и президента на Република България; като има предвид, че през последните месеци световните медии постоянно съобщават за възможна взаимна свързаност между престъпни групи и българските власти и между чужди разузнавателни служби и съветници на президента; в това отношение [Европарламентът] приветства решението на българското правителство да изгони дипломати, за които се твърди, че са извършвали военен шпионаж и са събирали информация, класифицирана като държавна тайна, с намерението да я предадат на трета страна“ (случаите бяха гръмко отчетени като успехи от българската прокуратура, б.р.).

Очевидно става дума за изгонените през последната година няколко руски дипломати. А президентските съветници, изглежда, са Пламен Узунов и Илия Милушев, задържани закратко при акция на Специализираната и Военната прокуратура през юли и обвинени съответно в търговия с влияние и подбудителство към длъжностни престъпления с цел причиняване на вреда на шефа на Държавна агенция „Разузнаване“.

За съветниците е записано, че са замесени в криминални действия, а и са били обвинени в незаконно събиране и съхраняване на документи с държавен печат за класифицирана информация, получени незаконно от Държавната агенция "Разузнаване", както и в участие в криминална конспирация с цел търговия с влияние, като например даване на българско гражданство на руски гражданин.

Пак там се изтъква, че българското правителство е уволнило министъра на околната среда и водите, заместника му (макар че случаите са различни) и зам.-министъра на икономиката веднага след като прокуратурата е повдигнала обвинения срещу тях. Не са споменати имена, но става дума за Нено Димов, Красимир Живков и Александър Манолев (нито един от случаите с изключение на Манолев дори не е внесен в съд, за да стартира поне на първа инстанция, б.р.).

И отново иде ред на държавния глава, който е обвинен, че заема директна позиция против правителството, иска оставката му и използва протестите като платформа за позицията си. И го прави, макар да е конституционно задължен да спазва политически неутралитет.

Васил Божков е включен в допълнителен абзац към съображение М:

„Като има предвид, че през януари Главната прокуратура започна разследване срещу изтъкнат хазартен, туристически и строителен магнат в България; като има предвид, че до юни 2020 г. срещу него са повдигнати 18 криминални обвинения (включващи организирана престъпност, изнудване и опит за подкуп); като има предвид, че за това лице се твърди, че финансира продължаващите протести...“

За тежката ситуация в медиите у нас и 111-ото място на България в световния индекс за свобода на печата са виновни „трети страни“, става ясно от предложение за добавка към съображение S. В проекта е споменато, че българските власти все още не са отговорили на зададените в тази сфера въпроси.

Роберта Мецола предлага следното допълнение:

„...изразява своето безпокойство от влиянието на трети страни в медийния пейзаж като част от по-голяма стратегия за разпространението на пропаганда срещу ЕС и дезинформация.“

На други места Мецола предлага омекотяване на езика. Така например в съображение К според оригинала имунитетът на българските депутати "системно е използван", за да бъдат те предпазени от отговорност заради реч на омразата. Според поправката на малтийката имунитетът „може да бъде използван“ със споменатата цел.

Роберта Мецола не е пропуснала да спомене, че протестите у нас стават по време на глобална пандемия, която предефинирала правилата за социално дистанциране.

В средата на една от поправките си малтийската депутатка като че ли признава, че е имало непропорционално използване на сила срещу протестиращите у нас. В добавен текст, който в оригинала не съществува, тя изтъква, че органите на реда трябва да дават предимство на доброволното разпръскване без използването на сила.

Друг допълнен текст пък изтъква, че правителството преследва по-дърбока интеграция в ЕС, в резултат на което България влезе официално в „чакалнята“ за еврозоната и банковия съюз през тази година.

Според оригинала България все още страда от недостатъци на институциите си, най-вече що се отнася до независимостта на съдебната система. Това признава и Мецола, но с уговорката, че то се е наблюдавало при влизането на страната ни в ЕС.

Съпартийката на депутатите от ГЕРБ е заличила безпокойството заради депортациите от България на турски опозиционери въпреки решенията с обратен смисъл, издадени от съдилищата у нас. За сметка на това е оставено искането комисията да започне процедура за нарушение срещу страната ни. Но ако в оригинала това е въпрос на приоритет, при Мецола трябва да стане, ако бъде установено нарушение на европейското законодателство.

Роберта Мецола смята, че Механизмът за сътрудничетво и проверка (МСП) за България трябва да бъде безусловно прекратен.

Поправките на Ангел Джамбазки

Българският консерватор е внесъл „само“ 9 поправки в проекторезолюцията.

Джамбазки направо е заличил някои текстове. Сред тях е този, който изтъква, че българският избирателен закон възпрепятства езиковото многообразие и правата на гласуващите зад граница.

Изтрит е и текстът, че през последните години има съобщения за редица случаи на език на омразата срещу малцинства, включително от министри. И докато Роберта Мецола заменя „системното“ използване на имунитета за спасяване от преследване заради този език с „може би“, Джамбазки заличава и тази констатация.

За българския консерватор е напълно неприемливо ЕП да осъжда речта на омразата, дискриминацията и враждебността спрямо ромите, жените, ЛГБТИ общността. Очевидно е неприемливо и евродепутатите да приветстват забраната на „Луковмарш“ и започването на разследване срещу Българския национален съюз (БНС). И това отпада в поправките на „патриота“ от ВМРО.

Същата участ е сполетяла и осъждането на насилственото изселване на роми във Войводиново.

От параграф 17, в който се изразява съжаление, че решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция спира България да я подпише, е останало само споменаването на това решение.

Джамбазки иска заличаване и на параграфа, че депутатите смятат за необходимо елиминирането на дискриминацията спрямо хората въз основа на сексуалната им ориентация или полова идентичност.

Поправките на Рамона Стругариу

Румънската евродепутатка е вмъкнала допълнение към точка 24, в която се изразява подкрепа за позицията на ЕП и Съвета за защита на бюджета на ЕС при липса на върховенство на закона. Изменението на Стругариу гласи:

„Призовава българските органи да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN), съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма; застъпва становището, че България трябва да предприеме решителни действия за подобряване на надзора на банковия сектор и да засили мерките за борба с изпирането на пари, включително чрез укрепване на институциите, разследващи тези проблеми...“

Гласуването на измененията

Измененията трябва да бъдат гласувани едно по едно от евродепутатите на 7 октомври.

Ден по-късно трябва да бъде гласувана резолюцията в окончателния й вид.

Тя няма законодателен характер.

В интервю по-рано днес пред БНР Атанас Чобанов от сайта "Биволъ" заяви, че в момента текат договорки между различните групи в ЕП кой как да гласува поправките и идеята на тези поправки е да се "извадят зъбите" на резолюцията, да се махне името на премиера Борисов, а ако не може да се махне - да се добави името на президента Радев.

"Поправките сякаш са писани от коалицията Борисов–Гешев… Явно битката ще бъде да се премахнат всичките споменавания в окончателния текст на резолюцията на корупционни казуси“, допълни Чобанов.