„Един на всеки 100 души у нас в момента е заразен с COVID-19. Когато ходим по улицата и срещаме 100 души – един от тях е текущ носител на вируса. Съветът ми е – внимавайте."

Твърдението е на математика на Националния оперативен щаб проф. Николай Витанов, който говори пред Нова тв тази сутрин. Пак от днес е и рекордът в броя на новорегистрираните заболели от коронавирус от началото на пандемията - Единният информационен портал отчете 436 нови пациенти за денонощие, като процентът заболеваемост спрямо направени текстове е 8 на сто.

Проф. Витанов обясни, че пандемията в момента се разраства. По думите му, когато 100 души влязат в пандемията, преболедуват и излязат, те заразяват други 124. Тенденцията очаквано би следвало да продължава през есенно-зимния сезон. Според математика октомври вече се очертава като преходен месец - между ниските нива на заболеваемост през август и септември и това, което ни очаква през ноември. 

„Ноември ще бъде критичен, защото ще се наложи да издържим, за да изкараме зимата относително добре. Ако там изтървем положението, идват декември, януари и ще бъде неприятно. Ако успеем да издържим обаче – има надежда да минем през зимата с не чак толкова голям брой случаи", коментира математикът.

Според него здравната система трябва да е подготвена за 30 000 заразени в края на октомври, но едва ли ще се стигне чак до такива числа. По думите му здравната система ще се справи и тя може да издържи до 500 заразени на ден в рамките на 2-3 седмици.

Доц. Кунчев: Може да има нови мерки при продължителен ръст

При продължително нарастване на инфектираните с коронавирус е възможно да бъдат въведени нови мерки, съобщи за БНР главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Според главния държавен здравен инспектор доцент Ангел Кунчев високият брой новозаразени се дължи основно на вълната, която тръгна в Европа преди около 3 седмици.

„Очевидно става въпрос за така очакваната есенна, втора вълна. Друг е въпросът колко бързо ще се развие тя, колко ще бъде интензивна, така че да не допуснем здравната система да бъде до такава степен натоварена, че да не може да отговаря на търсенето на медицинска помощ“.

При по-голямо нарастване на инфектираните с Covid-19 у нас е възможно да бъдат въведени допълнителни мерки, добави доцент Кунчев и уточни:

„Разбира се, някакви допълнителни ограничения, ако продължава този темп на нарастване, трябва да се обсъдят и да бъдат въвеждани, но веднага искам да успокоя, че те в никакъв случай няма да бъдат по модела на пролетта с блокиране на големи селища“.

Относно големия брой хоспитализирани пациенти доцент Кунчев каза, че към този момент няма опасност за здравната система, тъй като на този етап са заети около 10 12% от определените за Covid-19 легла.

Проф. Иво Петров: Пациенти със сърдечни проблеми отлагат лечение 

Кардиологът проф. Иво Петров, макар да уточни, че не е вирусолог и инфекционист, смята, че ако се запази настоящото ниво на разпространение на COVID-19, здравната ни система може и да не издържи. Той бе гост на бТВ днес. Не изключи и опция за нови мерки срещу пандемията, ако страната ни премине в по-горната скала на заболеваемост.

По думите му за ръста на новоустановени случаи през последните дни и рекорда от днес има две видими обяснения. Първото - през лятото се тестваха предимно здрави хора заради пътуване в чужбина, докато сега се правят повече тестове за коронавирус заради показатели, че такива са нужни - тоест заради симптоматика или на контактни лица. И второ - през есенните месеци стоим повече на закрито. 

"Предпазването е много важно - не само под формата на карантина, а и обеззаразяване на средата средата. В Станфорд например правят йонизиране на въздуха. Ключовият въпрос кое е било наистина ефикасно и като предпазване, и като лечение скоро няма да има отговор, преди статистиката да го даде", смята професорът.

„Всички сме за съжаление на принципа на пробата и грешката, но вече много знаем за вируса, много знаем за усложненията. Също знаем, че немалка част от хората, които са заразени, го карат леко. Има случаи и случаи“, допълни той и припомни, че в началото се смяташе, че имунокомпрометираните заради слабия имунитет или тези, които са на цитостатици, ще бъдат най-уязвими към заразата с коронавирус, тези със злокачествени и системни заболявания.

"Оказва се, че уж бурната реакция на уж силната имунна система може да изиграе негативна роля и понякога да доведе до миокардит, тоест възпаление на сърдечната тъкан“, каза кардиологът.

Допълни, че пандемията взема и косвени жертви. 

"Последните два дни имах трима пациенти, които ми казват, че са имали записани часове, но поради ситуацията с COVID-19 не са дошли", разказа професорът. 

 По думите му в световната статистика вече е отчетен подобен проблем и при нас сега идва, а именно – усложнения при пациенти поради отлагане. Причините за отлагане са две - заради страх от пандемията или забавяне на екипа поради отклоняване на ресурса. Ситуацията у нас е такава, че от март насам са били затворени сърдечни отделения, за да обслужат заразени с коронавирус пациенти, но тези, които са имали нужда от лечение в кардиология, не са пренасочвани.