Както всяка година, и през извънредната 2020-а подготвихме Топ 10 на най-добрите корици на българската книжна сергия тази година. В „Площад Славейков“ отдаваме изключително значение на външния вид на книгата, смятаме, че не само текстът, но и визуалният му облик не бива да се подценява; хубавото е, че на книжния ни пазар изданията, изпипани с внимание и добър вкус, започнаха да се увеличават. Затова нашият Топ 10 е още по-важен. 

В десетката този път сме събрали утвърдени имена и дебютанти. Надяваме се тази тенденция да се задържи, защото през последните години книгите на различни издателства постепенно започват да си приличат. И ако преди можехме да разпознаем всяко издателство по отчетливия стил, или безстилие, напоследък е доста по-трудно, заради стремежа на някои издателства да копират останалите. И все пак тенденцията е положителна, защото постепенно по рафтовете в книжарниците се появяват все по-хубави книги.

Важно е да се отбележи, че представеният Топ 10 не е резултат от гласуване на жури или читатели, съставен е субективно, според вкуса на редакционния екип на „Площад Славейков“.

Топ 10 на българските корици 2020

„Блед пейзаж с хълмове“, худ. Албена Лимони, изд. „Лабиринт“

Албена Лимони работи за много издателства, но избрахме тази корица на Казуо Ишигуро, защото е поредната, която тя прави за английския писател от японски произход. Нобеловият лауреат за литература през 2017 г. стана разпознаваем у нас с нейната визуална интерпретация. Албена обикновено залага на шрифта, с който изписва заглавието на книгата. В този случай тя директно е предала усещането, което носи произнасянето на „Блед пейзаж с хълмове”.

„Книгата на Монел“, худ. Борис Праматаров, изд. „Сонм“

Името на Борис Праматаров се свързва най-вече с книгите на издателство „СОНМ”. За новия Топ 10 избрахме корицата му на „Книгата на Монел” от Марсел Швоб. Стилът му е разпознаваем, а тук виждаме отново типичните за него символи в черно и бяло, но не толкова плашещи, колкото обикновено. Борис работи в чужбина и предпочита да рисува комикси, преди две години взе първа награда за комикс на международния фестивал „Фумето” в Швейцария.

„Линкълн в бардо“, худ. Виктория Николова, изд. „Лист“

За тази корица имаше крайни мнения – едни смятат, че представлява сбор от елементи, които нищо не казват на читателя или поне на наблюдателя, други виждат красота в символичността ѝ. Ние сме от вторите. Виктория Николова е била наясно, че от странен сюжет като „Линкълн в бардо” от Джордж Сондърс трябва да се измъкне нещо повече от основната история, а и трябва да предупреди визуално читателя, че досега не е чел подобна книга.

„Метаморфозата“, худ. Дамян Дамянов, изд. „Сиела“

Дамян Дамянов е сред най-производителните художници на корици у нас, но една от тях рязко се отличи между останалите тази година. По наше мнение, неговият прочит на „Метаморфозата” от Франц Кафка може да се нареди сред най-добрите в света. А за тази книга са създавани емблематични корици. Вместо директно да покаже превръщането на Грегор Замза в насекомо, той го е загатнал в изписването на буквите в името на автора.

Дамян Дамянов преподава в Нов български университет.

„Лавър“, худ. Капка Кънева, изд. „Панорама“

Хартиените пластики на Капка Кънева са впечатляващи, особено за детски книги – през 2019 г. тя взе първа награда в международния конкурс „Образ книги” в Москва за работата си по „Железния човек” от Тед Хюз. През последната година обаче видяхме няколко корици, правени от нея, за които е изоставила ножиците и хартията. Сред тях избрахме „Лавър” от Евгений Водолазкин заради семплия, но ефектен начин за интерпретиране на текста.

Капка Кънева е преподавател в катедра „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия.

„Петрови в грипа и около него“, худ. Калоян Илиев-Кокимото, изд. „Лист“

Калоян Илиев-Кокимото се появява за пръв път в тази класация, и то още с първата си корица – „Петрови в грипа и около него” от Андрей Салников. За разбирането на тази особена книга малките детайли са особено важни, затова част от тях виждаме и върху корицата. Червеното също е ключово за разбирането на сюжетните обрати – не само защото историята се развива точно преди Коледа. Попарт ефектът е съзвучен със символичността на съдържанието.

„Пътувания из Украйна и Русия“, худ. Кирил Златков, изд. „Аквариус“

Заглавието на „Пътувания из Украйна и Русия” от Йозеф Рот крачи и завива зад ъгъла на сграда от 20-те години на ХХ век. Кирил Златков кара погледа да се плъзне и да усети това пътешествие на героя на Рот. Както обикновено, художникът играе със заглавието на книгата, въпреки че шрифтът на пръв поглед е семпъл и ненатрапчив, за да въвлече читателя в пътешествието още преди да разгърнал книгата.

„Поезията като бунтовно изкуство“, худ. Люба Халева, изд. „Жанет 45“

Стилът на Люба Халева се свързва най-вече с „Жанет 45”, за които работи от години. И тази книга носи тяхното лого, като част от поредица с подбрани стихове на световни поети. Лорънс Ферлингети е бунтовникът в американската литература, а от корицата на българската му книга сияят „Светлините на града”, както се казва легендарната му книжарница и едноименното издателство.

„Неудачниците“, худ. Милена Вълнарова, изд. „Кръг“

Милена Вълнарова също е сред разпознаваемите художници на корици. И ако доскоро тя работеше предимно за рекламата, днес рисува все повече корици. Към „Неудачниците” е подходила директно – бутоните на старата пишеща машина веднага ни подсказват за света, описан от автора Том Ракман – на вестникарската журналистика.

„Излизане от съня“, худ. Христо Гочев, изд. „Жанет 45“

Напоследък книгите с поезия излизат изпод четката и клавиатурата на Христо Гочев, поне тези, които издава „Жанет 45”. Сред издадените през последната година стихосбирки с корици на Гочев – поне 7-8, избрахме тази на Георги Борисов, заради хоризонталното разделение на светло – горе, и тъмно – долу – земята и въздуха, постигнати само с цветове и шрифт.

"Площад Славейков"